Решение № 155 от 29.11.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Берковица, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100569 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация София ” ЕАД обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за установяване спрямо ответника Т. Г. Й. съществуването на вземане в размер на сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 743,78 лева, от които 589,67 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 09.05.2023г. до изплащане на вземането, 128,59 лева- мораторна лихва за забава от 15.06.2020г. до 24.04.2023г., както и суми за дялово разпределение- 20,29 лева главница за периода м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и 5,23 лева - лихва за периода 16.07.2020г. до 24.04.2023г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 440/2023 г. по описа на РС Берковица.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в исковата си молба, че Т. Г. Й., е клиент на ТЕ, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1231, 1 обл. София, общ. „Връбница, ж.к. „Връбница-2“, бл. 632, вх. З, ет. 4, ап. 10, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като последното е извършено от „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, с която сградатаетажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за дялово разпределение. Сочи, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Поради неизпълнение от страна на длъжника на дължимите суми за ТЕ ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 440/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за поисканите от ищеа суми.

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника му дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 743,78 лева, от които 589,67 лева главница, представляваща стойност на 2 незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 09.05.2023г. до изплащане на вземането, 128,59 лева- мораторна лихва за забава от 15.06.2020г. до 24.04.2023г., както и суми за дялово разпределение- 20,29 лева главница за периода м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно съ с законната лихва от 09.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и 5,23 лева лихва за периода 16.07.2020г. до 24.04.2023г., като претендират и направените по делото разноски за дьржавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Претендират да им бъдат присъдени и направените съдебни разноски и юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.

Ответната страна Т. Г. Й. е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска – оспорва основанието за дължимост на сумите. Възразява, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Навежда възражение за погасителна давност за задълженията за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в общ размер на 221.89 лева.

Възразява, че не дължи лихви, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин. Поддържа, че ищецът няма основание да претендира суми за дялово разпределение, тъй като същото е извършено от „Бруната България“ ООД.

Не оспорва размера на сумите, освен тези в давност.

Претендира да му се присъдят разноски за исковото и за заповедното производство.

По делото е конституирано като трето лице – помагач на ищеца „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, което дружество е било ангажирано да извърши дяловото разпределение за процесния имот.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия 3 между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.

Ищецът обосновава вземането си с твърдението, че ответникът, в качеството на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил, че има качеството на потребител на топлинна енергия, респективно, че е собственик или ползвател на вещно право на ползване на имота, за който ищецът претендира залащане на изразходена топлинна енергия.

По делото липсват доказателства ответникът да е бил собственик или ползвател на имота през процесния период и съответно да притежава качеството потребител на топлинна енергия, въз основа на което да дължи претендираните от ищеца суми.

От представените по делото доказателства не може да се приеме за доказано, че ответникът е собственик или ползвател на вещно право на ползване на процесния имот, находящ се в гр. София 1231, обл. София, общ.

„Връбница, ж.к. „Връбница-2“, бл. 632, вх. З, ет. 4, ап. 10.

4

По искане на ищеца съдът му е издал съдебни удостоверения, с които да се снабди с документ за собственост на имота от Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване", респективно от Министерство на вътрешните работи на Република България, но ищецът не е проявил активност, като дори не е взел издадените му съдебни удостоверения. Ищецът следва да понесе последиците от процесуалното си бездействие, като обстоятелствата, които е целял да установи с исканите съдебни удостоверения, а именно-че ответникът е бил собственик и/или ползвател на топлоснабдения имот през процесния период, следва да се приемат за недоказани.

Такъв документ, който да доказва, че ответникът е собственик или ползвател на имота по делото не е представен.

Тъкмо обратното – от представените с исковата молба доказателства е видно, че в съответните инстутиции няма данни имотът да е собственост на Т.

Г., респекивно същият да е ползвател на имота – Писмо от Столична Община, район „Връбница“ от 2013 г. на л. 20 и Писмо от Министерство на вътрешните работи на Република България от 2017 г. на л. 19.

Представеният по делото Протокол от Общо събрание на етажните собственици от 05.10.2000 г. /л. 26-28 по делото/, към който в списъка на собствениците фигурира и ответника не е достатъчно да се приеме, че същият е бил собственик или ползвател на имота и то именно през процесния период, още повече, че към 2013 г., респективно 2017 г. има доказателства, че няма данни същият да е собственик на процесния имот – видно от в цитираните погоре Писма от Столична Община на л. 19 и МВР на л. 19.

На още по-голямо основание не е такова доказателство и приложения на л. 22-23 Списък на живущите за жилищната сграда от 1993 г., в който е отразено името на ответника.

Фактът, че ответникът е адресно регистриран по постоянен адрес /справка НБД на л. 10 по приложеното ч.гр.д. № 440/2023 г./ също не доказва, че Т. Г. е собственик или ползвател на вещно право на ползване.

В случая ищецът е този, в чиято тежест бе да докаже, че ответникът притежава качеството на собственик или ползвател на този имот и при липсата на доказателства за това, така предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

5

По делото нито се твърди, нито се установи ответникът да е подал искане до ищеца за откриване на партида на негово име за имота, предвид което и съдът приема, че ответникът не е установено да е притежавал качеството на потребител на топлинна енергия в имота за процесния период.

Поради изложените мотиви съдът приема, че по делото не се доказа през процесния период страните да са били обвързани от валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота, поради което и отговорността на ответника пред ищеца за заплащане на процесните суми не може да се ангажира.

Отделно от това основателно се явява и възражението на ответника за изтекла погасителна давност за главницата за незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт

– договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Предвид изложеното същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава.

В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че: „В чл.111 ЗЗД като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания, едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по кратък давностен срок.“.