Решение № 12637 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12637 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110108490 по описа за 2026 година

Предявен е от ищеца Е. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ******, чрез адв. Р. Е. П., член на САК, със съдебен адрес гр. София, ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника „Еос Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 (универсален правоприемник на „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375), със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул.

„Бизнес Парк София“ № 1, вх. А, ет. 4, представлявано от Тихомир Иванов Вълчев, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните вземания: 276,89 евро неплатена главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ № ***** г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ООД с Договор за цесия от 22.02.2011 г. и 63,91 евро – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.05.2013 г. по ч.гр.д. № 11416/2013 г. по описа на СРС, 24-ти състав, а за принудителното им събиране е образувано изп. дело № 2**** по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 15.05.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11416/2013 г. по описа на СРС, 24-ти състав, с който същият е осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ООД сумата 541,54 лв. - неплатена главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ № ***** г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ООД с Договор за цесия от 22.02.2011 г. и 125 лв. – разноски по делото. Сочи, че въз основа на така издадения изпълнителен лист на 12.04.2024 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувано изп. дело № 2**** по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ. Сочи, че в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят излага твърдения за сключен договор за цесия, но не прилага доказателства за уведомяването на ищеца. В рамките на изпълнителното дело на 13.05.2024 г. са извършени изпълнителни действия. Оспорва ответникът да е кредитор спрямо ищеца по отношение на процесното вземане, поради липсата на уведомяване за извършеното прехвърляне. Същевременно поддържа, че вземането е погасено по давност, тъй като след издаването на изпълнителния лист в 1 продължение 5 години не са извършвани действия по принудително изпълнение. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Потвърждава изложеното в исковата молба, че между ищеца и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е бил сключен договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ № ***** г., вземането по който е прехвърлено на ответника с Договор за цесия от 22.02.2011 г. Потвърждава също така, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ищеца, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 11416/2013 г. по описа на СРС, 24-ти състав и издаден изпълнителен лист за посочените суми. Излага, че за принудителното събиране на сумите е образувано изп. дело № 2**** по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ. Възразява относно доводите на ищеца, че не е уведомен за цесията като ирелевантни за спора, тъй като цесията е извършена преди образуване на заповедното производство и издаването на прозесния изпълнителен лист, който е издаден в полза на цесионера. Оспорва да е изтекла давността за вземането с твърдения, че същата е била прекъсната на 12.04.2024 г. с образуването на изпълнителното дело, а след това на 13.05.2024 г., на 12.03.2025 г. и на 15.12.2025 г. с предприемането на изпълнителни действия. При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за производството.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 15.05.2013 г. по гр.д. № 11416/2013 г. по описа на СРС, 24 с-в, ищцата Е. П. К. е осъдена да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, чийто универсален правоприемник е ответникът „Еос Матрикс“ ЕАД, сумите: 541,54 лв. неплатена главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ № ***** г., сключен с „Райфайзенбанк (България) ЕАД, което вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ООД с договор за цесия от 22.02.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 26.01.2011 г. до изплащане на вземането и сумата 125 лв. разноски по делото, а именно 25 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

По делото е приобщено гр.д. № 11416/2013 г. по описа на СРС, 24 с-в, видно от което Заповедта за изпълнение е връчена на ищеца – длъжник на 03.04.2013 г. и поради влизането й в сила съдът с разпореждане от 15.05.2023 г. и издал изпълнителен лист.

За принудителното събиране на сумите по издадения изпълнителен лист по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от дата 12.04.2024 г. е образувано изпълнително дело № 2**** по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ и район на действие СГС.

Видно от приобщения препис на изпълнителното дело на 13.05.2024 г. е наложен запор върху вземания по банковите сметки на длъжника – ищец .

На 12.03.2025 г. е подадена молба от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия, чрез налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника.

На 14.11.2025 г. е подадена молба от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия, чрез налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение.

На 15.12.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава по трудово правоотношение с МЕРИТ КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС ООД. В изпълнение на запора са постъпили плащания на дата 09.03.2026 г., на 20.04.2026 г. и 2 на 08.05.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.

По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.

424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и тР.та и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В конкретния случай, видно от приобщеното гр.д. № 11416/2013 г. по описа на СРС, 24 с-в, заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника на 03.04.2013 г. и двуседмичният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК в редакцията към онзи момент възражение не е подадено, поради което заповедта е 3 влязла в сила на 18.04.2013 г. Именно от този момент е започнала да тече 5 – годишната давност за вземането и същата съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Видно от приобщеното изпълнително дело № 2**** по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ и район на действие СГС, същото е образувано на 12.04.2024 г., като ответникът не твърди, за това и не сочи доказателства да е предприемал действия по принудително изпълнение преди тази дата. Следователно 5годишния давностен срок за вземането, започнал да тече на 18.04.2013 г. е изтекъл на 18.04.2018 г., доколкото в този период кредиторът не е образувал изпълнително дело, в рамките на което да са предприемани изпълнителни действия. Към момента на образуването на дело № 2**** по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ и район на действие СГС давността за вземането вече е била изтекла, поради което предприемането на действия по принудително изпълнение в рамките на това изпълнително дело не водят до прекъсване на давността, тъй като същата е вече изтекла. г.

С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че процесното вземането на ответника спрямо ищеца е погасено с изчитането на петгодишна давност, поради което искът се явява основателен.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът, който е направил своевременно искане за присъждането им съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно 21,73 евро платена държавна такса и 200 евро реално платено адвокатско възнаграждение за представителство в производство. Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е уговорено в минимален размер, който е изцяло съобразен с фактическа и правна сложност на делото и защитавания материален интерес.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Е. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ******, чрез адв. Р. Е. П., член на САК, със съдебен адрес гр. София, ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника „Еос Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 (универсален правоприемник на „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375), със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, вх. А, ет. 4, представлявано от Тихомир Иванов Вълчев, че ищецът Е. П. К., ЕГН **********, не дължи на ответника „Еос Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 (универсален правоприемник на „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375) чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: 276,89 евро неплатена главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ № ***** г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ООД с Договор за цесия от 22.02.2011 г. и 63,91 евро – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.05.2013 г. по ч.гр.д. № 11416/2013 г. по описа на СРС, 24-ти състав, а за принудителното им събиране е образувано изп. дело № 2**** по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ.

Разпечатката съдържа 31 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52d56731-c12a-46a7-8db7-7a294cb4825a