Решение № 80 от 05.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330106547 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на Г. С. Д., от ****************, против двама ответници: „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Света Троица” ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, и „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Света Троица” ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, и искове с правно основание в в чл. 22 от ЗПК , чл. 21 и чл. 19 ал. 5 от същия закон , чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и насрещен иск на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: 202376220 срещу първоначалния ищец , по чл. 79 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 23 от ЗПК.

Според изложеното в исковата молба, на 11.11.2022г. между Д. и първия ответник „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, бил сключен договор за потребителски кредит под № № ********* , по силата на който получила назаем сума от 500.00 лева, които се задължила да върне за срок от 12 месеца, на 12 вноски по 50.23 лева, при лихвен процент на кредита от 36 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ от 42.31%.

Дължимата обща сума по договора била 602.76 лева. Д. усвоила отпуснатата й сума.

Договорено било ( чл. 1, ал.2 от договора) , че вземанията на кредитора по договора следва да бъдат обезпечени с поръчителство на две физически лица, отговарящи на условията по договора, с банкова гаранция или с лично обезпечение от дружество 1 поръчител, избрано от кредитора. Затова на същата дата , 11.11.2022г., между ищеца и втория ответник бил сключен договор за възлагане на поръчителство , по силата на който „Кеш Кредит” ЕАД се задължило са стане поръчител за вземанията на кредитора по договора за кредит , а от своя страна Д. следвало да заплати гаранционно възнаграждение от 813.24 лева, разсрочено на 12 равни вноски към месечните такси за погасяване на кредита.

Изложени са обаче доводи, че договора за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, от Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите и се моли да се прогласи неговата нищожност. Оплакванията на ищеца са, че не са спазени императивни изисквания на чл. 10 и11 от ЗПК, че договорката за размера на законната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля повече от три пъти размера на законната такава ; договорката била съществен елемент на договора и той не можел да съществува без нея; не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договора за потребителски кредит да е разписан действителния размер на годишния процент на разходите, която съставлявало заблуждаваща търговска практика и обуславяло нищожност на кредитната сделка; възнаграждението на поръчителя неправилно не било включено в размера на ГПР , който щял при такова включване да надхвърли допустимия от закона таван.

Изложени са и доводи , че договора за предоставяне на поръчителство от дата 11.11.2022г. с втория ответник е лишен от правно основание, съставлява неравноправна уговорка , противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици, тъй като обезпечавал нищожна сделка.

С оглед изложеното, иска се двата договора да бъдат прогласени за нищожни , и присъждане на направените по делото разноски, а на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата - възнаграждение на адвоката на ищеца за безплатна защита по настоящото производство.

В своевременен отговор, двата ответника оспорват исковете като недопустими и неоснователни. „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155 оспорва да е легимиран да отговаря по исковете , доколкото договора за гаранция бил сключен с друго лице По същество , първия ответник отрича каквито и да било пороци на договорите. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, е предявило против Д. и насрещен иск за заплащане на остатъка от главницата по договора за кредит. Твърди , че се останали неплатени от Д. по договора 248.85 лева от главницата , и се иска тя да бъде осъдена да ги заплати на този ищец, ведно със законната лихва от датата на подаването на насрещната искова молба – 13.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането , и разноските по спора.

2

Д. оспорва насрещния иск като неоснователен , твърди да е платила главницата .

Моли този иск да бъде отхвърлен.

Исковете против втория ответник „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица” ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 са недопустими. По делото не се намери договор за гаранция с това дружество. Приложения и индивидуализиран в исковата молба договор за гаранция, въведен като спорен предмет в делото , е сключен с друго юридическо лице, различно от посочения ответник; между двете , съответно „Кредит Гаранция „ , ЕИК 201281666 и „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155, не се намери идентичност при извършената от съда проверка в Търговския регистър. Същата проверка установи и това , че и двете ЮЛ са действащи към момента на подаването на исковата молба и този на даването на ход на устните състезания по делото. Доколкото обаче при установителните искове , вкл. и тези за нищожност на договор, принадлежността на спорното право към патримониума на посочения ответник е положителна процесуална предпоставка, която в случая не е налице , то недопустим е акцесорния иск нищожност да бъде прогласена спрямо лице , което не е страна по договора. Затова исковете против „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155 следва да бъдат прекратени.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът приема за установени следните обстоятелства:

Сключването на двата договора ( включително и престирането на сумата от 500 лева по договора за кредит от кредитодателя ) не са спорни по смисъла на чл. 153 от ГПК,като от договора за гаранция личи да е сключен с „Кредит Гаранция„, ЕИК 201281666 .

От заключението на вещото лице по делото личи , че в годишния процент на разходите по договора за кредит не са включени плащанията за гаранционното възнаграждение; ако те бъдат включени , то ГПР ще стане 346.32 % .Д. е платила пет вноски по 118 лева , след което преустановила плащанията , като остават за плащане по договорите 312.75 лева от главницата , 38.86 лева от договорната лихва и 474.39 лева от възнаграждението за поръчителство, дължимо на гаранта.

По правото:

Приложимо в отношенията между страните право е Закона за потребителския кредит в актуалната му и към момента редакция, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., последно изменен и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.

Договорът за потребителски кредит , съставляващ искане № ********* към договор за кредитна линия ( рамков ) № ********* от 11.11.2022г, е недействителен – нищожен – на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не е спазено изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК в частта му ,с която се изисква сключването да е по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по 3 вид, формат и размер шрифт. Това е така , тъй като общите условия по договора са форматирани текстово по начин , възпрепятстващ бързото и точно възприемане от страна на потребителя). Тази общи условия съставляват документ с недостатъци по смисъла на чл. 172 от ГПК – в тях редовете се застъпват , част от буквите са ненужно удебелени , част от думите са ненужно и грешно записани с главна буква, липсват отстъпи от началото на реда при нов абзац и др. Форматирането в специалните условия на договора ( рамков договор и конкретното искане № *********) е различно, там описаните в предходното изречение недостатъци липсват. Ще рече, не всички елементи на договора са представени с еднакъв формат, което води до недействителност на същия по реда на чл. 22 от ЗПК.

На следващо място, в договора липсва информация за дължимия дневен лихвен процент, приложим при упражнено право на отказ от договора ( чл. 11 ал. 1 т . 20, предл. последно от ЗПК).

Разпоредбите на Закона за потребителския кредит се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, такива, „чието сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона“. Закона следва да бъде приложен и тогава , когато има сключен с трето свързано лице договор за гаранция, по която е договорено възнаграждение, дължимо и при точно изпълнение.

Такова възнаграждение всъщност прикрива печалба на кредитора, доколкото се дължи и при точно изпълнение; гаранционното възнаграждение обаче не е включено в годишния процент на разходите по кредита, при което същия ще надвиши законоустановената си горна граница ( чл. 19 ал. 4 от ЗПК). Тоест, в договора за кредит е посочен неточен годишен процент на разходите, което е съществен негов порок и води до недействителност на целия договор за кредит.

Само заради изложеното, съдът следва да прогласи нищожността на договора по реда на чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Основателен е и насрещния иск да се осъди Д. да заплати на кредитодателя сумата 248.85 лева - остатък от главницата по договора за кредит. Предвид нищожността на договор за кредит , първоначалния ищец дължи връщане само на чистата стойност на кредита , която в случая не е платена в пълен размер. Съдът кредитира заключението на вещото лице , според което остават за плащане от тази главница 312.75 лева и 38.86 лева от договорната лихва, дължима на кредитора; доколкото претендирания размер не надхвърля стойността на дължимото (дори ако се приспадне недължимо платената договорна лихва от 63.90 лева, което вероятно е направено).

Възнаграждението за поръчителство е дължимо на друго юридическо лице , то не подлежи на прихващане.

Разноските по иска се присъждат в тежест на страните, съответно на изхода на всеки иск. Хонорар за защита се дължи и на ответника по прекратения иск.

4

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Прекратява производството по делото в частта ,представляваща искове на Г. С. Д., от ****************, да се прогласи спрямо „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155, нищожност на договор за възлагане на поръчителство от дата 11.11.2022г., на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради недопустимост на исковете.

Осъжда, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК, Г. С. Д., от ****************, да заплати на „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155, разноски по делото в размер на 400 лева ( хонорар на адвокат).

Признава за установено по отношение на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица” ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, че в отношенията му с ищеца Г. С. Д., от ****************, е нищожен на основанието по чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит № ********* от 11.11.2022г.

Осъжда „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица” ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет.

6, да заплати на Г. С. Д., от ****************, сумата от 140 лева разноски по делото (държавна такса и съответна част от хонорар на вещо лице).

Осъжда „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица” ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет.