Решение № 457 от 05.08.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Враца, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Цв. И. при участието на секретаря А.Л.М. като разгледа докладваното от И. Цв. И. Гражданско дело № 20251420103746 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Г. Г. Ц. с ЕГН ********** и адрес гр. ************.

В същата се твърди, че на 29.01.2018 г. третото за делото лице „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, като кредитодател, и ответницата Г. Г. Ц., като кредитополучател, сключили договор за потребителски кредит № 7000428119, по силата на който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД предоставил на ответницата сума в размер на 5 000,00 лева за задоволяване на текущи потребителски нужди, като ответницата се задължила да върне същата сума, ведно с лихвите, на 36 месечни вноски, всяка в размер на 145,11 евро (с равностойност 283,82 лева), общо 5 224,14 евро (с равностойност 10 217,53 лева).

На 29.10.2021 г. било подписано приложение № 1 към договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г., с който третото за делото лице „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на цедент, прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на цесионер, вземанията си, дължими на основание договор за потребителски кредит № 7000428119 от 29.01.2018 г.

Твърди се също, че срокът на договора е изтекъл с последната погасителна вноска, дължима на 05.02.2021 г. и същият не е обявяван за предсрочно изискуем.

1

Поради неизпълнението на ответницата, на 28.06.2022 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 1989/2022 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение № 1206 от 29.06.2022 г.

С определение № 420 от 30.07.2025 г. по ч. гр. дело № 318/2025 г. на Окръжен съд гр. Враца били дадени задължителни указания на Врачански районен съд да даде указания на заявителя да предяви установителен иск относно вземането си, поради което е предявен настоящият иск.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 3 137,87 евро (равностойни на 6 137,15 лева) – главница по договор за потребителски кредит № 7000428119 от 29.01.2018 г. с кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; сумата 1 193,36 евро (равностойни на 2 334,00 лева) – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2018 г. до 05.02.2021 г.; сумата 1 670,01 евро (равностойни на 3 266,25 лева) – мораторна лихва за периода от 02.09.2018 г. до 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.06.2022 г. до изплащане на вземанията. Претендират се разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ответницата Г. Г. Ц. е подала писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорила исковете като неоснователни и недоказани по следните съображения: налице е нищожност на договора за кредит поради нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй католипсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите (ГПР), на годишния лихвен процент (ГЛП) и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към Закона за потребителския кредит (ЗПК) начин; липсват ясни и точно определени условия за издължаване на кредита от потребителя, включително подробен погасителен план, а в погасителния план е посочен само размерът на погасителната вноска, без да е ясно от какви конкретни плащания се формира тя; неправилно е посочен размерът на отпуснатия кредит-6 943,87 лева, тъй като в същия размер освен чистата стойност на кредита-5 000,00 лева са включени и застрахователни премии-1 199,99 лева и еднократна такса за оценка на риска-743,99 лева; при условията на евентуалност, в случай че съдът не възприеме твърденията за нищожност на целия договора за кредит, се прави възражение за нищожност на уговорките в него за сключване на задължителна застраховка и начисляване на такса за оценка на риска, както и възражение за давност с твърдения, че от 2018 г. до 28.06.2022 г. ищецът не е предприел действия, годни да прекъснат погасителната 2 давност за процесните вземания.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 2458/2021 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника Г. Г. Ц. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПКслед залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като кредитор, и ответницата, като кредитополучател, са скючили договор за потребителски кредит № 7000428119 от 29.01.2018 г., по силата на който на ответницата е предоставена в кредит сумата в размер на 5 000,00 лева, като ответницата се е задължила да върне същата сума, ведно с лихвите, на 36 месечни вноски, всяка в размер на 283,82 лева, общо 6 943,87 лева. Посоченият в договора годишен процент на разходите е 27,09 %, а посоченият годишен процент на разходите е 41,90 %.

Настъпил е крайният срок за издължаване на процесните вземания – 05.02.2021 г.

Видно от приложените на л. 17-28 от делото писмени доказателства, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД редовно е придобил от кредитора „Ти Би Ай“ ЕАД процесните вземания към ответницата Г. Ц. чрез договор за покупко-продажба на вземания (цесия).

Въпреки, че по делото не са представени доказателства ищецът да е уведомил надлежно ответницата за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответницата следва да се счита за редовно уведомена за цесията поради следното:

Съгласно трайната практика на съдилищата, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г. на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг. дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответницата.

3

По делото е приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че процесният договор за кредит в размер на 6 943,87 лева е бил изцяло усвоен от ответницата. Ответницата е направила погашения по процесния договор за кредит в общ размер на 1 764,59 лева. Съгласно експертизата, при изчисляване чрез универсалния кредитен калкулатор, който вариант на експертизата съдът възприема като напълно съобразен с условията по договора за кредит, реалният годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 96,99 %.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50,00 % от взетата сума.

Общото задължение на кредитополучателя е еквивалентно на вписаните в погасителния план сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за застрахователна премия в общ размер от 1 199,88 лева (сбор от задълженията по BANK КОМБО ЖИВОТ и BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА.

Съгласно чл. 21, ал. 1 о т ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 о т ЗПК. Така, в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР – 41,90 %. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР). В този ред на мисли следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина (като глобален израз на всичко дължимо по кредита ) следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит липсва яснота досежно посочените обстоятелства. В чл. 10 е записано единствено, че ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин: ГПР в размер на 41,90 %, а в чл. 7.1 е посочено, че общата сума, дължима от потребителя е в размер на 6 943,87 лева. Поради посочената формулировка по никакъв начин не може да се изведе какво е включено в ГПР. Следва да се посочи, че ГПР е 4 величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо в материалноправен смисъл. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни и на практика по този начин се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.

Отделно от това, съдът счита, че застрахователната премия неправилно е включена към общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на разходите.

Видно е, че в информацията за потребителския кредит всички предоставени данни са с включена застраховка, като кредитодателят предварително е знаел размера на застрахователната премия, независимо, че към този момент потребителят не е бил направил избор на конкретна застраховка. От стандартния европейски формуляр е видно, че условията на потребителския кредит включват застраховка, доколкото не е дадена информация за условията на незастрахован кредит. Тъй като от формуляра е видно, че застраховането е условие за конкретния кредит, се налага извод, че премията би следвало да е разход, а не част от отпусканата сума. От договора е видно, че застрахователната премия се превежда директно по сметка на застрахователя от „Ти Би Ай“ ЕАД и в нито един момент сумата не е била на разположение на потребителя, т.е.

Г. Г. Ц. не е имала възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя. Въпреки това, че ответницата-потребител в нито един момент не е имала достъп до сумата по застраховката, същата е включена в общия размер на главницата по заема. С оглед характера на сумата по застраховката следва да се приеме, че същата представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия размер на ГПР. При включване на застрахователната премия в ГПР размерът му би надвишил законово допустимия такъв размер, което е безспорно доказано от възприетия от съда вариант на експертизата с реален размер на ГПР 96,99 %.