Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14652 от 26.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10209/2023
Вид
Решение № 14652
Подписан
26.07.2024
Състав
ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14652 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110110209 по описа за 2023 година

Предявени са от „ТС“ЕАД срещу М. Д. Р.,гражданин на В,роден на **********год.

, осъдителни искове ,с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане на сумата в размер на 73,78лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019год. до 31.12.2019год.,ведно със законната лихва от 27.02.2023год. до окончателното й заплащане,както и сумата от 17,75лв.,мораторна лихва за периода от 15.09.2020год. до 13.02.2023год.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на топлоснабдения имот за процесния период бил потребители на ТЕ. Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода 01.05.2019год. – 31.12.2019год. Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес в гр.София ,ул.“Б“ № 6,ап.1 .Сочи ,че ответникът изпаднал в забава и дължал и обезщетение за това.Претендира деловодни разноски.

Ответникът М. Д. Р.,гражданин на В,роден на **********год. ,редовно призован на 23.01.2024год. ,съгласно Сертификат за връчване от 19.03.2024год. , в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

Със съобщение за страна - ответник по гр.д.№ 10209/2023год. същия е уведомен за правото му да участват лично в съдебните заседания на съда или чрез упълномощено лице ,както и че като страна в процеса,която живее в чужбина е длъжен да посочи съдебен адрес в Република България ,където да му бъде изпращана съдебната кореспонденция.

Въпреки изричното уведомление ,че ако не изпълни тези задължения всички,които следва да му бъдат връчени ще се прилагат към делото и ще се считат за връчени ,ответника не е изпълнил задълженията си по чл.40,ал.1 от ГПК.

Ето защо ,на основание чл.40,ал.2 от ГПК следва всички съобщения към ответника М. Д. Р. да се прилагат към делото и да се считат за редовно връчени.

С Определение от 31.05.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач, 1 на страната на ищеца „Бруната“ООД , който не взема становище по предявените искове.

Представя писмени доказателства.

В съдебно заседание, ищецът „ТС“ ЕАД – редовно призовано, представлява се от юрисконсулт Антов, който поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответника, редовно призован по реда на чл. 40, ал. 2 ГПК, не се явява и не се представлява .

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №24,дело 723/2006год. на 21.12.2006год. М. Д. Р. е придобил правото на собственост на недвижим имот,находящ се в гр.София,ул.“Б“ № 6,ап.1,на партерен етаж.

Със Заявление-декларация от 15.05.2007год. същия е поискал да му бъде открита партида ,съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 174,дело 2511/2019год.

,ответника е продал собствения си недвижим имот на 18.12.2019год.

От представените по делото Протокол от 19.04.2007 г. на Общото събрание на етажните собственици с адрес: гр.София, ул.Б,№ 6, договор № 2640/07.05.2007 г. се установява, че за процесния период между ищеца и „Бруната “ ООД е сключен договор за услугата дялово разпределение,като следва че имота е топлоснабден.

По делото е представена ОФ от 31.08.2020год. ,за отчетен период 01.05.2019год. до 31.12.2019год., съгласно която задължението за доставената топлинна енергия възлиза на 200,76лв. и е платимо до 15.10.2020год.

От третото лице–помагач са представени писмени документи, от които се установява, че реално услугата дялово разпределение е била извършена за абонатен № 397777, а именно: индивидуална справки за отопление и топла вода за периода от 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г. и формуляр за отчет от 27.07.2020год.,подписан от клиент ,от който се установява ,че в имота са отчитани показания на един топломер и един водомер в баня ,а за втория водомер е посочено ,че е демонтиран на 20.02.2020год.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Предявени са от „ТС“ЕАД срещу М. Д. Р.,гражданин на В,роден на **********год. , осъдителни искове ,с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане на сумата в размер на 73,78лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019год. до 31.12.2019год.,ведно със законната лихва от 27.02.2023год. до окончателното й заплащане,както и сумата от 17,75лв.,мораторна лихва за периода от 15.09.2020год. до 13.02.2023год.

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, че е доставил топлинна енергия и нейната стойност, а за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена и на предоставената услуга дялово разпределение в претендирания размер. В тежест на ответниците е и при доказване на горните факти е да докажат плащане на дължимата цена.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и 2 пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „ТС“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТС“ АД на потребителите в гр. София (представени по делото на лист 37) най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия, поради което и същите ги обвързват. Според клаузите на тези Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по 3 прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация - чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период).

Предвид цитираните по-горе разпоредби и на основание представените доказателства, съдът намира, че ответниците са собственици на процесния имот при твърдяните в исковата молба квоти на съсобственост и като такива се явяват страна по облигационното правоотношение с „ТС“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката).

От представените по делото доказателства се установи, че сградата, в която се намира имотът на ответниците е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ (чл. 139 - 148, Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год., § 1, т. 3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 год.). Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.