Решение № 1401 от 20.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100500722 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на 258 и следващите от ГПК.

С решение № 12246 от 03.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 1980 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 86 състав, е допуснато настаняване на детето Е.Б.З., родено на ******* г. в Кризисен център за деца (с приоритетно настаняване на деца, жертви на трафик), за срок от шест месеца, считано от постановяване на решението – до 03.05.2023 г.

Недоволен от така постановеното решение останал Б. С. З., заинтересована страна в първоинстанционното производство и въззивник в настоящето, който обжалва същото изцяло в законоустановения срок. Излага и подробно мотивира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради постановяването му в противоречие със закона и със събраните по делото доказателства, както и за недопустимост на съдебния акт. По отношение на недопустимостта на съдебния акт сочи, че пред СРС, 92 състав било образувано по-рано дело № 70729/2022 г. с предмет прекратяване на настаняването на детето в ЦНСТ „ Паисий Хилендарски“ и неговата реинтеграция в семейна среда, което 1 не било обсъдено от съда. Също така, настаняването на детето било допуснато административен ред, със Заповед на ДСП Люлин, но съда не бил сезиран от тази социална служба, а от друга, която не била компетентна да сезира съда с искане за настаняване по съдебен ред. Също така искането било за настаняване на детето Е. в посочения кризисен център за срок от шест месеца от нейното настаняване по административен ред, който срок изтекъл на 15.06.2022 г., докато съдът постановил настаняването й за срок от шест месеца от постановяване на съдебния акт, като по този начин се произнесъл по непредявено искане. По съществото на спора, сочи, че предложението за настаняването на детето в посочения център не е подкрепено от нито едно доказателство, като твърди, че той самият е с дългогодишна адвокатска практика, не е криминално проявен, като за дъщеря му Е. също няма данни в масивите на МВР да е била жертва на трафик. Съдът не разпоредил изслушване на детето, с което нарушил правата му. Извън това, счита, че след навършване на пълнолетие от детето на 23.03.2023 г., само по наказателен ред може да се ограничава придвижването й, но това не може да става по административен или гражданско правен ред. Като порок на решението сочи и липсата на мотиви. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили обжалвания съдебен акт и прекрати производството по него поради липсата на предмет, респективно – поради наличието на по-рано образувано дело със същия предмет, а при евентуалност, в случай, че приеме, че е налице редовно сезиране на съда и делата са с различен предмет, да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли предявения иск като неоснователен, с произтичащите от това последици. При евентуалност, моли съда да измени първоинстанционното решение в частта относно срока на допуснатото настаняване, като същият се определи до навършване на пълнолетие от детето на 23.03.2023 г.

В хода на съдебното дирене, поддържа жалбата си и пледира за нейното уважаване.

В срока по чл. 263 от ГПК заинтересованата страна Б. Д. Д., майка на детето Е., не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание по делото, не заявява конкретно становище по съществото на спора.

Контролиращата страна, Софийска градска прокуратура, счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от страна в първоинстанционното 2 производство, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, постановеното от първоинстанционния съд решение не е влязло в сила, а изпълнението му се осигурява по допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Производството пред Първоинстанционния Софийски районен съд било образувано по молба на Агенция за социално подпомагане, Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) „Сердика" - гр. София, с правна квалификация чл. 26 от ЗЗДт - за прекратяване на настаняването на детето Е. в ЦНСТДБУ „Паисий Хиледнадрски“, гр. София и допускане на настаняването й в Кризисен център за деца (с приоритетно настаняване на деца, жертви на трафик), гр. София, за срок от шест месеца. В молбата се излагали твърдения, че непълнолетната е с майка Б. Д., като една през декември 2021 г. била припозната от Б. С. З.. Майката била с призната трайно намалена работоспособност, като страдала от умерена умствена изостаналост. Предвид заболяването си тя била насочена и към момента ползвала защитено жилище за лица с умствена изостаналост. Поради състоянието си тя не била способна да упражнява контрол върху поведението на детето по време на съжителството им до 2017 г., когато Е. била 12-годишна. Майката не разполагала с подкрепяща среда и не бил установен ресурс за отглеждане на детето от лица от разширения семеен кръг по майчина линия. По данни на непълнолетната и на припозналия баща те установили и поддържали отношения помежду си от лятото на 2021 г., поради което не бил установен ресурс за отглеждане на детето и в разширения семеен кръг на бащата. Посочено е, че до март 2017 г. непълнолетната била отглеждана в семейна среда от майката и баба си по майчина линия. След смъртта на последната, за известен период от време майката и дъщерята живели в с. Нови Хан при отец И., а след това поради бедност и бездомност семейството ползвало услуга в Център за настаняване на бездомни в гр. София. След изтичане на срока на тази услуга, и поради установения недостатъчен родителски капацитет на майката по отношение на малолетната към този момент Е., първоначално по административен ред, а след това и по съдебен ред, с решение, постановено по гражданско дело № 81740/2017 г. на СРС, 80 състав, била взета мярка за закрила с настаняването й в ЦНСТДБУ „Паисий Хилендарски“, гр. София, до навършване на пълнолетие или до настъпване на основание за изменение или прекратяване на така установената мярка. Твърдяло се също, че от 25.01.2020 г. непълнолетната била в неизвестност, като била 3 обявена за общодържавно издирване. Тя била установена на 09.12.2021 г., при опит да й бъде издадена лична карта. Впоследствие е установено, че по времето, когато непълнолетната е била в неизвестност, тя била припозната от Б. С. З., като поотделно и двамата заявили, че известно време съжителствали през посочения период, като първоначално обмисляли да сключат граждански брак, но впоследствие г-н З. предложил да я припознае. Е. потвърдила, че З. не е нейн баща и единственото й желание било да се махне от Центъра, където е настанена. При проведеното проучване е установено, че майката не е давала съгласие и не е подписвала декларация за припознаване, като предвид това припознаването било извършено при съмнителни условия. Според заявеното от непълнолетната, за времето, през което била в неизвестност, тя съжителствала с няколко лица от мъжки пол, с които имала интимни контакти, като спорадично поддържала контакт по вайбър със социалния работник от Центъра, без да споделя къде се намира. Желаела издаването на лична карта, за да сключи брак с Б. З., като твърдяла, че двамата имали намерение да пътуват извън страната. По отношение на непълнолетната имало данни, че е била жертва на сексуално насилие, като при осъществявана с нея психологическа работа е установено, че тя активно търси вниманието на противоположния пол, и по-конкретно търси контакт и имала разнообразни връзки с по-възрастни мъже, като била наблюдавана тенденция тя да не разпознава евентуалните заплахи и сериозността на подобни взаимоотношения с непознати лица. Всичко това било преценено като риск от трафик, ранна бременност и манипулиране, като имало опасност тя да стане жертва на престъпление. Предвид тези обстоятелства, на 14.12.2021 г. при проведена среща по Координационния механизъм по случая на непълнолетната Е. било взето решение с цел обезпечаване на сигурността й тя да бъде настанена в Кризисен център, където може да получи специализирана психологическа помощ и подкрепа, като се ограничи достъпа до нея на трети лица, които могат да й влияят негативно и да я манипулират. В изпълнение на взетото решение, поради което със Заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-070 от 14.12.2021 г. на Директора на ДСП „Люлин“ временно, по административен ред било прекратено настаняването й в ЦНСТДБУ „Паисий Хилендарски“, гр. София, и било допуснатото настаняването й в посочения Кризисен център. Молел съда да постанови решение, с което да допусне исканото настаняване.

Заинтересованата страна – Б. Д. Д., майка на детето, не оспорвала искането, както и изложените в него твърдения. Признала, че не знае къде е дъщеря й, макар тя да й се обаждала и да твърдяла, че живее при своя позната, като сега не се 4 виждали и тя изобщо не идвала да я види.

Заинтересованата страна Б. С. З., намирал молбата за недопустима, поради липса на компетентност на молителя, тъй като не той е изготвил заповедта за настаняване на детето в посочения Кризисен център, а по същество неоснователна.

За да постанови обжалваният съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка :

Майката на детето не е в състояние да полага грижи за нея, поради което приел, че в интерес на детето е да се допусне исканото настаняване.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционният Софийски районен съд постановил обжалваният съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, преценени по реда на въззивното производство и съобразно приложимия закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд приема, че от представените в първоинстанционното производство документи, относими към предмета на явяване се явяват следните такива – удостоверение за раждане на Е.Б.З., заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-070 от 14.12.2021 г. на Директора на ДСП „Люлин“, решение № 355506/07.03.2018 г. постановено по гражданско дело № 81740 по описа за 2017 г. на СРС, 80 състав, доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, справки „пълни данни“ от Национална база данни „Население“, касаещи непълнолетната Е., въззивника и въззиваемата. От анализа на същите доказателства и на твърденията на страните се установява следната фактическа обстановка :

Непълнолетната Е.Б.З., с ЕГН **********, била родена на ******* г. в гр.

София, от майка Б. Д. Д., с ЕГН **********, и баща Б. С. З., с ИГН **********, като до 07.12.2021 г., когато била припозната от въззивника, тя била с неустановен произход от бащата и носела имената Е. Билянова Д..

Между страните не е спорно, че първоначално Е. била отглеждана в семейната среда на своите майка и баба по майчина линия, а след смъртта на баба си, тя и майка й изпаднали в тежко състояние, без доходи и дом, като за известно време пребивавали в с. Нови хан, където по нейни данни станала жертва на сексуално насилие. За известно време двете ползвали социална услуга с 5 настаняване в Център за настаняване на бездомни „Свети Димитър“, а след изтичане на срока на предоставената услуга, било преценено, че майката не разполага с необходимия родителски капацитет да се грижи за детето, като временно, по административен ред то било настанено в Кризисен център „Вяра, Надежда, Любов“ за срок от един месец, а след това, първоначално по административен, а след това по съдебен ред в ЦНСТДБУ „Паисий Хилендарски“, гр. София за срок до навършване на пълнолетие. Грижите за майката били поети от Отдел „Хора с увреждания и социални услуги“, като тя била насочена към защитено жилище на територията на ДСП „Възраждане“, но контактите на детето с майката били запазени.