Решение № 1697 от 27.05.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1697

Плевен, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ административно дело № 20267170700267 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП).

Делото е образувано по жалба на З. И. Ц., [ЕГН], гр. Плевен, [улица], вх.“В“, ет.1, ап.33, с която се оспорва Решение № 15-РД06-0006/06.03.2026 г. на директора на РДСП – Плевен. С Определение № 1048/01.04.2026 г. съдията-докладчик е оставил същата без движение и е указал отстраняване на нередовности, свързани с уточняване на предмета на съдебно оспорване и заплащане на държавна такса. В изпълнение на горното определение е постъпила уточняваща молба от жалбоподателя, в която е посочено, че предмет на оспорване е Заповед № ЗСП/Д-ЕН/8292/О/19.12.2025 г., издадена „за директор“ на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, потвърдена с посоченото по- горе решение.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден при съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на закона.

Излагат се съображения, че в хода на административното производство са установени изискуемите от нормативната уредба предпоставки за отпускане на помощ за отопление, но е постановен отказ, който при оспорването му по административен ред е отменен с Решение № 15-РД06-0042/18.12.2025 г. на директора на РД „Социално подпомагане“ – Плевен и преписката е върната за ново произнасяне с конкретни указания, въпреки които административният орган е постановил нов отказ, основан на сходни фактически и правни изводи, без да се съобрази в достатъчна степен с мотивите на посоченото по- горе решение. Оспорват се доводите на ответника, свързани с несъответствие на заявителя с условията за подпомагане и се твърди, че заключенията за това несъответствие са недоказани в хода на административното производство.Правят се оплаквания за непълнота на социалната анкета и несъответствието й със законовите изисквания. Излагат се подробни съображения, свързани с наличието на предпоставките за отпускане на заявената помощ В заключение е направено искане да бъде отменена оспорената заповед и да преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

От ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва така подадената жалба. Изразява се становище, че оспореният адм. акт е законосъобразен и издаден в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила. Сочи се, че в хода на административното производство е установено, че заявителят не попада сред изключенията на чл.10, ал.3, т.8 от ППЗСП, тъй като учи във висше училище по специалност, за която е предвидена и задочна форма на обучение, с оглед което оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съдебно заседание жалбоподателят З. И. Ц. се явява лично, поддържа подадената жалба и уточнението към нея. Прави искане да бъде отменен обжалвания адм. акт.

Ответникът по жалбата - директор Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен се представлява от юрк. С. С., който в съдебно заседание оспорва подадената жалба по съображенията, изложени в писмения отговор.

Административен съд - Плевен, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и възраженията и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подаване от страна на З. И. Ц. на Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия с вх. № ЗСП/Д-ЕН/0292 от 28.10.2025 г. до ДСП – Плевен. Заявителят е декларирал, че е учащ, неженен, здрав, съжителства с родителите и сестра си, обитава жилище, което е собственост на баща му, притежава лек автомобил, не е извършвал прехвърляне на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане и чрез даряване през последните 2 години, както и че не осъществява дейност като ЕТ, няма участие в капитала на търговско дружество и е реализирал доход за последните шест месеца от трудова дейност в размер на 1885, 27 лв.

Въз основа на горното е извършена социална анкета, при която горните обстоятелства са потвърдени с представени от заявителя и служебно събрани от адм. орган писмени доказателства. От представеното Уверение № SC7817/12.09.2025 се установява, че заявителят е студент в първи курс, редовна форма на обучение по специалност „Транспортна техника и технологии“ във РУ „Ангел Кънчев“ – гр. Русе.

Въз основа на социалната анкета е изготвен социален доклад /л.35/, в който е обективирано предложение за отказ на заявената целева помощ поради обстоятелството, че Ц. не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, във вр. чл.10, ал.1 и ал.3, т.8 от ППЗСП, тъй като не е учащ във висше училище по специалност, за която е предвидена само редовна форма на обучение.

Въз основа на посочения социален доклад е издадена Заповед ЗСП/Д-ЕН/8292 от 18.11.2025 г., подписана „за директор“ на Дирекция „Социално подпомагане“, с която е постановен отказ по мотивите, изложени в посочения по-горе социален доклад.

Заповедта е обжалвана от З. И. Ц. по административен ред и с Решение № 15-РД06-0042/18.12.2025 г. на директора на РД „Социално подпомагане“ – Плевен е отменена. Преписката е върната на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за ново произнасяне по същество. Изложени са мотиви, че от събраните доказателства безспорно е установено, че Ц. е студент в първи курс, редовно обучение, по специалност „Транспортна техника и технологии“ в РУ „Ангел Кънчев“. За да не се прилага по отношение на него условието на чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП, регламентът на чл.10, ал.3, т.8 от ППЗСП изисква специалността, която изучава лицето във висшето училище да е предвидена само в редовна форма на обучение. В конкретния случай е прието за установено, че за посочената специалност във висшето училище е предвидена и задочна форма на обучение, но са развити доводи, че при социалната анкета е установено, че заявителят освен, че е учащ във висше учебно заведение, към момента на подаване на заявлението-декларация е и работещ. Ето защо за него не е приложимо изискването на чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП, тъй като то касае безработни лица. Въз основа на горното са изложени съображения, че преди издаване на оспорената заповед не е извършена индивидуална, задълбочена и детайлна оценка на случая, която да аргументира постановеният отказ.

