Определение № 731 от 07.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731 гр. Варна, 07.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500049 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК Образувано по частна жалба с вх.№ 84996/23.10.2024г. от „ЕОС Матрикс" ЕООД ЕИК: 131001375, с адрес: гр. София, п.к. 1766, район Витоша, кв. „Малинова Долина", ул.

„Рачо Петков - Казанджията" № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова, в качеството й на управител, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт М.М. срещу Определение № 11702/16.10.2024г. постановено по гр.д. № 1817/2023г. по описа на Районен съд- Варна, с което е оставена без уважение молбата с вх.

№ 65671/14.08.2024 г. на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските, на осн.чл.248 ГПК.

По делото е постъпила втора частна жалба с вх.№ 102727/18.12.2024г. от „ЕОС Матрикс" ЕООД ЕИК: 131001375 срещу повторно постановено идентично по съдържание Определение с № 13581/01.12.2024г. по гр.д. № 1817/2023г. по описа на Районен съд- Варна, с което е оставена без уважение молбата на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските, на осн.чл.248 ГПК.

По частна жалба с вх.№ 84996/23.10.2024г

В жалбата се излагат за неправилност на обжалваното определение. Иска се от въззивната инстанция да бъде съобразено, че предявеният от ищеца иск е признат за основателен и вземането е признато за действително погасено по давност от ответника по делото, в срока за отговор на искова молба по чл. 131 от ГПК, както и това, че ответника с поведението не е дал повод за завеждане на делото. Навежда доводи за липса на висящо правоотношение по прилагане на процесуална принуда, от страна на ответника не са предприемани активни действия, насочени към принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист. Счита, че отговорност за съдебни разноски би възникнала за кредитора само ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респективно оспори предявения основателен иск, което не е налице в процесния случай. Твърди се, че ИД № 541/2009 по описа на ЧСИ Надежда Денчева е прекратено с нарочно постановление преди придобиване на вземането от ответното дружество като, като ответникът не е поискал изпълнителни действия, а единствено след придобиване на вземането на основание договор за цесия от 15.06.2022г. е депозирало молба за конституиране с цел уведомяване на съдебния изпълнител за извършеното правоприемство. Твърди се още, че ответникът не е предприемал никакви съдебни действия, било чрез изтегляне на приложения по делото изпълнителен лист, било чрез депозирането на молба за образуване на ново изпълнително производство и чрез процесуалното си 1 поведение е показал, че се е дезинтересирал от последващи действия за принудително удовлетворяване на вземането с оглед констатираната настъпила погасителна давност.

Изложеното в този смисъл подкрепя с практика на Върховния касационен съд. В допълнение, счита, че в процесния случай липсва направено извънсъдебно волеизявление от длъжника, с което да поиска от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес.

Моли, да бъде отменено обжалваното Определение № 11702/16.10.2024г, с което молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.

Въззиваемата страна в дадения срок не е изразила становище.

Варненски окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба е допустима , подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, като е изпълнена процедурата по чл. 276 от ГПК. Разгледана по същество е основателна.

Производството по гр. дело №1817/2023г. на Районен съд Варна е образувано по молба по молба с пр.осн. чл. 439 от ГПК на Н.Г.М., с ЕГН ********** и Е.Г.М. с ЕГН **********, срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК: 131001375, с искане съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК:

131001375 не съществува изпълняемо право срещу Н.Г.М., с ЕГН ********** и Е.Г.М. с ЕГН **********. с адрес ***************** за сумата от 19728.31 лева, както следва: сумата от 17209.50 лв. представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит №******/***** г. сумата от 369.91 лв. представляваща просрочена редовна лихва за периода от 20.02.2009г. до 19.03.2009г. и сумата от 2148.90 лв. представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 20.03.2009 г. до 13.08.2009 г. включително, ведно законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 14.09.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1039.13лв. -разноски по делото произтичащо от заповед от 17.08.2009г. и изпълнителен лист от 17.08.2009 г. издадени по ч.гр.д. 8526/2009г по описа на ВРС поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на изпълнителното основание, на осн. чл.439 от ГПК.В срока по чл.131 ГПК ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД ЕИК131001375 е признал иска, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, като са изложени съображения за липса на правен интерес от неговото предявяване, доколкото ответникът не е предприемал действия за удволетворяване на вземането си. Направено е искане за присъждане на разноските в тежест на ищеца съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК . С решение № 2591/09.07.2024г. по гр.дело № 1817/2023г. на РС Варна е прието, че в периода след посочената дата 17.08.2014 г. / изп.лист е издаден на 17.08.2009 г./ не са извършвани изпълнителни действия, респективно не е прекъсвана давността по отношение на процесните вземания, възможността за принудителното им събиране погасена е по давност, като е уважил изцяло така предявения иск. С оглед изхода на спора съдът е приел, че право на разноски имат само ищците, като е приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК . Ответникът е инициирал производство по чл.248 от ГПК като с определението, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че не е налице първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК, поради наличието на данни за извършени извънсъдебно действия по събиране на вземането и изпълнителен титул срещу ищеца за същото, който може да послужи за образуване на ново изпълнително производство.

