Решение № 176 от 09.12.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Ямбол, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Е. Зл. Г. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600394 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на Ф. Х., депозирана чрез служебно назначения му защитник адв.В. Д., против присъда № 168/ 26.09.2024г.постановена по нохд № 579/2024г. по описа на РС- Елхово.

С обжалваната присъда подс.Ф. Х. е признат за виновен в това, че на *.**.**** година, в района на гранична пирамида № ***, находяща се в землището на с.***** ****, обл.****, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1, вр.с чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв.

На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изтърпяване за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда. Твърди се, че от събраните по делото доказателства следва да бъде направен извод, че са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК с оглед незначителността на вредните последици от извършеното престъпление. На това 1 основание се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно се пледира и за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, като се отмени наложената глоба.

Участващият по делото прокурор пледира за правилност и обоснованост на обжалваната присъда и на това основание се иска въззивната инстанция да я потвърди изцяло.

Въззивникът- подсъдим Ф.

Х. участва в съдебното заседание, чрез адв.М., преупълномощен от служебно назначения защитник на първата инстанция адв.Д., чрез който поддържа жалбата по изложените съображения. Пледира се за оправдаване на подсъдимия, тъй като деянието поради своята малозначителност на общественоопасните последици не осъществява състав на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата, становищата на защитника на подсъдимия и на прокурора, съгласно правомощията си на основание чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок по чл.319, ал.1 от НПК и от лице имащо интерес и право на жалба. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна, обоснована и се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.

По несъмнен начин е установено, че подсъдимият Ф. Х. е гражданин на **** **** *****, като преди четири години напуснал страната си на произход и влязъл нелегално в Република Турция и се установил в гр.****. През лятото на 2024г.взел решение да замине за европейска държава, където да живее и работи. С оглед на това, че не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз решил да стори това по незаконен начин. В изпълнение на взетото решение срещу възнаграждение от 3 500евро се свързал с лица, които нелегално да го преведат през границите на Република Турция и Република България. На **.**.****г.подсъдимият заедно с други лица били откарани в близост до границата с България, където предвождани от неустановено лице продължили да се движат пеша няколко дни. На *.**.****г. преминали границата, като преодолели възпрепятстващото съоражение, през направен предварително отвор, влезли в Република България.

Преминаването е станало в района на гранична пирамида № ***, находяща се в землището на с.***** ****, обл.****. Непосредствено след това цялата група в това число и подсъдимият били заловени от служителите на ГПУ- Елхово, в това число и от св.А. Д..

Самоличността на подсъдимия е снета по негови данни, след което е регистриран в системата Евродак. От справката за съдимост е видно, че подсъдимия с посочените данни не е осъждан в България.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно и 2 обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и приобщени по делото чрез прочитане на съдебното следствие на основание чл.279, ал.2, вр.с ал.1, т.1 от НПК. Самопризнанията му напълно кореспондират с останалите събрани доказателства, показанията на свидетеля Д., както и с писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

На основание горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилен правен извод като е приел, че подсъдимия е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на *.**.**** година, в района на гранична пирамида № ***, находяща се в землището на с.***** ****, обл.****, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично- пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и държавата, от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля А. Д. и обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- "без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и целял тяхното настъпване. Предприемайки влизане на страната, чрез преодоляване на възпрепятстващото съоръжение бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в друга държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница.

Освен това съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел достигане в страна, в която да се чувства и живее добре.

Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, каквото искане е направено във въззивната жалба, тъй като извършеното от подсъдимия деяние не е с по- ниска степен на обществена опасност от останалите такива по този текст на НК.

3

Обществената опасност на извършеното деяние е висока с оглед динамиката на този вид престъпления и накърнените с него обществени отношения свързани с нормалното функциониране на държавните органи, в частност тези които осъществяват граничнопропускателен контрол.

Относно наказателната отговорност на подсъдимия.

Решаващият съд правилно е приел, че на подсъдимия следва да му бъдат наложени наказания при наличие на предпоставките на чл.55, ал.1 от НК, а именно наличие на многобройни смегчаващи вината обстоятелства, поради което налагането на дори найлеките предвидени в закона кумулативни наказания биха се оказали несъразмерно тежки. На това основание наложените наказания лишаване от свобода в размер на пет месеца и глоба в размер на 500лв. са справедливи и съответни на степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя. Наказанията в този размер напълно съответстват на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия и със същите биха се постигнали целите на наказателната репресия.

Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, тъй като същото би било прекалено снизходително и несъобразено със степента на обществената опасност на деянието и динамиката на този вид престъпления.

Правилно е приложен института на условното осъждане, тъй като за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Съдът споделя приетото от районния съд, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, тъй като, тъй като към момента на извършване на деянието общата обстановка в ***** сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951г. Подсъдимият и защитника му не са представили никакви доказателства от които да се направи извод, че изпитва основателен страх от преследване по причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, както и че е налице вероятност за такива действия спрямо него и в бъдеще. Още повече, че ако подсъдимият действително бяга от родината поради заплаха за живота си той би останал в Турция, която е трета сигурна страна за него, но самия подсъдим признава, че иска да отиде до Германия при негови близки за да живее по- добре.

По изложените по- горе съображения въззивният съд в настоящия състав счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.

В предвид горното и на основание чл.338 от НПК Окръжен съд- Ямбол, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 168/ 26.09.2024г.постановена по нохд № 579/2024г. по 4 описа на РС- Елхово.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5