Решение № 6505 от 03.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6505

Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20267180700840 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. С. И., [ЕГН], чрез адв. Н.П.-пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0435-000033/20.03.2026г., издадена от Д. Я.- началник сектор към ОДМВР-[област], РУ 02 [област], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з (гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на приложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), като по същество съображенията са за постановяването на акта в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Направено е искане заповедта да бъде отменена и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът по жалбата – Д. Я.- началник сектор към ОДМВР-[област], 02 РУ [област], в представено писмено становище и лично в съдебно заседание, оспорва жалбата, като твърди, че процесната заповед е законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 4738060/20.03.2026г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.03.2026г. около 15:50 часа в [населено място], [улица]срещу номер 52 в посока изток, И. управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], лично собственост, като е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026г. поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност (ГО), с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0435-000033/20.03.2026г., издадена от Д. Я.- началник сектор към ОДМВР-[област], РУ 02, на основание чл. 171, т. 1, б. „з (гг“ от ЗДвП на Д. И. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен въз основа на съставения АУАН серия GА № 4738060/20.03.2026г.

Като доказателства по делото са приети докладна записка- 2 бр., обяснение от Д.И., АУАН серия GА № 4738060/20.03.2026г., справка АИСС-КАТ, справка нарушител/водач за Д. И., писмо УРИ 317р-13456/17.10.2025г. на директор на ОДМВР-[област], справка от Гаранционен фонд, Удостоверение рег. № 317000-3916/24.02.2026г. от началник сектор „Човешки ресурси“, ОДМВР-[област], заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директор на ОДМВР-[област], писмо от изп.директор на Гаранционен фонд.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган - началник сектор към ОДМВР-[област], РУ 02 [област], надлежно оправомощен със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР-[област], в рамките на предоставените му правомощия. Издателят на акта е заемал длъжността и към датата на издаване на обжалваната заповед, видно от Удостоверение рег. № 317000-3916/24.02.2026г. от началник сектор „Човешки ресурси“, ОДМВР-[област].

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з(гг“ от ЗДвП, която норма регламентира прилагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, на водач, който е извършил нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з (гг“ от ЗДвП. За разлика от останалите състави на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“, установени в чл. 171, т. 1, б. „а“ - б. „ж“ от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, нововъведените основания по буква „з“ съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби, т.е. законово регламентираното материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. В този смисъл при упражнено правомощие за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з(гг“ от ЗДвП, спазването на изискванията по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт изисква не само описание на фактите, установени с АУАН, но и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с това деяние, т.е. посочване на административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Административнонаказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з(гг“ от ЗДвП, а в случая в обжалваната заповед липсва посочване на административнонаказателна разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на ПАМ. В този смисъл в заповедта липсва изискуемата се конкретизация и индивидуализация от правна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з(гг“ от ЗДвП, като е недопустимо в съдебното производство по обжалването на заповедта съдът вместо административния орган да определя обуславящата прилагането на ПАМ квалификация на установеното със съставения АУАН като административно нарушение деяние. Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гл. т. на допуснатото от водача конкретно нарушение по ЗДвП по административнонаказателен състав измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з(гг“ от ЗДвП административни нарушения.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0435-000033/20.03.2026г. е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „з(гг“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - нарушения по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача Д. И., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията ѝ след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г.) регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Р.[държава] орган да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва изводът, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК - за законност и съразмерност.

В случая по делото няма данни и доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила – Д. С. И., за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил с рег. № [рег. номер] нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото в тежест на правоприлагащият орган е да установи и да докаже съществуването, към датата на издаване на оспорения акт, на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съотв. към датата на постановяването на акта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з(гг“ от ЗДвП. В случая такива доказателства липсват. Това, освен че сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването на оспорения акт от гл. т. на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като основание за прилагането на процесната ПАМ. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з(гг“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя.