Решение № 223 от 21.04.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. гр. Хасково, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640102647 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.50 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Р. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: **************, съдебен адрес: ***************, адв. И.И. от АК – Хасково, против Община Хасково, Булстат: 000903946, пл. „Общински“ № 1, представлявана от кмета Станислав Насков Дечев.

Ищцата твърди, че на 09.08.2022 г., към 8 часа сутринта, отивайки на работа в банка „ЦКБ", офис на моста до съда в град Хасково, преминала през зеленчуковия пазар и от там през парка на „Бизнесцентъра" към работното си място. Времето било хубаво и имало хора, а служители на „Екопрогрес" работели в парка, като косели тревата, поддържали цветните лехи и напоявали. Вървейки през централната алея, тя изведнъж усетила нещо като силен и много болезнен удар в задната част на дясното си бедро. Приклекнала, извикала от болка, обърнала се и видяла светло бежово куче, високо около 60 - 70 см, едро; което ръмжало силно и застрашително и се отдръпвало от ищцата. Кучето било без нашийник и маркировки, типичен уличен пес. Тогава разбрала, че е била ухапана от него. В този момент на помощ й се притекли работниците от „Екопрогрес", които се развикали и прогонили кучето, което продължавало застрашително да ръмжи и да се зъби. Ищцата не знаела, защо я е нападнало, но агресията му била непредизвикана, неочаквана и силно болезнена. С кучето нямало никакъв стопанин, а и видът му си бил типичен за улично бездомно куче, без определена порода. Ищцата видяла, че от местото на ухапването тече кръв, притиснала със салфетки и други неща, които имала в чантата си и се обадила на съпруга си, като му 1 разказала за случилото се. Той дошъл с негов колега с автомобил, взели я от тротоара, в близост до магазин „Нелина", на бул. "България", към където се била придвижила, и от там отишли при личния й лекар. Той й направил първична обработка на раната и я изпратил към „Инфекциозно отделение", но се наложили посещения на различни отделения в болницата, като изгубила почти целия си работен ден. В крайна сметка й били ваксина против бяс, превързали й раните и в последствие до 08.09.2022 г. й били още 4 дози ваксини срещу бяс.

След ден посетила и съдебния лекар д-р Е., за да се снабди с медицинско удостоверение. В резултат на ухапването получила лека телесна повреда, изразяваща се в група от четири повърхностни рани, разположени в каре по задно външната повърхност на дясното бедро в средната му част, с размери 1,5/1,5 см, като раните и кожата около тях били силно зачервени, с диаметър на раните от 3 до 5 мм. Тези й рани зараствали около месец и половина, като още имала следи от зъбите. Освен това, ищцата изживяла голям стрес и силна уплаха, които рефлектирали върху цялото й ежедневие и върху трудовите й задължения; натоварило и цялото й семейство с излишни и непредвидени проблеми. Всички около нея били натоварени с неприятни изживявания и безпокойства; а събитието се отразило и на плануваните им семейни почивки, тъй като трябвало да й се поставят периодично през целия месец август ваксините срещу бяс.

Според ищцата, отговорност за случилото се следвало да носи Община Хасково. Със Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ на общините била възложена чрез техните органи дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират безстопанствените кучета в определени за целта места. Бездействието по тези дейности ангажирало отговорността на общината по общия исков ред по чл.49 от ЗЗД. Общините отговаряли съобразно разпоредбите на гл. V от Закона- „Безстопанствени животни".

Регламентирана била мярка за овладяване на популацията, изразяваща се в задължително кастриране - чл.47 ал.1 пр.1 от ЗЗЖ, както и задължителни грижи за кучетата по чл.45 т.5 и чл.47 ал.1 пр.2 и 3, изразяващи се в лечебни и профилактични мероприятия като обезпаразитяване, ваксиниране срещу бяс, маркиране, както и извършване на реваксинация на три месеца на животните от отговорните за надзора и грижа лица - чл.49 от ЗЗЖ. Това били административни задължения, по смисъла на чл.173 и чл.174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Законодателят в чл.47 ал.3 от ЗЗЖ определял, кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: това били общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и 50. Следователно това било задължение на общината като юридическо лице. Неизпълнението на задължението за поетапно настаняване в приюти по програми за намиране на собственик или в приют за доживотно отглеждане чл.55 от ЗЗЖ, в тригодишен срок от влизане на ЗЗЖ, в сила на 31.01.2008 г.; имало за правна последица, на основание § 5 от ПЗР на ЗЗЖ, ангажиране на административно- наказателната отговорност на кмета с налагане на глоба, каквито санкции били предвидени в чл.69 глава VII от ЗЗЖ. От посочената нормативна уредба се налагал изводът, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата.

2

Според чл.50 т.2 от ЗЗЖ, организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физически и юридически лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Когато обаче организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, които имат грижата и надзора, не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации, от една страна, и пострадалите, от друга, възниквали правоотношения по чл.49 от ЗЗД.

