Определение № 99 от 08.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Велико Търново , 05.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214000500054 по описа за 2021 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С определение № 11 от 04.01.2021г. по гр.д. № 946/ 2020г. по описа на ВТОС е оставено без уважение искането на ищците Л.Ч. и Е.Ч., двете от гр.Свищов, за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски в производството по делото.

Срещу това определение в законоустановения срок е подадена частна жалба от Л.Ч. и Е.Ч., чрез пълномощника адв. Р.В.. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения. Прилага доказателства за трудова ангажираност и тр.възнаграждение на ищците. Моли въззивният съд да отмени атакуваното определение и да уважи направеното искане за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноските по производството.

ВТАС като обсъди доводите, посочени в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваем акт, поради което е допустима.Същата е частично основателна по следните съображения:

1

Видно по делото е, че същото е образувано по искова молба на Л.Ч., Силвия Ч. и Е.Ч. срещу „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД-гр.София, с която са предявени частични субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер на от по 25001лв. за всяка една от ищците.

Дължимата държавна такса за образуване на делото за всяка една от ищците е 1000,04 лв. С исковата молба е направено искане от две от ищците-Е.Ч. и Л.Ч. за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски по делото.

С атакуваното определение ВТОС е приел, че към молбата не са приложени убедителни писмени доказателства, от които да се обоснове несъмнен извод, че ищците не разполагат със средства да заплатят държавната такса-същите притежавали недвижими имоти.

Така постановеното определение е частично неправилно. При разглеждане на молба по чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да прецени всички обстоятелства относно възможността на молителя да заплати дължимите такси и разноски по делото, а именно-доходите на молителя и неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, възрастта и трудовата му заетост. В случая от приложените пред първата и въззивната инстанция доказателства-декларации на двете ищци по чл.83 ал.2 т.2 ГПК относно имущественото състояние на всяка една от тях, се установява, че: Л.Ч. е вдовица, на 62 г., получава доходи от пенсия в размер на 346 л. месечно, освидетелствана е от ТЕЛК с призната 93 % трудова неработоспособност без чужда помощ, притежава 5/6 ид.части от недвижим имот в гр.Свищов с обща площ 58,70 кв.м., месечните й разходи за лечение на заболяването са 50 лв.; Е.Ч. е на 46 г., живее на съпружески начала с партньора си, има две непълнолетни деца, получава месечен доход от заплата в размер на 610 лв., притежава 1/6 ид.ч. от недвижим имот в гр.Свищов с обща площ 58,70 кв.м.

Настоящата инстанция след като съобрази доходите на ищците, имущественото им състояние, здравословното им състояние, възрастта и трудовата им заетост, намира, че същите следва да бъдат освободени частично от заплащане на държавна такса за водене на делото, тъй като не разполагат с достатъчно доходи, които да им осигурят възможността за безпрепятствено заплащане изцяло на дължимата държавна такса. Доходите 2 на ищците обаче позволяват същите да имат възможността безпрепятствено да заплатят разноските по делото и част от дължимата държавна такса-по 300 лв. всяка една от тях.

С оглед изложеното, следва обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от внасянето на държавна такса, само за размера над сумата 300 лв., а в останалата част-следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като жалбата срещу тази част следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11 от 04.01.2021г. по гр.д. № 946/ 2020г. по описа на ВТОС в частта, с която е оставено без уважение искането на Л.Ч. и Е.Ч. за освобождаване от внасяне на държавна такса, само за размера над 300 лв. за всяка една от тях, вместо което постановява:

ОСВОБОЖДАВА Л. Х. Ч., ЕГН **********, от гр.Свищов, и Е. П.

Ч., ЕГН **********, от гр.Свищов, частично от заплащането на държавна такса за образуване на гр.д. № 946/ 2020г. по описа на ВТОС-само за сумата от по 700 лв. за всяка една от тях.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11 от 04.01.2021г. по гр.д. № 946/ 2020г. по описа на ВТОС в останалата му част.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3