Решение № 383 от 16.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Варна, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000553 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 2650/10.06.2022г., подадена от С. А.

К., чрез адв. К. срещу решение №21/17.04.2022г. по ТД91/2020г по описа на ОС- Шумен, В ЧАСТ, с която е отхвърлена претенция на кредитор – продавач за установяване на дължимост на паричен дълг за горница над 17 800лв до 28 300лв по издадена оспорена заповед за изпълнение, представляващо част от изискуеми вноски за цена по договор за продажба на дружествен дял, погасена след извършено съдебно прихващане с насрещно задължение на продавача, в размер от 10500лв., придобито от купувача С. А. П. по договор за цесия, представляващо вземане на дружеството „ПРЕСЛАВ ЕСТЕЙТ“ЕООД за неоснователно обогатяване на ищцата с изтеглени от касата на дружеството суми.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 643/03.10.22г, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивницата С. А. К., чрез пълномощника си, сочи допуснати нарушения по установяване на фактите по уваженото възражение за прихващане, като счита ответникът не доказал нито договаряне на цесия, нито уведомяване на длъжника по цедираното вземане. Оспорва пораждане на правото на вземане от посочените от ответника тегления на суми от сметки на дружеството, като счита за необоснован извода за наличие на неоснователно 1 обогатяване само поради непълно отразени във водено счетоводство основания за внасяни в дружеството средства към момента на извършването им и спорни предположения, обосновали експертното заключение. Позовава се на погрешно квалифицирано насрещно задължение и на неразгледаната реплика за съществуващи между дружеството и едноличния собственик заемни отношения, формирали кредитни салда на търсената касовата наличност. Моли за уважаване в цялост на безспорно дължимия размер на цената по договорената продажба след отмяна не неправилно уваженото прихващане.

В писмено изложение по същество, пълномощник на въззивницата аргументира същите доводи, като сочи неубедително основаване на изводите на съда на заключение, изготвено по нередовно водени счетоводни записи, евентуално за игнорирани надлежно осчетоводени основания за получаване на процесните суми, като поддържа и оспорването на прехвърлителния ефект на цесия на несъществуващо и непотвърдено от длъжника задължение.

Въззиваемият С. А. П., чрез адв. Д. излага доводи за правилно установени факти въз основа на безспорно съвпадащи изявления на насрещните страни за счетоводно документирани касови стопански операции по счетоводна сметка „493“. Позовава се на липса на установени други отношения между дружеството и въззивницата, както и на липса на аналитичност на разчетите със собствениците в различни периоди, което изключва убедителното доказване на посоченото от въззивницата заемно отношение като основание за лично нейно вземане.

По същество пълномощникът на въззиваемия пледира за потвърждаване на обжалваната част от решението, като поддържа доводите си за основателно прихващане на спорна част от претенцията на ищцата с установеното насрещно вземане породено от обогатяването й с получени от касата на дружеството средства.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Въззиваемият е конкретизирал искането си в списък по чл. 80 ГПК (л.50), а обявеният хонорар на адвоката му е бланкетно оспорен от въззивницата като прекомерен.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на разгледано по същество възражение за съдебно прихващане на призната като дължима в полза на ищцата част от главница, формирана от разсрочени вноски за цена на продаден дружествен дял с активно вземане на ответника, предявил придобито с цесия задължение на ищцата към праводателя-цедент, установено от съда в размер на 10 500лв.

Оспорването, макар и с насрещно право, на удостоверено в издадената заповед за изпълнение задължение поражда интерес както от установяване на иначе признат пасивен дълг, така и дължимост на активно насрещно задължение в целия предявен от ответника размер, но само доколкото това е нужно за защитата на ответника. Затова и обжалваната част от решението съответства както на допустим иск по чл. 422 ГПК на кредитор с оспорено 2 вземане, така и на насрещното съдебно предявено за прихващане възражение за активно вземане на цесионера.

По съображенията, изложени в мотивите към т.2 от ТРОСГТК 2/2020 на ВКС, въззивният съд намира, че е сезиран само с проверка на тази допустима част на решението, с която е разрешен спора по единственото въведено в срока за отговор възражение на ответника по вече признато като безспорно възникнало вземане на ищцата. Затова извън въззивен контрол остава съществуването, изискуемостта и изпълняемостта на пасивното задължение на тази страна, предмет на основната установителна претенция по чл. 422 ГПК на заявител, снабден с оспорената от длъжника заповед за изпълнение.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Както е посочил в мотивите си и първоинстанционния съд, активното вземане на прихващащият ответник е индивидуализирано пределно лаконично, но несъмнено е основано на твърдения за неоснователно разместване на блага при получаване на парични суми от касата на търговско дружество с четири плащания в периода 13.03.2018г- 27.08.2018г. на общо стойност 17500лв, породило обогатяване на К., тогава управител и едноличен собственик на търговеца, със средства, които са намалили актива на дружеството без да са разходвани в негова полза и така са довели до обедняването му. Породеното от неоснователно обогатяване задължение на ищцата (посочена като получател на сумата) е заявено и като предмет на цесия, сключена между обеднялото дружество и ответника.

