Определение № 942 от 05.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 942 гр. София, 05.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседА.е на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Венелин Иванов

Даниела Росенова като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601235 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Постъпили са частни жалби от адв. К. А.,адв. М. Х.,Н. И.,против определение № 2101/03.06.2026г. на СГС.

Адв К. А. и адв. М. Х. като защитници на осъдения на Д. – М. К. А. Г. правят искане да бъде отменено определението на СГС в частта, с която подзащитния им е осъден да заплати в полза на частния обвинител сумата от 2556,46 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. П. С. М., в частта, в която е осъден да заплати на адв. П. Т. сумата от 2045,17 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, по която е страна, както и в частта, в която е осъден да заплати държавна такса за издаването на 2 бр. изпълнителни листове.В подкрепа на искането са наведени доводи за прекомерност на претендирА.те разноски, направени във фазата на досъдебно производство, позовайки се на субсидиарното приложение на чл.

78, ал. 5 от ГПК. Счита, че първата инстанция не е обсъдил реалните процесуални действия, извършени от двамата повереници на пострадалата И. на досъдебното производство, както и реалното съотношение между положения от тях труд и присъдения размер. По отношение на присъденото възнаграждение на адвокат П. Т., защитата оспорва основА.ето, въз основа на което е определено възнаграждението му, а именно – чл. 38, ал. 3 от Закона за адвокатурата., отбелязвайки, че тя е нова и съответно не е била приложима към датата на сключване на договора. Допълват се с доводи , че процесуално легитимиран да поиска присъждане на възнаграждение е именно адвокат Т..

Като неправилно и незаконосъобразно предлагат определението да бъде отменено в посочените части.

Срещу атакуваното определението е депозирана частна жалба от Н. И. – 1 частен обвинител по нохд№ 563/2023г. на СГС, внохд № 883/2024г. на САС и кнохд № 972/2025г. на ВКС, ІІІ н.о. ,в която са изложени подробни съображения за основателността на претендирА.те от нея съдебни разноски, направени във фазата на съдебното производство пред всички инстанции при разглеждане на делото срещу осъдения (тогава подсъдим) Д. – М. К. А. Г..

Счита, че нормата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК не предвижда преклузивен срок за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което намира, че то е направено своевременно и че доказано, предвид наличните по делото доказателства.Подържа се,че неправилно са отхвърлени претенциите за направени разноски пред въззивната и касационната инстанция, за което пред настоящия съдебен състав сочи допълнителни доказателства за реалност на извършени плащА.я към повереника адв. Ц..

Относно липсата на приложен договор за правна помощ в кориците на въззивното производство се твърди, че представянето му е било отразено в съдебния протокол и че не може да се вмени вина на частното обвинение липсата му по делото. Във връзка с направените разноски пред ВКС, счита, че искането е обосновано, доколкото е налице приложено платежно извлечение от системата Wise от 09.06.2025г., от което е видно, че претенцията е индивидуализирана по основА.е и размер, а именно – по банковата сметка на адвокат С. Ц. е направен международен банков превод от В. В. за сумата от 6000лв. с изрично основА.е „Advokatski Honorar Delo VKS“.

Прави се искане да бъде отменено определението на СГС в обжалвА.те част и да бъде поставено ново, с което да бъде осъден Д. М. К. А. Г. да заплати дейстително направените и доказА. разноски за адвокатски възнаграждения, а именно – 6000лв. (3075,35 евро) за производството пред СГС, 6000 лв.

(3075,35 евро) за производството пред Апелативен съд – София и 6000лв.

(3075,35 евро) за производството пред ВКС.

Прави се алтернативно искане за връщане на делото за ново произнасяне от първата инстанция, в случай че е налице необходимост от допълнителни проверки на съдебните протоколи изготвени във въззивното и касационното производство.

В законоустановения срок, срещу частната жалба на Н. И., е постъпило възражение от адвокат К. А., защитник на осъденото лице. Излагат се подробни съображения за неоснователността на частната жалба от Н. И. срещу мотивите на атакуваното определение.Подкрепят се доводите на съда, че претенцията за присъждане на съдебни разноски за производството пред СГС, искането не е било направено своевременно и че представените с жалбата платежни документи не променят това обстоятелство. В тази връзка адвокат А. се позовава на т.11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, считайки, че искането за разноски следва да се прави до приключване на съдебните прения и че страната не следва да въвежда нови искА.я и да ангажира нови доказателства, дори и те да са свързА. с поддържаното становище в процеса.

Освен това намира, че приложение следва да намери и нормата на чл. 78 от ГПК в наказателния процес, поради липсата на специални норми. С 2 възражението се навеждат доводи за неоснователност на претендирА.те разноски от частното обвинение за производството пред САС, доколкото счита, че правилно съдът е приел, че към датата на приключване на въззивното съдебно следствие не е представен договор от адвокат Ц., което се явява пречка за индивидуализиране на претенцията. Счита, че с представянето на доказателства за направени плащА.я към повереника от страна на частния обвинител е направен опит за заобикаляне на процесуалните срокове.

Оспорена е и претенцията на частния обвинител за присъждане на разноски за касационното производство по делото. Защитникът на осъдения Г. смята, че с представянето на доказателства за платен хонорар едва пред въззивната инстанция в производството по чл. 306 от НПК се прави с цел да се компенсира процесуален пропуск на повереника.Също така обръща внимА.е , че плащането по договора за правна помощ е направено месеци по-рано от сключването на самия договор,че в договора за правна помощ не е посочено, че възнаграждението вече е платено, а представеното извлечение от Wise не удостоверява връзка с частния обвинител и посоченото основА.е „Advokatski Honorar Delo VSK“ не е достатъчно индивидуализиращо. Поради изложените съображения, се прави искане жалбата на частния обвинител да бъде оставена без уважение.

Апелативният съд се като извърши проверка изцяло на обжалваното определение намери за установено следното :

Частните жалби са подадени в законоустановения срок от процесуално легитимирА. лица и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

По същество частично основателна се явява единствено жалбата на адвокат А., а останалите са неоснователни.

С определението от 3.06.2026г. в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т.

4 от НПК, постановено по н.о.х.д № 563/2023г. по описа на СГС, Д. – М. К. А.

Г., спрямо когото наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, е осъден да заплати на пострадалата – частен обвинител Н. М. И. сумата от 2556,46 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство по договор за правна помощ и съдействие с регистрационен № 0000090768, сключен на 17.01.2022г. между Н. М. И. в качеството й на „клиент“, и адвокат П. С. М., в качеството на „адвокат“, както и да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2,56 евро, с левовата равностойност на 5,00лв. за служебното издаване на 1 бр. изпълнителен лист в полза на Н. М. И..

Подсъдимият Д. – М. К. А. Г. е осъден да заплати на адвокат П. Н. Т. сума в размер на 2045,17 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие с регистрационен № 0000090789, сключен на 17.01.2022г. между Н. М. И., в качеството на „клиент“ и адвокат П.

Н. Т., в качеството на „адвокат“, както и да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2,56 евро, с левовата равностойност на 5,00лв., за 3 служебното издаване на 1 бр. изпълнителен лист в полза на адвокат П. Н. Т.. С посочения съдебен акт са оставени без уважение заявените претенции от повереника на частния обвинител Н. И. – адвокат С. Ц., за присъждане на съдебни разноски, представляващи адвокатски възнаграждения по н.о.х.д № 563/2023г. по описа на СГС, по в.н.о.х.д № 883/2024г. по описа на САС и по к.д. № 972/2025г. по описа на ВКС.

Производството по чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК е образувано по повод постъпило писмо от АС - София, с приложени Разпореждане № 91/08.04.2026г. по внохд № 883/2024г. по описа на АС – София и молба от частния обвинител Н. М. И., чрез повереника й адвокат С. Е. Ц., с която е направено повторно искане пред АС – София за присъждане на направените в производството по внохд № 883/2024г. по описа на АС – София, НО, 12 състав, деловони разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на сума в размер на 3075,35 евро, с левова равностойност в размер на 6000лв., както и писмо от ВКС, с приложено към него молба от частния обвинител Н. И., чрез повереника й – адв. Ц., с която се прави искане за присъждане на разноските, направени от страна на частния обвинител за явяване пред ВКС.

Правилно първостепенният съд е установил, че в хода на образуваното и водено впоследствие досъдебно производство срещу Д. – М. К. А. Г. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. последно и т. 11, пр. последно, вр. чл. 115 от НК, като пострадал е била конституирана Н. М. И..

Видно от приложените по делото 2 бр. договори за правна помощ и съдействие от 17.01.2022г. тя е представлявана в тази фаза на наказателното производство от адвокат П. М. и адвокат П. Т. (т. 2, л. 53 и л. 54 от ДП).

С внесен на 30.01.2023г. обвинителен акт, осъденият Д. – М. К. А. Г. бил предаден на съд за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. последно и т. 11, пр. последно, вр. чл. 115 от НК и било образувано НОХД № 563/2023г. по описа на СГС. С определение от 28.02.2023 г. по същото дело, пострадалата Н. И. била конституирана в качеството й на частен обвинител в производството. Видно от приложени на л. 37 от първоинстанционното производство договор за правна помощ и съдействие и пълномощно от 10.02.2023г., Н. И. е била представлявана пред първата инстанция от адвокат С. Ц., за което между тях било уговорено възнаграждение в полза на адв. Ц. в размер на 6000лв. Тези разноски, направени от частната обвинитЕ. по договора с повереника си не са били претендирА. преди постановяване на присъдата. Затова на основА.е чл. 189, ал. 3 от НПК СГС е осъдил подсъдимият Д. – М. К. А. Г. да заплати единствено направените съдебни разноски от оргА.те на досъдебното производство, а именно – сумата от 725,75лв., платими в полза на бюджета на МВР, както и тези, направени в първоинстанционното съдебно следствие, възлизащи на 2712,00лв., платими в полза на бюджета на СГС. С присъдата е постановено, че подсъдимият тогава Г., на основА.е чл. 190, ал. 2 от НПК, следва да заплати и държавна такса в размер на 5,00лв. за служебното издаване на всеки изпълнителен лист.

4

По протест на прокуратурата и жалби на частното обвинение и защитата на подсъдимото лице (тогава) била инициирана въззивна проверка на първоинстанционната присъда, поради което било образувано внохд № 883/2024г. по описа на АС – София. В хода на съдебните прения пред САС адвокат Ц. е направил искане за присъждане в полза на частния обвинител направените разноски за адвокатско възнаграждение пред апелативната инстанция. До този момент към материалите по делото не били представени доказателства за основА.ето и размера на заявената претенция. Ето защо, с Решение № 184/12.05.2025г. по внохд № 883/2024г. на САС съдебният състав приел, че първоинстанционната присъда не следва да бъде ревизирана в частта с присъдените разноски, доколкото са правилно изчислени, а по отношение искането на адвокат Ц. - че не могат да бъдат възложени на подсъдимия, доколкото не са определени по размер, но с оглед разпоредбата на чл. 189 от НПК те могат да бъдат присъдени с отделно определение.