Определение № 70 от 26.01.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 79/2023
- Вид
- Определение № 70
- Подписан
- 26.01.2023
- В сила
- 26.01.2023
- Състав
- Марин Цвятков Атанасов, Петър Митев, Деян Иванов Денев
Цитирани разпоредби
- чл.243,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 42 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.76 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 70 гр. Варна, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Марин Цв. Атанасов
Членове:
Деян Ив. Денев
Петър Митев като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20233100600079 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243 и сл. от НПК и е образувано по жалба на Г. П. Г. срещу Определение № 1691 от 01.12.2022г. по ЧНД № 4879/2022г. по описа на ВРС четиридесет и пети състав, с което жалбата му срещу постановление на прокурор при РП гр.Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1359/20г. по описа на Първо РУП при ОД МВР гр.Варна е оставена без разглеждане.
В жалбата се навеждат доводи за незаконносъобразност, поради това, че жалбоподателят се идентифицира с „ пострадало лице“ по смисъла на наказателния кодекс, подало сигнала за образуване на досъдебното производство и на следващо място с оглед твърдението, че същият е претърпял имуществена вреда в резултат на извършено престъпление по чл.290 от НК. В тази връзка се прави кратък анализ на обсъдените от ВРС гласни доказателства и съдебно техническа експертиза, приобщени по гр. дело №1281/2018г. и се прави извод, че въз основа на извършеното лъжесвидетелстване съдът е намалил дължимото обезщетение за разрушен имот. В заключение се иска отмяна на атакуваното определение, поради това, че са накърнени конституционни и граждански права на жалбоподателят, който се чувства както дискриминиран, така и лишен от правото на справедлив процес.
1
След като се запозна с делото, настоящият състав установи:
Наказателното производство по ДП № 1359/20г. по описа на Първо РУП при ОД МВР гр.Варна е водено за престъпление по чл.290 от НК, съгласно постановление на ВРП от 19.08.2020г. С такова от 11.10.2021 прокурор от РП гр.Варна е прекратил производството по делото на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е приел ,че деянието на П.М.Н. не съставлява престъпление. С обжалваното определение на ВРС е оставена без разглеждане жалбата на въззивника, като съдът е приел, че Г. П. Г. не е от кръга лица лимитативно посочени в разпоредбата на чл.243,ал.3 от НК, тъй като не се е явява, пострадало лице от посоченото престъпление, което е формално по своя характер. От това е изведен и правния извод, че жалбата е процесуално недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждано по същество.
Извън този аргумент ВРС не е посочил, дали жалбоподателя има и друг ред на защита.
Настоящият състав на ВОС счита, че първоинстанционният съд правилно е счел, че жалбоподателят не може да има качеството на пострадал, като физическо лице по това наказателно производство, тъй като от престъплението по чл.290НК не могат пряко и непосредствено да настъпят имуществени или неимуществени вреди. В този смисъл аргументите в жалбата са за имуществени вреди в резултат на оценъчната дейност на съда по гр. дело №1281/2018г., което е различно от деликтната отговорност защитима в наказателно правен аспект. Реда за обезвреда в такива случай е гражданско правен било по реда на инстанционния контрол, било то по Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди, каквата компетентност настоящия съд няма. Впрочем за него отсъства и такава и по Закона за защита от дискриминацията, с оглед и навежданата увреда в този смисъл в разглежданата жалба.
Независимо от виждането на въззивника за юридическия характер на деянието, следва изрично да се посочи, че в съответствие с доказателствата събрани по досъдебното производство, ВРС правилно е преценил кръга на лицата, имащи право по чл. 243 ал. 3 от НПК да оспорват постановлението на прокурора, изложил е законосъобразно разбиране за дефинициите за страните в наказателното производство съгласно НПК. Необоснована се явява претенцията на жалбоподателя, че съдът не се е съобразил с разрешените от 2
НПК правни инструменти с оглед развитието на законодателството.
Съобразявайки материалите по делото и трайната съдебна практика /а не само цитираната от ВРС/ настоящия състав на ВОС намира, че определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, защото съдебният контрол върху досъдебното производство е обвързан от становището на прокуратурата относно квалификацията на извършеното. В този смисъл съдът не може да указва на прокуратурата за какви престъпления да се провежда наказателно разследване и срещу кои лица. Гаранциите за това са установени с Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд на Р.България относно пределите на съдебния контрол. Видно от постановлението за образуване на ДП, доколкото по делото няма повдигнато обвинение – предмет на производството е престъпление по чл. 290 НК, и събраните, доказателства за деяние за друго престъпление от общ характер няма.
При решаване на въпроса за допустимостта на обжалване по реда на чл.243 НПК, се следва да провери се провери дали изхожда от легитимирано от закона лице, тоест да има то възможност да встъпи /конституирано/ в производството в качеството си частен обвинител и / или на граждански ищец според съответно чл.76 и чл. 84, НПК. Безспорно е също така, че само претърпените преки и непосредствени вреди от престъплението, но не и косвените, обуславят тази възможност. Впрочем в самата жалба е описано, както е посочено по горе, че в настоящия случай вредите за жалбоподателят са „вторична /непряка/ последица“ Съдебната практика е категорична, че правоспособност за участие в съдебната фаза на процеса на лице като частен обвинител и/или граждански ищец се извлича от съдържанието на обвинителния акт или както е в настоящия случай от предмета на доказване очертан с постановлението за образуване на наказателното производство доколкото няма лице привлечено към наказателно производство. Необходимо и достатъчно е фактически и правно да е посочено, че лицето е претърпяло вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. След като фактическият състав на увреждането напълно съвпада с този на престъплението, процесуалната правоспособност, а съответно – и допустимостта на претенцията за участие в бъдещо съдебно производство като в посочените качества, се свързва единствено със съставомерните вреди, пряка и непосредствена последица от престъпното деяние – предмет на разглеждане в наказателното производство. Имуществените вреди винаги 3 следва да са включени в състава на престъплението и да бъдат установени и изрично посочени, тъй като такова е изискването на чл.102 НПК.
Неимуществените вреди, каквито впрочем и не се претендират поради естеството си не могат да бъдат конкретизирани в посочения аспект.
Пропуснатите ползи съгласно правната доктрина и практиката на съдилищата не са деликт и не са предмет на наказателното производство, като правния път за защита са инструментите познати в гражданското право. Ето защо, преценката на съда задължително преминава през съобразяване на следните характеристики на престъплението:
- съставомерните общественоопасни последици, т.е. визираният в приложимата наказателно-правна норма престъпен резултат;
- връзката между обекта на посегателството (защитените обществени отношения) и правната сфера на определено лице.
- вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото, състоящо се в отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на един правен субект
Посегателства, чиито съставомерен резултат са вреди на конкретни правни субекти, се съдържат предимно в главите на НК, като разбира се такива има и в други части на НК. Ако нито общият (груповият) обект на престъплението (посочен в заглавието на съответната глава на НК), нито непосредственият обект (изведен в заглавието на съответния раздел на НК) не насочват директно към защита на индивидуална правна сфера, трябва да се анализира конкретния фактически състав. В случай, че бъде установен престъпен резултат, накърняващ непосредствено нечии права, тогава съдът следва да приеме, че от съответното престъпление има пострадал. В този смисъл вредите, които обуславят наличието на легитимацията на едно лице трябва да са пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието в широк смисъл. Вредата трябва да е последица от самото престъпно деяние, а не, макар и да е във връзка с това деяние, да е пряка последица от друга причина. Вредите, които предпоставят процесуалната легитимация, трябва да са в такава причинна връзка с изпълнителното деяние, без която, с оглед естеството на развилия се процес, никога не биха настъпили. Както вече бе посочено след като е невъзможно да бъдат отграничени съставомерни вреди, дори такива да са настъпили, те трябват да 4 бъдат обезщетение в производство, различно от наказателното. Установените в случая фактически обстоятелства, изложени и в постановлението за прекратяване на прокурора от ВРП не съдържат такива от които може да се направи извод за причинени вреди в резултат на лъжесвидетелстване.
Наличието на процесуална недопустимост на жалбата не ангажира съда за произнасянето му по обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт.
За гарантиране интересите на правоприлагането в сходни случаи е налице разпоредбата на чл. 243 ал. 9 от НПК, предоставяща възможност постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по-горестоящата прокуратура.
В обсега на компетентността си такова произнасяне би могло да засегне проявените по делото факти и категорично да обобщи следващите се спрямо тях правни изводи. Такава правна възможност за сезиране от страна на съда е предвидена в чл. 42 ал. 3 от НПК, което ВРС не е сторил, поради което и материалите по делото ведно с настоящия съдебен акт следва да бъдат изпратени на ОП гр. Варна за проверка по съществото на изложените доводи в жалбата на Г. П. Г. до ВРС възражения, след окомплектоване на делото.
Предвид изложеното, на основание чл. 249, ал.3, чл. 341, ал.2 и в чл. 42 ал. 3 от НПК от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1691 от 01.12.2022г. по ЧНД № 4879/2022г. по описа на ВРС четиридесет и пети състав, с което жалбата му срещу постановление на прокурор при РП гр.Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1359/20г. по описа на Първо РУП при ОД МВР гр.Варна е оставена без разглеждане.
ИЗПРАЩА материалите по делото след окомплектоване ведно с настоящото определение на ОП гр. Варна за преценка по чл. 243 ал. 9 от НПК на обосноваността и законосъобразността на постановлението на РП гр.Варна за прекратяване на наказателното производство по производство ДП № 1359/20г. по описа на Първо РУП при ОД МВР гр.Варна, за което да бъдат уведомени жалбоподателят Г. П. Г. и ВРП
5
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и на протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6