Задължението за настаняване в приюти на безстопанствени кучета и контролиране на агресивното им поведение било задължение на общината, на която законът вменил това.

Бездействието на нейните органи във връзка с изпълнение на това задължение, ангажирало нейната обективна отговорност спрямо ищцата за причинените й имуществени и неимуществени вреди. Претърпените от ищцата имуществени вреди се изразявали в заплащане на такса от 50 лева за освидетелстване и издаване на съдебномедицинско удостоверение, като останалите ваксини и прегледи били безплатни. Претъпените неимуществени вреди в резултат на получената от нея лека телесна повреда - болките и страданията, които изживяла през този период и до сега, страданията и неудобствата, които претърпяла, тя оценя на сумата от 2 000 лева.

Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да й заплати сумата от общо 2 050 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди - 50 лева и неимуществени вреди - 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 09.08.2022 г. до окончателно й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но недоказани и неоснователни.

Възразява, че според ищцата, тя е била ухапана от куче на 09.08.2022 г.; но при справка в регистъра на подадените сигнали, който се водел в общината, се установявало, че на този ден и на следващия нямало подаден сигнал за ухапан човек. Липсвали доказателства, че ищцата е ухапана от безстопанствено куче. Тя представяла медицинско направление за инфекционист, с диагноза по МКБ: W54 „ухапване или удар от куче", което било издадено на 05.08.2022 г., т.е. още тогава тя имала ухапване от куче, а към прегледа, който бил извършен на 10.08.2022 г., не се установявало наличието на две ухапвания. Този факт поставял под съмнение изложените в исковата молба обстоятелства, а напълно възможно било, ищцата да е била ухапана от домашно куче на 05.08.2022 г., но да е потърсила медицинска помощ в МБАЛ на 09.08.2022 г. Описаните в съдебномедицинското удостоверение размери и разположение на раната по никакъв начин не съответствали на захапка на куче, високо 60-70 см, според описанието в исковата молба. При деликта, съгласно чл.51 от ЗЗД, се дължало обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, които са последица от увреждането. Предявеният иск за имуществени вреди бил изцяло неоснователен, доколкото тези разходи не били пряка и непосредствена последица на ухапването. Ищцата претендирала имуществени вреди в размер на 50 лв., които обаче представлявали заплатена такса са издаване на съдебномедицинско удостоверение, а не за 3 лечение на увреждането. Самото съдебномедицинско удостоверение не било правно регламентирано, а било изготвено по правилата на изготвяне на съдебномедицинска експертиза, съгласно правилата на Наредба № 2/ 26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения. Същата наредба предвиждала, такъв вид дейност да се извършва от лекари в структура на лечебно заведение, осъществяваща дейност по съдебна медицина. Но „Медицински център Хасково" ЕООД, от когото бил издаден касовият бон, било лечебно заведение, което не разполагал с такава структура. В същото време съдебният лекар бил в структурата на МБАЛ - Хасково.

Самото съдебномедицинско удостоверение, не било изведено от регистър на „Медицински център Хасково" ЕООД и не съдържало негов печат, поради което не можело да се обвърже с представения касов бон, на който също не било посочено, за какво точно е платено.

Съгласно утвърдените и публикувани цени на услугите, в интернет страницата на лечебното заведение, които се предлагат от „Медицински център Хасково" ЕООД, услугата „преглед за леки телесни повреди с издаване на документ" струвала 30 лв., а не 50 лв., какъвто касов бон представила ищцата, което било още едно доказателство, че този касов бон не бил за извършено плащане във връзка с претърпените от нея наранявания. По отношение на иска за неимуществени вреди, следвало да се има предвид, че при определяне на неговия размер, трябвало да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежали неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определял според вида, характера и тежестта на увреждането. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябвало да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямали парична оценка, поради което обезщетението за тях се определяло по вътрешно убеждение от съда.

Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включвала винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не била абстрактно понятие, а тя се извеждала от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, както и всички обстоятелства, които ги обуславят. В тази връзка, липсвали посочени конкретни факти и обстоятелства, както и доказателства за тях, въз основа на които да може да се определи размера на неимуществените вреди.

Ответникът обобщава възраженията си, като следва: против твърдението на ищцата, че е претърпяла посочените в исковата молба вреди; против твърдението й, че претендираните в исковата молба вреди са резултат от противоправното поведение на Община Хасково; против твърдението, че на 09.08.2022 г. ищцата е била нападната от безстопанствено куче, без предизвикана от нейна страна агресия; срещу размера на претендираните неимуществени вреди; против твърдението й, че е претърпяла посочените от нея имуществени вреди.

4

Предвид изложеното, ответникът иска отхвърлянето на предявените искове изцяло, като му се присъдят деловодни разноски. Алтернативно, в случай че се приеме искът за неимуществени вреди за основателен, се иска намаляване на неговия размер.