Решение № 203 от 26.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000595 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба от „В. с.“ ЕООД против решение № 39 от 05.07.2021г., постановено по т.д. № 233 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на по чл. 625 ТЗ от „В. с.” ЕООД, дружеството да бъде обявено в неплатежоспособност и да се открие производство по несъстоятелност и с което същото дружество е осъдено да заплати на ПОС по бюджетна сметка на съда сумата от 250 лв. ДТ за производството и 5 лв. ДТ за служебно издаване на ИЛ.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при неточно, превратно и изкривено тълкуване на приетите по делото доказателства.

Искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи молбата по чл. 625 ТЗ.

Пловдивският апелативен съд прецени данните по делото и прие:

Производството пред Пловдивския окръжен съд е било образувано и се е развило по реда на чл. 625ТЗ по молбата на самия длъжник „В. с.” ЕООД. В молбата е акцентирано основно върху натрупаните от дружеството частни вземания от търговски сделки, както и публични вземания, които търговското дружество не можело да заплати поради това, че вече не разполагало с никакво имущество и финансови наличности. Във връзка с твърдяната 1 липсата на парични средства в касата, молителят се позовава на протокол от 31.03.2021 г. с които била установена липса на парични средства в размер на 40584.45 лева.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-икономическата експертиза е установено финансово икономическото състояние на дружеството, както следва:

През изследвания период 2018 г. – м. март 2021 г., дружеството е реализирало приходи от собствена дейност, чиято стойност е нараствала през периода 2018 г. – 2020 г. и които са формирали краткотрайните му активи.

Към 31.03.2021 г. дружеството вече не е разполагало с ДМА, а краткотрайните активи са формирани от налични парични средства по банкова сметка в размер на 222.43 лева, като към тази дата и същото не е имало вземания.

Пасивът на дружеството е формиран от краткосрочни и дългосрочни задължения. Дългосрочните задължения възникват 2020 г. по сключен договора за банков револвиращ кредит от 16000 лв. за оборотни средства, с краен срок на погасяване 26.02.2023 г., като към датата на изготвяне на заключението възлизат на 15850 лева, съответно към същата дата краткосрочните задължения, представляващи публични задължения към НАП, възлизат и 2804.45 лева.

Коефициентите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост през посочения период са се променяли по следния начин:

Обща ликвидност – 2018 г. – 1.58; 2019 г. – 4.39; 2020 г. – 9.7; 31.03.2021 г. – 0.08.

Бърза ликвидност - 2018 г. – 0.22; 2019 г. – 4.39; 2020 г. – 9.56; 31.03.2021 г. – 0.08.

Незабавна ликвидност - 2018 г. – 0.22; 2019 г. – 2.51; 2020 г. – 8.82;

31.03.2021 г. – 0.08.

Абсолютна ликвидност - 2018 г. – 0.22; 2019 г. – 2.51; 2020 г. – 8.82;

31.03.2021 г. – 0.08.

Финансова автономност - 2018 г. – 0.52; 2019 г. – 3.39; 2020 г. – 1.03;

31.03.2021 г. – - 0.15.

Задлъжнялост - 2018 г. – 1.91; 2019 г. – 0.29; 2020 г. – 0.97; 31.03.2021 г. – - 6.65.

Въз основа на тези показатели, вещото лице заключава, че понастоящем собственият капитал на дружеството е отрицателна величина към 31.03.2021 г., тоест е налице свърхзадълженост, тъй като размерът на пасивите е надхвърлил размера на активите.

Въпреки обосноваността и категоричността на посочената експертна оценка, Пловдивският окръжен съд е приел, че молбата е неоснователна. В тази насока съдът е приел, че представеният от молителя протокол - опис за липса на парични средства в размер на 40 584.45 лв. в каса от 31.03.2021 г., не намирал счетоводно отражение при молителя, като същият, вместо като липси и загуби, в какъвто смисъл е изготвен, бил записан в нарочния баланс към 05.04.2021 г. като вземане на молителя. Въз основа на това погрешно, 2 според вещото лице, записване в баланса на констатираните липси, съдът е приел, че дружеството разполагало с актив в размер на 41 хил. лева така, както е посочило в нарочния баланс по делото на лист 27, който покривал установените към 31.03.2021 г. дълготрайни и краткотрайни задължения на дружеството.

Изводите в този смисъл и основаното на тях решение на Пловдивският окръжен съд са неправилни.

В обясненията, в съдебно заседание на 19.05.2021 г., вещото лице ясно е посочило, че след като сумата 40584.45 лева от касата на дружеството е установена като липса, с нарочно съставения от едноличния собственик на капитала, управител на дружеството и МОЛ протокол от 31.03.3021 г. /л. 30/, то тази липса неправилно е отразена като вземане в съставения на същата дата баланс. Фактическата липса на тази сума в касата, независимо дали е установена с този протокол или с акт за начет, не може да съставлява вземане, тъй като липсват каквито и да било разходни документи и счетоводни записвания, установяващи предоставянето на тази сума на определено лице под формата на заем, аванс за закупуване на стока и пр., срещу което да е налице насрещна престация – парично вземане и/или друг материален актив на същата стойност. След като сумата е отчетена като липса/загуба, е немислимо само заради погрешното записване в баланса от 31.03.2021 г., същата да се приема като вземане т.е. като актив на дружеството, с който да се погасяват съществуващите краткосрочни и/или дългосрочни задължения.

Предвид изложеното, изхождайки от обективното, компетентно изготвено и подробно заключение на съдебно-икономическата експертиза, Пловдивският апелативен съд приема, че по отношение на молителя – търговско дружество са налице предпоставките по смисъла на чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неговата неплатежоспособност, поради което и следва да се открие производство по несъстоятелност.

Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на 16.03.2019 г., когато, според заключението на СИЕ, е извършено последното плащане от длъжника. Към този момент дружеството не е осъществявало дейност, не е реализирало печалба, нито е разполагало с достатъчно активи, които да му позволят удовлетворяване на кредиторите.

Следва да се допусне обезпечение чрез налагане на обезпечителни мерки като възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

Предвид констатациите на вещото лице, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски на производството, с определение от 19.05.2021 г. първоинстанционният съд е определил на основание чл. 629б ТЗ сумата от 4000 лева за предплащане на разноски за издръжка на производството по несъстоятелност, като е указал на длъжника и кредиторите възможността да постанови решение по чл. 632, ал.

1 ТЗ чрез спиране на производството, ако в двуседмичен срок от обявяването на определението в Книгата за актовете в производството по несъстоятелност не се открие достатъчно имущество или не се предплатят разноски. Същите не са предплатени от длъжника или от кредитори в определения срок, което е констатирано с определение от 16.06.2021 г. Според чл. 632, ал. 1 ТЗ когато 3 наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството по делото. Поради това и на основание цитираната разпоредба, едновременно с откриване на производството по несъстоятелност, длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, да бъде постановено спиране на дейността му и да се спре производството по несъстоятелност.

В закона е предвидена възможност за възобновяване на производството.

Затова и съгласно чл. 629 б ТЗ съдът преценява, че следва да определят разноски за предплащане, които да могат да бъдат внесени от кредитор на несъстоятелния длъжник или от самия длъжник в едногодишния срок по чл.

632, ал. 2 ТЗ. Съдът преценява като първоначално подходяща сума от 4000 лева, с оглед очакваните разноски на производството.

На основание чл. 620, ал. 1 ТЗ при подаването на молбата молителят не е дължал държавна такса. Дължимата за първоинстанционното производство държавна такса от 250 лв., съгласно с чл. 24, ал. 1, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, е присъдена с решението на ПОС.

Предвид резултата от производството пред настоящата инстанция, в тежест на молителя ще се възложи заплащане на държавна такса и за въззивното производство в размер на 125 лв.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 39 от 05.07.2021 г., постановено по т.д. № 233 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на по чл. 625 ТЗ от „В. с.” ЕООД, дружеството да бъде обявено в неплатежоспособност и да се открие производство по несъстоятелност като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В. с.” ЕООД, ЕИК ********* и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 16.03.2021 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „В. с.” ЕООД, ЕИК *********.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща ВЪЗБРАНА и ЗАПОР върху имуществото на „В. с.” ЕООД, ЕИК *********.

ПОСТАНОВЯВА

ПРЕКРАТЯВАНЕ

НА

ДЕЙНОСТТА на предприятието на „В. с.” ЕООД, ЕИК *********.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „В. с.” ЕООД, ЕИК ********* .

СПИРА производството по несъстоятелност на „В. с.” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ – поради липса на имущество за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелността.

УКАЗВА на молителя и кредиторите, че спряното производство може да бъде ВЪЗОБНОВЕНО в срок от една година от вписване на настоящото решение по молба на длъжника или кредитор, ако се установи, че е налице 4 достатъчно имущество или се депозира определената сума от 4000 лв. за предплащане на началните разноски по чл. 629 б ТЗ.

ОСЪЖДА „В. с.” ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Пловдивския апелативен съд сумата от 125 лв., държавна такса за въззивното производство.

Решението да се впише в книгата по чл. 634 в от ТЗ, като препис се изпрати на Окръжен съд Пловдив.

Заверен препис от това Решение да се изпрати на А. В., за съответното му вписване в търговския регистър по партидата на дружеството „В. с.” ЕООД, ЕИК *********.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, като може да се обжалва пред ВКС в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър към Агенция по вписванията.

Председател: _______________________