На 19.12.2025 г., т.е. на следващия ден след постановяване на посоченото по-горе решение и въз основа на същите писмени доказателства е издадена при условията на заместване Заповед № ЗСП/Д-ЕН/8292/О/19.12.2025 г., която е предмет на обжалване в настоящето съдебно производство. С нея отново е постановен отказ, който е мотивиран с несъответствие на заявителя с условията за подпомагане по смисъла на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., съгласно чл.10, ал.1, и ал.3, т.8 от ППЗСП. Посочено е, че социалните помощи се отпускат на лица, живеещи постоянно на настоящия си адрес и които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности.

Горната заповед е обжалвана по административен ред от Ц. в законовия срок пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен. Постановено е Решение № 15- РД06-0006/06.03.2026 г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Изложени са мотиви, че заявителят е в трудоспособна възраст, работещ, студент редовна форма на обучение, съжителства със своите родители и сестра си. Жилището, в което живее е собственост на баща му, не притежава недвижимо имущество, не е извършвал прехвърляне на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях в последните 2 години, не осъществява дейност като ЕТ, няма участие в капитала на търговски дружества. Реализирал е доход за релевантния шестмесечен период от изплатено трудово възнаграждение. Единствената собственост, която притежава е лек автомобил.

Въз основа на социалния доклад и писмените доказателства е прието, че Ц. е студент в първи курс, редовно обучение в РУ „Ангел Кънчев“, а редовното обучение изисква пряко участие в регламентирания учебен процес чрез посещаване на лекции, заверки и полагане на изпити. Редовното посещение на учебни занятия в гр. Русе изключва полагане на труд в гр. Плевен, респективно постоянно пребиваване на територията на града и се явява в противоречие с предназначението на заявената целева помощ за отопление – покриване на разходите за отопление за отоплителен сезон 2025/2026 г. на декларираното от г-н Ц. жилище по настоящ адрес, посочен в заявлението декларация. Горестоящият адм. орган се е позовал на чл.2, ал.3 от Закона за социалното подпомагане, съобразно който право на социални помощи имат български граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество или с помощта на задължените по чл.140 от СК да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности по смисъла на §1, ал.1, т.1 от ДР на ЗСП. Във връзка с това е прието, че по отношение на заявителя не са изпълнени условията за подпомагане с целева помощ за отопление.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и против годен за оспорване административен акт след задължителното му обжалване по административен ред. Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който съдържа неблагоприятни последици за нейния адресат.

Същата е издадена от компетентен орган, доколкото по делото са представени доказателства за оправомощаване на издателя й при условията на заместване със Заповед № ЧР-7-92 740/27.11.2025 г. на гл. секретар на АСП, с която същевременно е разрешен платен годишен отпуск на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен за периода, в който е издаден оспореният адм. акт.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл.4, ал.4 вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Мотивирана е с обстоятелствата по чл.10, ал.1 и ал.3, т.8 от ППЗСП. Допълнително и без позоваване на конкретна разпоредба е посочено, че социалните помощи се отпускат на лица, живеещи постоянно на настоящия си адрес и които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. В постановеното след обжалване по административен ред Решение № 15-РД06-0006/06.03.2026 г. на директора на РДСП – Плевен отказът е потвърден, но не по съображения, свързани с чл.10, ал.1 и ал.3, т.8 от ППЗСП, а поради това, че Ц. е студент в първи курс, редовно обучение в РУ „Ангел Кънчев“, което изисква пряко участие в регламентирания учебен процес чрез посещаване на лекции, заверки и полагане на изпити. Посочено е, че редовното посещение на учебни занятия в гр. Русе изключва полагане на труд в гр. Плевен, респективно постоянно пребиваване на територията на града и се явява в противоречие с предназначението на заявената целева помощ за отопление – покриване на разходите за отопление за отоплителен сезон 2025/2026 г. на декларираното от г-н Ц. жилище по настоящ адрес, посочен в заявлението декларация. Налице е и позоваване на чл.2, ал.3 от Закона за социалното подпомагане, съобразно който право на социални помощи имат български граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество или с помощта на задължените по чл.140 от СК да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности по смисъла на §1, ал.1, т.1 от ДР на ЗСП.