Решение № 1240 от 18.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1240 гр. София, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000501817 по описа за 2022 година при участието на секретар Ирена Милкова и взе предвид следното:

Производството по гр. дело 1817/2022 по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по: въззивна жалба от особения представител на ответника в първоинстанционното производство М. А. О. срещу осъдителната част на решение 261000 от 21.03.2022 г. по гр.д. 11175/2020 на Софийски градски съд, I ГО, 19 състав, въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, ищец в първоинстанционното производство, срещу отхвърлителната част на решение 261000 от 21.03.2022 г. по гр.д. 11175/2020 на Софийски градски съд, I ГО, 19 състав.

С решението ответникът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД на правно основание чл.

79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ сумата от 27 275, 32 – главница по договор за кредит за текущо потребление от 03.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 4 035, 61 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.04.2019 г. – 15.10.2020 г. като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 5 099, 85 лв. сумата от 421, 85 лв. – санкционираща лихва в периода 10.04.2019 г.

– 15.10.2020 г. като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 523, 60 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 339, 27 лв. - съдебни разноски.

Постъпили са отговори на двете жалби от насрещните страни.

По повод оплакване във въззивната жалба на ищеца и констатирано процесуално нарушение на СГС, въззивният съд е открил производство по оспорване на договор за кредит за текущо потребление от 03.10.2018 г. по отношение на подписа за кредитополучател; договор за залог на вземания от 03.10.2018 г. по отношение подписа на залогодател; погасителен план и ГПР по отношение подписа за клиент; условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“ по отношение на подписа, положен след текста „съгласен с условията“; заявка за ползване на преференциален процент по кредит за текущо потребление, предоставяни при условията на кредитни програми по отношение подписа на кредитоискател; такси за 1 кредити за текущо потребление по отношение подписа на кредитополучател. Назначена е съдебно-графологична експертиза относно това дали подписите на М. А. О. в оспорените документи са положени от това лице.

В съдебно заседание на 06.10.2022 г. е прието заключение на съдебно-графологична експертиза, като съдът не е уважил възражението на особения представител на ответника, въззивен жалбоподател относно приемането, тъй като при извършена справка в Търговския регистър не съществува дружество с посочено от вещото лице в заключението наименование, както и при извършена справка по лице на името на ответника, няма данни да има участие в търговски дружества, поради което вещото лице е използвал неправилен сравнителен материал. В съдебно заседание съдът при проверка в Търговския регистър по партидата на дружество „Луксуриус Лайф“ ЕИК 204482311, в което е указан сравнителният материал за работа от вещото лице, е констатирал, че дружеството съществува и към настоящия момент, като негов управител е М. А. и че в заключението на вещото лице е направена грешка при изписване на името на дружеството – „Луксуриус лайв“ вместо „Лукрусриус лайф“.

Настоящият съд е съобщил на страните, че ще се произнесе служебно по наличието или липсата на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП в договор за кредит за текущо потребление от 03.10.2018 г. и съответните Общи условия, като е дал възможност да направят доказателствени искания в тази връзка.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат тезите си, а Банка ДСК претендира разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предявени са осъдителни искове от Банка ДСК АД срещу М. А. О. за заплащане на 27 275, 32 лв. – главница, 5 099, 85 лв. – възнаградителна лихва в периода 10.04.2019 г. – 15.10.2020 г., 523, 60 лв. – санкционираща лихва в периода 10.04.2019 г. – 15.10.2020 г.

Ответникът чрез особения си представител е оспорил изцяло иска по основание и размер, оспорил е автентичността на подписите, положени за ответника, както и действителността на чл. 8, чл. 8.1 и чл. 9 от договора.

Спорни пред настоящата инстанция са всички искове, доколкото няма влязла в сила част на решението.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за банков кредит, усвояването на кредита от кредитополучателя, а ответникът следва да докаже заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на задълженията.

Установява се от заключението на СГЕ, изслушано от САС, автентичността на договор за кредит за текущо потребление от 03.10.2018 г., както и договор за залог на вземания от 03.10.2018 г.; погасителен план и ГПР; условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“; заявка за ползване на преференциален процент по кредит за текущо потребление, предоставяни при условията на кредитни програми, такси за кредити за текущо потребление. Като съобрази и заключението на ССчЕ, изслушано от СГС, че на ответника е отпусната сума по кредита, се установява, че страните са обвързани от договор за кредит за текущо потребление от 03.10.2018 г. (стр. 8-11 от делото на СГС) за сумата от 30 000 лева.

Предоставената сума и уговорената възнаградителна лихва по чл. 8 от договора следва да бъдат върнати на кредитора вноски за срок от 60 месеца, като видно от приложен към договора погасителен план, на равни месечни анюитетни вноски от 586,58 лева на десето число от месеца, като първата и последната са съответно на 03.10.2018 г. и на 03.10.2023 г. и са в различен размер. Кредитът е обезпечен със залог на вземания към работодателя „Понтика солюшънс“ ООД, за което е подписан и отделен договор.

2

По делото е приета ССчЕ, изготвена от в.л. В. Х. М. по въпроси относно усвояване на кредита, плащания по него, главница, лихви и такси по договора за кредит съобразно отразеното в счетоводството на банката. Описани са размер и дата на постъпване на сумите, както и постъпилите от работодателя „Понтика солюшънс“ ООД суми, отнесени за погасяване на кредитните задължения.

При така установените факти съобразно с възраженията и твърденията и служебно дължимата проверка, съдът достига до следните правни изводи.

Възражението на особения представител за неавтентичност на подписите на ответника в представените от ищеца договори и общи условия е неоснователно. Съгласно приетото от въззивната инстанция заключение на СГЕ подписът в оспорените договор за кредит за текущо потребление от 03.10.2018 г., както и договор за залог на вземания от 03.10.2018 г.; погасителен план и ГПР; условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“; заявка за ползване на преференциален процент по кредит за текущо потребление, предоставяни при условията на кредитни програми и такси за кредити за текущо потребление е положен от ответника. Съобразно посоченото по-горе съдът не е приел възражението на особения представител, че вещото лице не е работило по достоверен сравнителен материал. Предвид доказателствената тежест за неистинността на оспорените документи, която е за ответника и това е изрично указано от настоящия съд, оспорването на документите, носещи подписа на ответника, е неоснователно.

Съобразно със служебното си задължение съдът пристъпва към изследване на неравноправност на уговорките за лихва от договора за кредит. Чл. 8 от договора предвижда, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,15% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0.220 %, който при отрицателна стойност се приема стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5.930 %при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж Плюс. При нарушаване на условията по програма ДСК Престиж Плюс кредитополучателят губи правото си на преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията по програмата, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на … %. Стойностите на индикатора „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се публикуват на интернет страницата на БНБ.

Информацията е достъпна в секция „лихвена статистика“, таблица „лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектори нефинансови пердприятия и домакинства, секция лихвена статистика“.

Съгласно условията на програма ДСК Престиж Плюс, доведени до знанието на кредитополучателя и по тази причина приложими в отношенията между страните, отнемането на преференциалния лихвен процент, относим към програмата, е предпоставен от нарушаване на условията по т. 1, а именно превод на работна заплата. В т. 8.1 от условията е посочено, че максималният размер на лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията е променливият лихвен процент по стандартни потребителски кредити, който съгласно т.1.4 от тези условия възлиза на 10,45 %. Видно от заключението на ССчЕ, последният превод на работна заплата на кредитополучателя по сочената в договора сметка от страна на неговия работодател е на 07.11.2018 г. От заключението на ССчЕ е видно също, че от 10.07.2019 г., банката е започнала да прилага по отношение на кредита лихвен процент в размер на 13,40 % т.е. процент, надвишаващ с повече от три пункта пределния такъв, уговорен от страните. От своя страна чл. 8.1 от договора между страните е посочено, че „лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и сроковете, посочени в ОУ“. В чл. 7.1 от Общите условия е 3 посочено, че „кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на референтен процент, посочен в договора като референтният процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално на страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или индикатори“.

Съгласно действащата към момента на сключване на договора за банков кредит нормативна уредба неравноправна е клаузата в договор, сключван с потребител, ако е уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 от ЗЗП).

Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като е в тежест на търговеца да установи, че клауза от договора или ОУ, която го ползва, е индивидуално уговорена. Законодателят е предоставил неизчерпателен списък с видове неравноправни клаузи в чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 147 и чл.145, ал.2 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която не е съставена на ясен и разбираем език и не касае определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна. В разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП са установени хипотези, при които не се прилагат правилата на чл.143 от ЗЗП за неравноправни клаузи. Кредитополучателят е потребител по смисъла на пар.13 , т.1 и 2 от ДР на ЗЗП.

Не се установява обсъдените по-горе текстове да са индивидуално уговорени, като тежестта да установи този факт е върху ищеца. Договорните клаузи са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката, като в този смисъл са Решение №77/22.04.2015 по гр.д.№4452/14 на ВКС III ГО; Решение №424 от 02.12.2105 г. по гр.дело №1899/2015 г. на ВКС, IV ГО. Съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП в тежест на банката е да установи, че процесните договорни клаузи, които я ползват, са индивидуално уговорени с ответника.