Определение № 83 от 12.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Варна, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Маргарита П. Димитрова като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20263100600193 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Постъпила е жалба от Ю. Х. Д. чрез адвокат А. Д. от ВАК против Определение №104/19.01.2026г., постановено по ЧНД № 118/2026г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Варна от 29.12.2025г. за прекратяване наказателното производство по ДП № 22/2025 г. по описа на ОСлО при ОП- Варна по преписка № 3893/2023г. по описа на Районна прокуратураВарна, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В жалбата се твърди, че постановлението за прекратяване на ДП е неправилно, като несъобразено с приобщените по делото доказателства и разпитаните свидетели. В жалбата е посочено, че се оспорва отказ за образуване на досъдебно производство, като в действителност такова е образувано на 01.11.2023г., като ДП № 237/2023г. по описа на ОД на МВР-Варна. С постановление от 06.02.2025г. на и.ф. адм. ръководителОкръжен прокурор на Окръжна прокуратура-Варна разследването по ДП № 237/2023г. по описа на ОД на МВР-Варна е постановено да се извърши от следовател при ОСлО при ОП-Варна по номер на ДП № 22/2025 г. по описа на ОСлО при ОП- Варна. В жалбата се изтъква, че нито от мотивите на спорното постановление, нито от материалите по прокурорската преписка, а от там и в атакувания съдебен акт не става ясно изследвани ли са документите, представени за кремацията на Н., и в случая счита, че са използвани неистински документи с цел прикриване на действията на погребалната агенция.

От материалите от досъдебното производство и от постановлението на ВРП установяват фактически положения възприети от ВРС. Същите се намериха за правилно установени и от настоящия състав на ВОС и те са следните:

1

На 15.11.2022г. Хр. Д. Н. починал в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна. Същият ден жалбоподателката Д. потърсила в интернет погребална агенция, която да организирала извършването на погребение. Попаднала на телефонен номер на „Погребална агенция Варна“, набрала го и се свързала с Ан. Р. В., който бил управител на агенцията, който й казал, че щял да изпрати служител. След това той се свързал с Кр. Г. В., когото познавал като колега от друга агенция, извършващ траурни услуги, който приел да отиде до дома на Д.. Вечерта на същата дата в дома на Д. отишъл В.

Той я попитал какво погребение искала, като Д. се поинтересувала какви били цените на различните видове погребения, казала, че не желаела кремация, а питала само от любопитство. Д. казала на В. че имала наследствено гробно място, което се намирало в гробищния парк на село Тополи, в което били погребани нейните баба и дядо (родителите на баща й Н.) и че били изминали повече от осем години от погребението им. Двамата се уговорили за провеждане на традиционно погребение, с полагане на тялото на починалия Н. в ковчег, в наследствения гроб. Д. избрала от предоставения й от В.каталог ковчег, одеяло, завивки, венец, цветя, питка, опело, свещи, чували за костите на баба й и дядо й, след което предала на В.сума в размер на 700 лева като капаро по уговорената погребална услуга. По този повод бил изготвен ПоръчкаДоговор на 15.11.2022г., в който Д. се подписала. Сутринта на 16.11.2022г. Д. отишла в болницата, където подала молба-декларация за отказ от аутопсия на трупа на баща си.

След това получила заповед от същата дата -16.11.2022г. за освобождаване на трупа от аутопсия. Тялото на починалия Н. било разпознато от Н. М. Ц., бивш съпруг на Д.. Покъсно на същия ден Д. отново се срещнала с В.в дома си, като му предала молбатадекларация за отказ от аутопсия, заповедта за освобождаване от аутопсия и личната карта на Н.. В периода 16.11.2022г.-17.11.2022г. В.отново отишъл до дома на Д., където тя му дала дрехи и обувки за обличане тялото на починалия Н.. На 17.11.2022г. в 08:30 часа В.сключил договор №010102 с „Обреди“ ЕООД за погребението на Хр. Н. в Гробищен парк в село Тополи, като погребението било насрочено за 11:30 часа на 19.11.2022г. Около обед В.отишъл до гробищния парк, намерил гробното място и изпратил на Д. снимки от гроба на нейните баба и дядо. Същият ден, 17.11.2022г., след 15:00 часа, В.отишъл до моргата на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна, където представил извлечение от акта за смърт на починалия Н., след което получил тялото.

Тогава той бил придружен от Ог. Г. М., който също се занимавал с траурни услуги, който в показанията си е заявил, че транспортирал тялото в сградата на „Кр. Инв.“ ООД, където било оставено в хладилната камера на крематориума. Междувременно, на 16.11.2022г., в 14:03 часа, била регистрирана в компютърната система на крематориума поръчка за кремация №9903 на тялото на починалия Н.. Л. СП. Х. и Ж.

П. Ч.ужители на крематориума, се занимавали с прием и обработване на документи по повод постъпващите починали лица, като и двете работели в компютърната програма с едно и също потребителско име. Налично било издадено разрешение за кремация с 2 изх.№**/****-16.11.2022г. от доктор Д. К. Ив., касаещо разрешението за кремация на тялото на Н.. На 18.11.2022г. тялото на Н. било кремирано, за което било издадено от крематориума удостоверение №*****/18.11.2022г. Сутринта на 19.11.2022г. В.отишъл в сградата на крематориума, за да подготвел тялото на Н. за погребение, където установил, че тялото било кремирано на 18.11.2022г. Той се обадил на Д. и й съобщил за случилото се, казвайки й, че била станала грешка и че всъщност тялото на баща й било кремирано. По-късно двамата отишли до сградата на крематориума, където била на работа Х., на която Д. казала, че не била съгласна с извършената кремация. Същият ден било извършено погребение на Н., което се състояло в Гробищния парк в село Тополи, по повод на което се провело опело, като урната с праха на Н. била положен в ковчег, който бил погребан в наследственото гробно място. На 22.03.2023г. Д. подала жалба. С оглед установяване на обективната истина, в хода на наказателното производство са били разпитани множество свидетели, назначени са експертизи, събрани са писмени доказателства. Предвид събраните доказателства прокурорът при ВРП изградил извод, че деянието не осъществява признаците на визирано в закона престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Прокурорът е приел, че престъплението не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. Счел е, че за осъществяване на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК е необходимо деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, да възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това да му причини имотна вреда. Съобразно теорията и съдебната практика е посочено, че престъплението по чл. 209, ал. 1 НК се характеризира от обективна страна с пряко и непосредствено въздействие от страна на дееца по отношение на друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество. Осъщественото въздействие следва да е с цел в съзнанието на другото физическо лице да се изградят погрешни представи в резултат на създаденото или поддържано заблуждение, от което да последва разпореждане с това имущество в полза на дееца. От субективна страна е необходимо извършителят на престъплението да действа с пряк умисъл и користна цел. В конкретния случай е установено, че липсват извършени спрямо Ю. Д. измамливи действия, в резултат на които да е била настъпила за нея имотна вреда. С В.е било договорено извършване на традиционно погребение на починалото лице и последвалите действия от страна на В.са били в съответствие с така постигнатата договореност, обективирано в сключения на 17.11.2022г. от В.договор с „Обреди“ ЕООД, в който е описана услуга, представляваща традиционно погребение. Горните фактически и правни изводи са възприети и в атакуваното определение. Към може да се добави, че при наказателноправната измама деецът може да използва договорни отношения без намерение да се задължи по тях (в този смисъл решение по н.д. 612/2002г. на I н.о. на ВКС), което в случая обаче не е установено.

Правилно е било прието, че не са установени да са били възбудени на 3

15.11.2022г. от В.у Д. измамливи представи, които да са я мотивирали да извърши имуществен акт на разпореждане, поради което не е налице и имотна вреда по смисъла на цитираната законова разпоредба. В случая предоставената сума от 700 лева не е доказано да е била употребена по начин, различен от договорения между Д. и В.

Всички извършени действия от В.фактически съставляват паричен разход, за който макар и да не е налице конкретен документ извън поръчката - договор, от показанията на Д. се установява, че са били осъществени, тъй като е са били ангажирани катафалка и свещеник извършил опело, поради което не е налице имотна вреда. Прокурорът е изследвал и евентуално предприети спрямо Ю. Д. принудителни действия по смисъла на чл.143, ал.1 от НК и основателно не е намерил такива. Правилно от прокурора е било прието, че не е налице документно престъпление по глава девета от НК, тъй като в хода на разследването не са били установени документи, които да са с неистински по смисъла на чл. 93, т.6, или на документи с невярно съдържание. За разрешението за кремация се установява, че е истински документ с оглед показанията на свид. Иванов, че е подписан от него. Правилно е било прието, че документът не е с невярно съдържание, тъй като вписаните в него данни съответстват на описаните данни в съобщението за смърт на Н., издадено от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна.

Настоящият състав на съда намира, че по отношение на обстоятелствата, довели до кремацията на Н., делото не съдържа доказателства същата да е била извършена злоумишлено или с нея да се е преследвала престъпна цел, все обстоятелства предмет на наказателното право. От приложените по ДП доказателства не може да се направи извод за целенасочени злоумишлено предприети действия, въпреки че безспорно се е достигнало до неблагоприятно емоционално въздействие спрямо жалбоподателката.

Извършените от В.действия сочат, че е имал намерение да изпълни договореното задължение и че действително е разполагал с реалната възможност да го изпълни, като фактически е започнал изпълнението на възложената работата и довършил възложеното, въпреки че в конкретния случай се е стигнало до кремация на тялото на починалия, а не както е било договорено до традиционно погребение. Изложените обстоятелства ОС Варна, счита за установени въз основа на доказателствен материал, събран на досъдебното производство-показанията на свидетелите и всички други писмени доказателствени средства, като всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Фактическите положения, приети за установени в постановлението за прекратяване на наказателното производство, а след това и от ВРС се подкрепят от събраните доказателства по делото. Правилно прокурорът е приел, а съдът се е потвърдил, че са налице основанията, предвидени в НПК за прекратяване на наказателното производство по делото.

По гореизложените съображения въззивният съд споделя становищата на прокурора и първоинстанционния съд, че по делото липсват данни за извършено престъпление от общ характер. В своето постановление прокурорът при РП гр. Варна 4 задълбочено и обстойно е обсъдил както фактическата обстановка, така и събраните по делото доказателства. След това е направил един обоснован и съответстващ на доказателствения материал извод, който изцяло се подкрепя от настоящия състав на съда. Съдът намира, че всички доказателства, имащи отношение към случая, са били събрани и не се налага събирането на нови доказателства. Към казаното до тук следва да се добави, че жалбоподателката не е лишена да търси правна защита на накърнените си интереси, но тях може да реализира по гражданско правен път, а не са способите на НПК, които са изчерпени законосъобразно.

Предвид гореизложеното, въззивният съд, на осн. чл. 243, ал. 8 от НПК, ОПРЕДЕЛИ: