Определение № 3009 от 09.08.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3009 гр. София , 09.08.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ в закрито заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Частно гражданско дело № 20211110146293 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 390 ГПК.

Образувано е по молба с искане за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки.

Софийски районен съд, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено следното:

За да се допусне обезпечение на иск съобразно разпоредбите на чл. 391 ГПК, следва да се установи наличието на предпоставките - допустимост на иска, приложените писмени доказателства да налагат извода за вероятната му основателност и наличието на обезпечителна нужда - когато без обезпечението за ищеца ще се затрудни осъществяването на правата на ищеца по решението.

В настоящия случай липсват предпоставките за допускане на обезпечение.

Съдът намира, че индивидуализацията на бъдещите искове не отговаря на изискванията за редовност. Сочи се, че между страните е сключен договор за адвокатска услуга, по силата на който АНТ. Л. Р. е възложила на адвокатското дружество да извърши правно консултиране и подпомагане във връзка с получаването на обезщетение от трудова злополука. Договорено било адвокатско възнаграждение в размер на 25 % от обезщетението и/или присъдена сума, включваща главница и лихви, както и че възнаграждението се дължи в срок от 24 часа от настъпването на някое от следните обстоятелства:

- т. 11.2.1 – когато е налице доброволно плащане;

- т. 11.2.2 – когато е налице извънсъдебно или съдебно споразумение;

- т. 11.2.3 – когато има влязло в сила съдебно решение;

- т. 11.2.4 – когато има издаден изпълнителен лист;

- т. 11.2.5 – във всички случаи, когато с помощта на изпълнителя бъде изплатено обезщетението.

Твърди се да са настъпили две различни предвидени в договора условия – по т.11.2.3 и 11.2.4, обуславящи възникването на вземането, предмет на бъдещия иск, а именно – влизане в сила на решение за присъждане на обезщетение, както и издаване на изпълнителен лист, като не е ясно на кое от двете основания е исковата претенция. От друга страна, бъдещата претенция е в размер на 24 976 лв., като е посочен следният начин на формирането – 25 процента от сбора на главницата по изпълнителния лист (65 000 лв.) и законната лихва за периода от 22.04.2016 г. до 06.08.2021 г. (34 905 лв.). От логическото 1 тълкуване на цитираните договорни клаузи следва, че законната лихва, формираща част от основата за изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да е с крайна дата, съответстваща или на момента на влизане в сила на решението, или на момента на издаване на изпълнителен лист, доколкото дължимостта на възнаграждението в тези случаи не се обуславя от реалното получаване на присъденото обезщетение. В настоящия случай обаче, молителят е посочил крайна дата, съответстваща на датата на подаване на процесната молба в съда – 06.08.2021 г., докато, видно от приложения препис на изпълнителен лист, същият е издаден на 25.02.2021 г. въз основа на влязло в сила на 23.02.2021 г. съдебно решение. Това противоречие, касаещо бъдещата искова претенция, е неотстранимо в настоящото обезпечително производство. Нещо повече, в заключителната част на молбата си молителят излага и още едно обстоятелство, обуславящо основателността на исковата му претенция – предприети от възложителя действия за избягване на плащането по договора.

Не е изяснено дали се касае за алтернативно на горепосочените условия по т.11.2 от договора, и следователно за евентуален от процесуална страна иск, или за допълнително условие, необходимо за възникването на претендирането вземане.

Тези нередовности не могат да бъдат отстранени в хода на производството по чл.390 ГПК. Съдът няма правомощия да дава указания на молителя, доколкото съгласно чл.395, ал.2 ТПК, молбата за обезпечение се решава в закрито заседание в деня на постъпването й, като законодателят не е предвидил производство по отстраняване на нередовностите й, както е сторил това за исковата молба в чл.129, ал.2 ГПК, поради което тази норма и чл.101 ГПК не намират приложение в обезпечителното производство (Определение №469/30.12.2008 г. по ч.гр.д.№2188/2008 г. на BKC-V г.о., Определение №558/29.12.2009 г. по ч.гр.д.№414/2009 г. на ВКС-П г.о.).

Поради това съдът намира, че в случая липсват предпоставките, визирани в чл. 391 ГПК, за да се допусне обезпечение на бъдещия иск. Липсата на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки прави молбата за допускане на обезпечение неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение /в т.вр. Определение от 5.04.2007 г. на САС по ч. гр. д. № 383/2006 г., ГК, 2-ри с-в, Определение от 11.08.2006 г. на САС по ч. гр. д.

№ 1388/2006 г., ГК, 2-ри с-в /.

Водим от горното и на основание чл.390 от ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх. №37871/06.08.2021 г. на адвокатско дружество „В., Урдев и партньори“, ЕИК 175658579, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

„Македония“ №1, ет. 18, с която се иска допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове срещу АНТ. Л. Р., ЕГН **********, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки, както и върху вземанията на АНТ. Л. Р. срещу „Общинско предприятие – Вълчедръм“ и по ИД № 20217850400261 по описа на ЧСИ Лъчезар Минков.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Да се връчи препис от определението на молителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2