Противопоставянето на цесията на длъжницата е предприето от ответника с обявяването на настъпилото прехвърляне в отговора по предявения от нея иск по повод задължението на цесионера. Към това изявление на ответника П., няма допълнително посочено овластяване от името на дружеството, нито към него е приложено някакво уведомително писмо, изготвено от първоначалния кредитор по вземането на извъндоговорното основание. Овластяване съдът не установява и според съдържанието на приложения договор за продажба на вземане, с който „Преслав естейт“ЕООД, чрез управител М П. се е задължил да уведоми длъжника извършеното прехвърляне. Такова уведомление е необходимо, за да може сключената от кредитора и частния му правоприемник сделка да разпростре рефлексното си действие и по отношение на неучастващо в него задължено лице(чл. 99 ал.4 ЗЗД). Въпреки, че изявление на предходния кредитор по делото липсва, доколкото обявяващият цесията нов кредитор – цесионер също е и управляващ едноличен собственик на дружеството цедент, извършеното от него обявяване на цесията следва да се признае за недвусмислено одобрено действие извършено за сметка на юридическото лице и поради тази специфична връзка на лицата въззивният съд намира, че може да приравни действията на ответника на действия на орган на цедента и съответно да признае последиците на отправено от него, чрез отговора му по иска, изявление до цедирания длъжник. В тази връзка съдът преценява установеното тълкуване на правното значение на съобщението (Решение № 137 от 19.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2020 г., IV г. о., ГК, Решение 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на 3

ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК), предназначено да стабилизира от една страна активна легитимация на новия кредитор като титуляр на прехвърлената престация, но и да обезпечи и пасивната му легитимация по всички възражения на длъжника, които произтичат от договора с цедента и които имат отношение към конкретно прехвърленото вземане. Затова, в случаите на изначално оспорване на съществуването на цедирания дълг, за длъжника е съвсем ирелевантно кой го уведомява за станалото прехвърляне, респективно по какъв начин (лично или чрез пълномощник) информацията за смяна на личността на кредитора достига до длъжника преди предложено от него изпълнение. Настъпилият в хода на процеса нов факт на връчване на книжа на процесуалния представител поражда и материално правни последици за представляваната страна и подлежи на зачитане по реда на чл. 235 ал.3 ГПК(решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС).

Затова, макар и длъжницата – ищца наистина да не е уведомена лично от цедента, в крайна сметка чрез пълномощника си тя е оспорила противопоставено за прихващане от цесионера насрещно вземане и защитата и по цедирания дълг не е била осуетена. Оспорването на представено копие от договора за цесия не е било обосновано с конкретни оплаквания по неговата автентичност, а доколкото документът касае само отношенията между стария и новия кредитор, формалното им оповестяване е без значение за длъжника.

Затова оригиналното писмено изявление е неотносимо към настоящия спор.

Оплакването за неправилно приета легитимация на прихващащият ответник, обуславяща разглеждането на съдебно предявено за установяване цедирано активно вземане, се оказва неоснователно.

За установяване на спорното вземане за неоснователно обогатяване на своя праводател, цесионерът се е позовал на факти, които покриват хипотеза на извършена пряка имуществена транзакция при начална липса на основание(чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД), която е налице само ако описаните четири касови плащания действително са били извършени и средствата на дружеството са получени лично от К.. Като доказателства за такова фактическо разместване на блага обаче въззиваемият ответник е посочил счетоводни записи, извършени от праводателя му („Преслав естейт“ЕООД).

Този вид документация може да ползва създателя си само и доколкото бъде установена редовността на воденото счетоводство(чл. 182 ГПК) и затова самото позоваване на такова вписване налага възприемане на документираната счетоводна операция като вярно и точно отражение на имуществените отношения. В приложените дневници на сметка 501 „каса“ обаче четирите плащания по разходни касови ордери са отсени към конкретна кореспондираща сметка на задължения 493 „разчети със собственици“, а това изключва описаното от цедента липсващо начално основание за тази стопанска операция. Като частен правоприемник на дружеството, цесионерът е обвързан от признато в предприятието основание (causa solvedi) и затова така приложените документи за цедирания дълг не установяват, а напротив категорично опровергават типичния случай на изначално неоснователно разместване на блага от правната сфера на търговското дружество към патримониума на физическото лице К.. Други документи, които да установяват пряко предаване на наличностите от касата по делото не са представени, въпреки че такива са описани като съществуващи от цедента (в 4 договора за цесия са цитирани четири касови ордери). Въззиваемият ответник не е изпълнил задължение за представяне на тези доказателства, възложено с изрично определение при подготовка на първо заседание (л.88) и потвърдено като указание за факти, за които не са посочени доказателства при устния доклад(л.139). Напротив, процесуалният представител на тази страна е признал, не само че не разполага с такива първични документи, но и че праводателят му – дружеството получател на разписките за изплатени от касата му суми(РКО), не разполага с тях, като е посочил, че счетоводната документация е непълна поради предаване на конкретно описани счетоводни книжа от натоварено от предходно управление на предприятието трето лице, между които не са намерени касови ордери. По искане на въззивницата това трето лице също е било задължено от съда да представи осчетоводени преди предаването ордери, но с нарочна молба изрично е отрекло да е получавало документи, различни от вече върнатите на обслужваното от него дружество (л.231). Съществуването на ордерите не е установено и от вещото лице, което е извършило проверка само по вторичните документи(предоставени му за оглед от „Преслав естейт“ЕООД, ограничени до описаните като получени от предишния счетоводител). Експертът е потвърдил, че не е установил никакви първични документи за касови операции (нито за внасяне, нито за теглене) и затова коментира само записванията в сметките, извършени от самото дружество.