Определение № 1315 от 11.09.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1315 гр. Плевен, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500727 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от „Стик-Кредит“ АД ЕИК:*** чрез процесуалния им представител адв. Х. М. от САК срещу Определение №3439/04.07.2025г., постановено по гр.д.

№7236/2024г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Излага се становище, че по настоящото дело е упражнено превратно правото на иск с цел да се увреди ответното дружество. С частната жалба е направено доказателствено искане съдът да изиска и приложи исковите молби по делата, по които страни са ищецът и ответникът. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали присъдения размер на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна Д. И. П., ЕГН:********** е депозирала писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Д. М. от САК, в която се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като се изразява несъгласие с доводите на частния жалбоподател. В заключение се прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено 1 следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.

С решение №713/19.05.2025г., постановено по гр.д.№7236/2024г. по описа на РС-Плевен съдът е прогласил на основание 26,ал.1 от ЗЗД, вр. чл .22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 от ЗПК за нищожен Договор за потребителски кредит №1040241/17.01.2024 г., сключен между Д. И. П., ЕГН **********, като потребител и „Стик Кредит” АД, ЕИК ***, като кредитор, поради противоречие със закона.

Съдът е осъдил „Стик Кредит” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О.“ ***, представлявано от С.Н.Т., да заплати на Д. И.

П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж. к. Д., ***, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2800 лв, представляваща сторените от ищеца разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адв. възнаграждение.

По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от „Стик Кредит” АД, ЕИК *** чрез процесуалния им представител адв. Х. М. от САК в която е отправено искане съдът да намали размера на присъденото адвокатското възнаграждение, което ответникът е осъден да заплатят на ищеца.

С Определение №3439/04.07.2025г., постановено по гр.д.№7236/2024г. по описа на РС-Плевен съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е злоупотребил с правото на иск, като е приел, че кредиторът не може да черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение, тъй като е могъл да откаже, подобно на потребителя, като равнопоставен конрахент, в трайни отношения, сключването на договора или добавянето на клаузи, които са вероятно неравноправни или недействителни, като така би препятствал и онази част от правните последици, които следват при сключването на такъв договор – а именно завеждане на исково производство с цел обогатяване чрез заплащане на адвокатски хонорар. Съдът е приел, че в поставеното решение е взел предвид общия материален интерес, положени от представителя действия по установяване на фактическите му твърдения, продължителност на делото, явяването на страните и ангажираните доказателства или платени разходи, правната и фактическа сложност на делото, както и че в случая съдът не е приложил НМРАВ именно поради липсата на допълнителни разходи, неявяването на адвоката или ищеца, и кратката продължителност на производството. Съдът е приел, че от представения договор за правна помощ се установява, че е платено адв. възнаграждение в размер на 2400 лв. в брой, т.е. в тази част има качество на разписка за плащане, по гр.д.№7236/2024 г., поради което в тежест на ответника са присъдени сторените от ищеца разноски, а именно- сумата от 50,00 лв. платена държавна такса, 350 лв. възнаграждение за вещо лице, и 2

2400 лв. адв. възнаграждение. Съдът е приел, че от страна на ответника не е направено в срок възражение за прекомерност на адв. Възнаграждение, както и че същото е направено несвоевременно едва в депозираната по реда на чл.248 от ГПК молба.

Настоящият въззивен състав не споделя изложеното от районния съд в обжалваното определение.

Според съда в настоящия случай в действителност не е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, поради това, че носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни, поради което предявяването на иск поначало е правомерно. В настоящия случай се касае за различни правоотношения между същите страни, с различен предмет, което обуславя наличието на правото на иск по всяко правоотношение поотделно, респ. в дискреционната преценка на ищеца е дали да предяви искове по всяко правоотношение и как да ги съедини. Не се установява от събраните по делото доказателства ищецът да упражнява правото си на иск недобросъвестно и с цел да увреди законни права и интереси на ответника. В настоящия случай, съдът не намира за необходимо да изисква и да присъединява делата, страни по които са настоящия ищец и ответник, тъй като се предявяват искове за действителност на различни договори, макар да е налице идентичност на страните.

По отношение на релевираното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав счита същото за основателно, поради следните съображения:

По основателността на същата съдът отчита постановките, приети в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според което съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Същото се приема едностранно в практиката на СЕС, в това число Решение от 28.07.2016г по дело C-57/2015г, както и в решение от 25.01.2024 г по дело С438/22г.

Съдът разполага с възможност и служебно да следи за всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим, дори да липсва възражение за прекомерност от отсрещната страна. Съгласно цитираните решения съдът следва да има възможност във всеки случай служебно да съобрази спецификите на конкретното дело, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса и да присъди разумен размер за направените разноски с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна.

С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, която не се отличава с висока степен на такава, цената на исковата претенция, фактът, че се касае за нищожност на договор за потребителски кредит, по 3 която е отпусната сумата от 800лв., отчитайки и проявената процесуална активност на представителя на ищцовата в настоящото производство страна, фактът, че делото е приключило в едно съдебно заседание без събиране на доказателства, като настоящото производство не се отличава с правна сложност, то справедливият размер на адвокатското възнаграждение се явява сумата от 300лв. върху която сума следва да се начисли ДДС предвид наличните доказателства за регистрация по ЗДДС на процесуалния представител на ищеца.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, като се измени съдебното решение в частта за разноските, като ответната страна бъде осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС.

По изложените съображения, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №3439/04.07.2025г., постановено по гр.д.

№7236/2024г. по описа на РС-Плевен, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА на основание чл. 248 от ГПК ИЗМЕНЕНИЕ на решение №713/19.05.2025г., постановено по гр.д.№7236/2024г. по описа на РС-Плевен в частта за разноските, като

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „Стик Кредит” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О.“ ***, представлявано от С.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж. к. Д., *** сумата от 760 лв, представляваща сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4