2

За да достигане на своя краен правен извод съдът съобразява и следните конкретни обстоятелства :

Възлагането на разноските в полза на ответника по уважен срещу него иск е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника.

В разглеждания случай, видно от направените изявление в отговора на исковата молба, ответника ясно и недвусмислено е заявил признание на иска, както и недължимост на посочените суми по отношение на двамата ищци. т.е първата предпоставка е налице.

При разглеждане на втората кумулативна предпоставка ,а именно дал ли е ответника повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав следва да отговори отрицателно.

Ответникът дава повод за завеждане на иск за установяване на недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, поради изтичане на предвидения в закона срок за погасяването му по давност, ако след този момент е оспорил изтичането на давността, поискал е изпълнение на задължението от длъжника, предприел е действия за принудително събиране на същото. Или най-общо - проявил е активност, от която да е видно желанието му да иска плащане на погасеното задължение.

Между страните е безспорно установен, а и по делото няма твърдения за каквато и да е активност от страна на ответника. Същият не е предприемал никакви действия за принудително събиране на вземането по образуваното изпълнително дело, съответно, изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция. При тези данни е ясно, че към датата на иницииране на исковото производство ответникът не е предприел действия, поддържащи висящността на образуваното изпълнително производство. Нещо повече, по делото не са налице и данни ответниковото дружество да е отричал настъпилата погасителна давност, чрез предприемане на действия по събиране на вземането. При липса на подобно активно поведението, въззивната инстанция стига до извод, че ответника не станал формален повод за предявяване на иска.

По частна жалба с вх.№ 102727/18.12.2024г.

Подадената частна жалба е насочена срещу Определение с № 13581/01.12.2024г, с което определение първоинстанционният съд, се е произнесъл повторно по реда на чл.248ГПК, поради което, втория идентичен по съдържание акт постановен по молба, по която вече има произнасяне, следва да бъде обезсилен.

Съобразно горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 13581/01.12.2024г. постановено по гр.д. № 1817/2023г. по описа на Районен съд- Варна, с което е оставено без уважение молбата с вх. № 65671/14.08.2024 г. на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Малинова долина", ул. "Рачо Петков Казанджията" № 4-6, сграда "Матрикс Тауър", ет. 6, представлявано Райна И. Миткова Тодорова и Тихомир И. Въчев, за изменение на постановеното решение в частта за разноските на Решение № 3

2001 от 31.05.2024 г., постановено по същото дело, на основание чл. 248 ГПК.

ОТМЕНЯ Определение № 11702/16.10.2024г. постановено по гр.д. № 1817/2023г. по описа на Районен съд- Варна, с което е оставено без уважение молбата с вх. № 65671/14.08.2024 г. на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Малинова долина", ул. "Рачо Петков Казанджията" № 4-6, сграда "Матрикс Тауър", ет. 6, представлявано Райна И. Миткова Тодорова и Тихомир И. Въчев, за изменение на постановеното решение в частта за разноските на Решение № 2001 от 31.05.2024 г., постановено по същото дело, на основание чл. 248 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 2591/09.07.2024 г. по гр. д. № 1817/2023 г. по описа на PC Варна, в частта за разноските, с която „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова Долина", ул. „Рачо ПетковКазанджията" №6 е осъден да плати на Н.Г.М., с ЕГН ********** и Е.Г.М. с ЕГН **********, с адрес ************ разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 1121.85 лева, на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, на осн. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4