Решение № 1448 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1448 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100513022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 14969/25.09.2025 г. на длъжника Ю. Б. Т., чрез адв.

М.В., срещу разпореждане от 20.08.2025 г. на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 на КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело № 20158500401644 по описа на същия, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателката счита обжалваното разпореждане за неправилно поради наличието на период от 2 години, в рамките на който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемция.

Поддържа, че същинско изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е извършено на 18.06.2015 г., вследствие на изпратени запорни съобщения до работодателя Столична община и банкови институции „Общинска банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД „Централна кооперативна банка“ АД, а следващото такова е извършено едва на 19.09.2017 г., когато отново са изпратени запорни съобщения до банковите институции за актуализиране на сумата по запорите съобразно актуалния дълг и деблокиране на суми по сметките. Счита, че действията по „деблокиране“ на суми по вече запорирани банкови сметки или „актуализиране“ на суми по вече наложени запори не са валидно извършени изпълнителни действия, тъй като по естеството си представляват повторно налагане на запор по вече запорирани банкови сметки, което е недопустимо. На това основание счита, че осъществените със запорните съобщения от 19.09.2017 г. и от 16.10.2018 г. деблокирания/актуализиране на суми по вече запорираните банкови сметки не 1 представляват валидни изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че следващото валидно изпълнително действия по смисъла на горния тълкувателен акт е извършено едва на 21.11.2018 г., когато е конституиран взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД и е подадена молба за извършване на опис на вещи, но към този момент вече е изтекъл период от повече от 2 години, през който е настъпила перемция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Обобщава, че последното валидно извършено изпълнително действие преди подаване на молбата на взискателя от 21.11.2018 г. за извършване на опис на вещи, различаващо се от действията по „деблокиране“ и „актуализиране“ на суми по вече на наложени запори или направата на справки, е било осъществено на 02.03.2016 г., когато е вдигнат вече наложен запор в „Общинска банка“ АД, т. е. изтекъл е период от време от две години и 8 месеца. По изложените съображения отправя искане обжалваното разпореждане да се отмени като незаконосъобразно и съдебният изпълнител да бъде задължен да издаде друго, с което да постанови прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Насрещната страна – „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че се легитимира като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия от 14.09.2018 г., сключен между него като цесионер и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – клон България (универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД) като цедент, по силата на който са му прехвърлени вземанията срещу длъжника Ю. Б. Т. по договор за кредит № PLUS-01620179 ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Заявява, че в рамките на изпълнителното дело са изискани и предприети множество изпълнителни действия, поради което няма основание за прекратяването му по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Оспорва да е налице бездействие на взискателя за период от повече от две години, позовавайки се на разясненията в мотивите на т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които без значение се явява дали изпълнителните действия са поискани от взискателя или предприети по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и дали същите са дали резултат. Обобщава, че в конкретния случай периодично са искани и извършвани изпълнителни действия от взискателя, който е проявил активност.

Допълва, че дори да е настъпила перемция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то при постъпването на последваща молба с посочен в нея изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже провеждане на принудителното изпълнение. По изложените съображения отправя искане жалбата да се остави без уважение.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ А.Б. с рег. № 850 на КЧСИ, с които се излага становище за неоснователност на жалбата.

Поддържа, че липсва период от повече от две години, в рамките на който да не е извършвал изпълнителни действия, поради което нее настъпила перемция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По изложените съображения отправя искане жалбата да се остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното от фактическа страна:

2

Изпълнително дело № 201585004001644 по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 на КЧСИ е образувано по молба от 12.06.2015 г. на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 срещу длъжника Ю. Б. Т., ЕГН ********** за принудително събиране на суми по изпълнителен лист от 24.11.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 26167/2014 г. по описа на СРС. С молбата е направено искане за предприемане на необходимите изпълнителни действия, като в нея се съдържа и изрично възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

От страна на съдебния изпълнител е изискана справка за регистрирани трудови договори на длъжника, след което на 18.06.2015 г. е изпратил запорно съобщение до работодателя му Столична община за налагане на запор върху вземанията му за възнаграждения за труд, както и до множество регистрирани банки в страната и техните клонове, които са отговорили съответно с писмо с вх. № 8449/26.06.2015 г. на „Общинска банка“ АД, с писмо с вх. № 8888/08.07.2015 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД и с писмо с вх. № 8752/06.07.2015 г. на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с всяко от които се признава вземането, върху което е наложен запор, поради което сметката на длъжника е блокирана, но поради липсата на свободен авоар преводът на суми не е бил възможен.

На същия ден - 18.06.2015 г. до длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение и е насрочен опис на движими вещи за 13.07.2015 г. от 15:00 часа, като видно от известието за доставяне на „М и БМ Експрес“ ООД съобщението за нея се е върнало с отбелязване, че не е надлежно връчено, тъй като адресатът не живее на адреса.

На 02.08.2016 г. е постъпило искане от длъжника Ю. Б. Т. до съдебния изпълнител за вдигане на запора върху банковата сметка, по която получава трудовото си възнаграждение/пенсия/обезщетение/социални помощи в „Общинска банка“ АД, като видно от съобщение с изх. № 41930/02.03.2016 г. до „Общинска банка“ АД наложените запори върху сметките до размера на получаваните обезщетения и помощи са били вдигнати.

С писмо с вх. № 16091/04.10.2017 г. на „Централна кооперативна банка“ АД, съставено във връзка с получено на 29.09.2017 г. запорно съобщение, съдебният изпълнител е уведомен за наложен запор на 23.06.2015 г., а на 29.09.2017 г. сметката на длъжника е доблокирана до актуалната сума, посочена в запорното съобщение, а именно: 6 704,24 лв.

На 19.09.2017 г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение и е насрочен опис на движимо имущество за 10.10.2017 г. от 09:30 часа, като същия ден отново са изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ АД.

Със съобщение с вх. № 5630/14.05.2018 г. от страна на „Райфайзенбанк България“ АД се посочва, че вземането е признато и запорът е наложен, но няма налични суми, а на 23.10.2018 г. е постъпил отговор и от „Централна кооперативна банка“ АД, с който се посочва, че сметката на длъжника е блокирана до пълния размер на дължимата сума, а именно: 6 992,14 лв.

На 16.10.2018 г. до длъжника отново е изпратена призовка за принудително изпълнение, като съдебният изпълнител е насрочил опис на движимото имущество за 3

16.11.2018 г. от 10:30 часа, като видно от разписката към нея, че няма данни същата да е надлежно връчена.

На 18.10.2018 г. съдебният изпълнител отново е изпратил запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, на което банката е отговорила с писмо от 19.10.2018 г., с което се признава вземането, върху което се налага запор, но по сметката няма наличност.

На 21.11.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба за конституиране на нов взискател, а именно: „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД, легитимирайки се като такъв въз основа на договор за цесия от 14.09.2018 г., като изрично в молбата се съдържа и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както и искане за насрочване и извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 19.02.2019 г. отново е изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД, като в отговор на същите са постъпили съответно писмо от 05.03.2019 г., с което се признава вземането, върху което е наложен запорът, но няма налична сума, както и писмо от 01.03.2019 г., от което става ясно, че сметките са блокирани до пълния размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение, а именно: 6 129,39 лв.

На същата дата – 19.02.2019 г. съдебният изпълнител отново е изпратил до длъжника призовка за принудително изпълнение, като е насрочил опис на движимо имущество на 08.04.2019 г. от 15:30 часа.

С писмо от 02.04.2019 г. съдебният изпълнител е изискал от Служба по вписванията – гр. Разлог копие от документи по персоналната партида на длъжника, а именно: книга ВЪЗБРАНИ и книга „ПРЕХВЪРЛЯНИЯ“, в отговор на което е получил писмо от 09.04.2019 г. ведно с исканите от него актове.

С молба от 28.10.2020 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши справки за разкрити банкови сметки, налагане на запори с цел обезпечаване на вземането и насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

След изготвяне на исканата справка на 14.12.2020 г. до длъжника отново е изпратена призовка за принудително изпълнение, като съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо имущество за 26.02.2021 г. от 14:00 часа.

На 11.02.2021 г. отново са изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, вследствие на което сметката на длъжника в последната банка е била блокирана до актуално дължимата сума.

На 19.08.2021 г. е постъпила нова молба от взискателя с искане за налагане на запор върху новооткритите банкови сметки на длъжника, както и за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника, след което на 27.08.2021 г. отново е изпратена призовка за принудително изпълнение до него, като е насрочен опис на движимо имущество за 14.10.2021 г. от 10:30 часа.

На 16.01.2023 г. е постъпила молба от длъжника с искане за прекратяване на 4 изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради настъпила перемция, тъй като взискателят е бездействал за период от повече от 2 години, като видно е от съобщение от 26.01.2023 г. на съдебния изпълнител, че същият е отказал да стори това, тъй като не е налице основание за перемиране на делото.

След изискване на съответните справки на 27.06.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника „Гуркха“ ООД за налагане на запор върху възнаграждението му за труд, без да има данни за реализирането на такъв.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: