Протокол № 23 от 06.02.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 23 гр. Бургас, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х.а Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова

Сложи за разглеждане докладваното от Събина Н. Х.а Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500161 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Въззивникът ищец Сдружение „Общ арменски благотворителен съюз“, редовно призован, се представлява от адвокат С. и адвокат А., надлежно упълномощени.

Въззивникът ответник Сдружение „Общоарменски благотворителен съюз“ (ОАБС), редовно призован, се представлява от адвокат Е. С. и адвокат Б., надлежно упълномощени.

Експерта адв. Д. А. С., се явява лично, редовно уведомен.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила днес, на 05.02.2024г., молба от сдружение „Общоарменски благотворителен съюз“ с вх.№ 1292 по описа на съда, към която са приложени 94 листа писмени документи от Федералната служба на правосъдието на Конфедерация Ш. до българското Министерство на правосъдието, относно съдържанието на швейцарското право, както и съдебен протокол от 16.04.2024г. по ВГД № 503/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 27.01..2025г. молба от адв. С., процесуален представител на сдружение "Общ арменски благотворителен съюз“.

1

АДВОКАТ С.: Да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Б.: Да се даде ход на делото.

АДВОКАТ С.: Да се даде ход на делото.

АДВОКАТ А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и липсата на други процесуални пречки по хода на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВОКАТ С.: Да се изслуша експерта.

АДВОКАТ Б.: Да се изслуша експерта.

АДВОКАТ С.: Да се изслуша експерта.

АДВОКАТ А.: Да се изслуша експерта. Ние водим свидетел, който ще молим да разпитате във връзка с намерените документи.

По доказателствата, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към изслушване на експерта, изготвил експертното становище.

СНЕМА самоличност, както следва:

Д. А. С. - ******, ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.

291 от НК, обеща да даде вярно и безпристрастно заключение, по съвест и разбиране.

2

ЕКСПЕРТ С.: Поддържам писменото заключение, което съм представил на съда.

Искам да направя две уточнения по него – първото е свързано с това, че, аз съм изложил в исторически план как са се развили нещата в Швейцарското право, свързани с т. нар. вписани сдружения. Това, което не съм казал, че има преходни разпоредби по чл. 6б на Гражданския кодекс, като тези преходни разпоредби, тъй като са невписани сдружения, подлежат на вписване след промените от 2005 година. Те всъщност предвиждат, че тези, които не са вписани в регистъра и те не губят правосубектност или правоспособност, като има един преходен срок в който следва да се впишат и чак когато този срок изтече, тогава губят правосубектност. Не съм навлизал в детайли, тъй като по делото няма спор, че въпросното сдружение е вписано и от тази гледна точка не съм обяснявал тези преходни разпоредби.

Второто нещо, което искам да доуточня, че реално Швейцарския търговски регистър, който аз лично съм консултирал, съдържа съответния последен устав на самото сдружение, което съм приложил към експертизата и което съм коментирал, като не са налични преходни устави преди вписването на сдружението в публичния регистър. Така че, от тази гледна точка, ако следва те да се изследват в историчност, следва именно да се види дали има в тях нещо, което би могло да навлече някакво възражение със себе си, че такава правосубектност е липсвала към някакъв минал момент, в случая 1932 година, когато е открито въпросното наследство в Кралство Румъния. Аз съм казал, че ако има такива възражения те трябва да бъдат обективирани и конктретизирани и да се види в швейцарското право, дали тези възражения водят до някакъв порок на самата правоспособност и правосубектност. Аз съм изкоментирал това в експертизата си.

От 2005 година - това не са първите изменения след извършената регистрация, но те касаят именно регистрацията на самите сдружения, като има три критерия. Това са мерки, които използва законодателството срещу „изпирането на пари“ и прозрачност на юридическите лица. Те касаят и фондациите, семейните фондации, които дотогава в Ш. не бяха вписани субекти, а след това за да има правосубектност трябваше задължително да бъдат вписани в регистъра и са въвели този критерий, който е свързан с това, 3 че ако водят търговско предприятие или предприятие по търговски начин, подлежат на вписване, както и ако подлежат на независим финансов одит и затова критериите в Ш. са изключително ясни – 50 служители, активи над 10 000 000 франка и определен оборот 20 000 000 франка към настоящия момент.

Аз съм дал такива примери в самата експертиза, когато правосубектността на едно юридическо лице е загубвана без съдебна регистрация. Единият пример е, когато всъщност няма трайност на намеренията, т.е. има някакъв писмен устав, но няма вписване, а и самата цел по своя характер е временна – например дарителска кампания за събиране на някакви средства за определена кауза.

Другото нещо, което в швейцарската доктрина се дискутира е когато липсва т.нар. „обвързваща воля между членовете“, т.е. членовете на самото сдружение по някакъв начин припознават неговите цели, но не искат да бъдат организационно подчинени на някаква структура, съответно да плащат членски внос и т.н., и тогава всъщност се говори за липсата на такава правосубектност, към момента на учредяване.

Има две неща, които са важни:

Първо, без писмен устав изобщо не може да се говори за учредяване на юридическото лице. Има много сдружения в Ш., които нямат писмен устав, като те не претендират правосубектност и се третират като граждански дружества.

По отношение на тези, които имат писмен устав, но не са вписани, то критериите са да имат избрани управителни органи, т.е. да има ясно изявление, че ще действат във външния свят като представители на сдружението и управители, и второто нещо е свързано с тези два елемента, за които Ви казах, т.е. ако целта е постоянна, примерно се приема правосубектност, ако има обвързваща роля между членовете и т.н.

Между другото тези нови промени, които касаят задължителното вписване – третата точка от втора алинея на чл. 61 от Гражданския кодекс, касаят подобни сдружения, които имат имущества в чужбина, обявяват такива имущества и се разпореждат с тях, като се използват след това преходните за каритативни, социални, религиозни и други забранени от закона цели.

И последно, ако преследвате забранена от закона цел също никога не 4 може да станете правосубекти, т.е. гаранцията на вписването е свързана и с тази проверка.

По отношение на втория въпрос, за съжаление аз не съм голям експерт в старото румънско право. На мен ми беше много трудно да намеря друг колега, който да ме насочи, защото става дума за много стари разпоредби, а нито една от тези разпоредби към настоящия момент не е в сила, тъй като Гражданския кодекс е отменен през 2011г., а ГПК на Румъния е отменен през 2010г. Има безброй промени през социалистическия период, но това, което искам да кажа е следното:

Доколкото самият стар Граждански кодекс от 19-ти век съдържа една относително детайлна уредба на всякакъв вид завещания, вкл. такива, в които при извънредни обстоятелства биват съставяни, като има разпоредби за корабни завещания, за военновременни завещания и т.н. Общо взето са ясни нещата свързани със самата процедура, като и този закон, който го имате вече по делото, цитиран относно заверката на документи, всъщност доизяснява чисто процесуално как се действа в такива ситуации.

Що се отнася до централния въпрос, дали местното право към онзи момент на откриване на наследството прави това разграничение - официален или частен документ и то във връзка с разместване на доказателствената тежест, аз не съм могъл да намеря такива разпоредби в процесуалния закон.

Не казвам, че няма, но обема е твърде голям, а и езиковата бариера също действа по някакъв начин. Понеже се говори за официални документи в стария Граждански кодекс, без да се изяснява значението на документите, по скоро се говори за оспорване на документи и процедурата по тяхното оспорване. Това, което аз съм успял да видя е по скоро в сравнителен план, когато се искат различни образци за сравнение от решаващия състав и когато има оспорване на авторството на документа. Официални документи могат да се ползват и без да са представени от съответната страна по делото. За съжаление в българските информационни системи не съществува и този договор, който е действал между Царство България и Кралство Румъния към онзи период, така че аз също не мога да кажа, дали съществуват и у нас национални норми, които уреждат признаването на документ, извън договора за правна помощ, който в момента действа, сключен със социалистическа Република Румъния.

5

На въпроси на адв. А., ЕКСПЕРТ С.: На стр. 5, 4-ти абзац говоря за е сегашната редакция от 2005 година, в сила от 2006 година. Аз пак казвам, че има преходна разпоредба, която казва, че тези които не отговарят на изискванията след промените на закона не губят автоматично правоспособност, а по скоро има преходен период, в който те трябва да се регистрират в ТР на съответния кантон, след което ако изтече този период и те не са го направили ще се смятат като неправосубекти. Това е въпросният параграф 6б, който Ви цитирах.

Според мен, това което и сегашният чл. 61 казва е какви са всъщност предпоставките за задълженията по вписване.

Чл.61/1/ въвежда три критерия, които не са кумулативни, а алтернативни, т.е. или водите предприятие по търговски начин и затова трябва да се регистрирате, или ако имате активи в чужбина и ако ги управлявате и съответно ползвате приходите за тези цели, а и третото е за независим финансов одит, който както казах трябва да отговаряте на един от трите критерия – размер на активите, персонал и съответно оборот за една финансова година.

В Ш. няма дуализъм на частното право, т.е. там няма „тези са търговци“, „тези са в граждански оборот“. Както виждате, и сдруженията са вписани в търговски регистър, а не в някакъв нарочен регистър на юридическите лица с нестопанска цел.

Самото търговско право е част от Гражданския кодекс, т..е т.нар. облигационно право. Всъщност книга пет от ГК на Ш. и от тази гледна точка, всъщност тези промени във връзка с вписванията по правосубектността са резултат от промени в дружественото право. Не се гледа стриктно дали Вие извършвате някаква търговска дейност или имате някакви много значими активи.

Към сегашният момент е юридически безразлично какъв е вида на дейността – търговски или не, но към миналият момент, когато не са били налице тези изисквания – не е било така. Само да уточня, ако Вие водите предприятието си по търговски начин, независимо каква е Вашата дейност, то ще трябва да се регистрирате в съответния регистър, тъй като това е една от предпоставките. Същото важи и за юридически лица, които не извършват търговска дейност, но имат такива активи в чужбина, които изискват 6 отчетност.

АДВОКАТ А.: Ние имаме два допълнителни въпроса към вещото лице, описани в молбата ни от 19.09.2024 година – първият е какъв е видът на завещателното разпореждане от 04.06.1932г.– универсално завещание или завет? Ако е завет, какви са изискванията на румънския закон за идентифициране на завещателните права, както и има ли действие заветът по отношение на неидентифицирани права?

Вторият ми въпрос е кога възниква правото на наследяване, според румънския закон – с откриване на наследството или с акта на приемането на завета?

ЕКСПЕРТ С.: На първия въпрос мога да отговоря общо, доколкото не ми зададен в съответната експертиза. Всъщност чл.887 от румънския граждански кодекс казва, че завещателят може да се разпорежда тестаментарно с цялото си имущество, с части от това имущество, едно или друго имуществено право, което е част от самото наследство, като чл. 894 от Кодекса, така както аз успях да си го преведа, казва, че завещателното разпореждане може да се отнася до идеална част от наследството, например половината или една трета или целосъвкупността на недвижимите имущества или движимите имущества, както и да се отнасят до ид. части от недвижимите или движимите имущества, като втората алинея на този параграф, казва, че всяко друго завещателно разпореждане е частно завещателно разпореждане или индивидуално разпореждане, което на български би следвало да е „завет“.