Определение № 523 от 09.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Велико Търново, 09.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244000500418 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от адв. П. К. от САК, като процесуален представител на Б. В. Ц., ЕГН **********, съд. адрес: гр. ****, ул. „****“ № 6, оф. 10 против Определение № 629/16.05.2024 год., постановено по гр. д. № 617/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение като неоснователна молба по чл. 248 от ГПК, на адв. П. К. от САК, Булстат 123526882, от гр. София, ул. „***“, № 1, ап. 9 за изменение на Решение 107/23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 617/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение e неправилно.

Излага се, че първоинстанционният съд неправилно и в пълно противоречие със закона (§ 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) е приел за неоснователно направеното искане за присъждане на ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение. В този смисъл била и константната съдебна практика. На следващо място се оспорва и начинът за определеното адвокатско възнаграждение.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да бъде уважена молбата.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните 1 съображения:

С Решение № 107/23.02.2024 г. по гр. д. № 617/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. „*****“, № *** да заплати на Б. В. Ц., ЕГН **********, гр. *****, ул. „Възраждане“, № 7, с адрес за призоваване: гр. ****, ул. „****“, № 6 следната сума: 20 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от претърпяно ПТП на 19.01.2022 г. - частично предявен иск от общ размер на 50 000 лв., заедно със законоустановената лихва върху тази сума от 20 000 лв., считано от 26.01.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 40 000 лв. – частично предявен иск от общ размер на 50 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, гр.

София да заплати на Б. В. Ц. от гр. ***** сумата: 241.50 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от претърпяно ПТП на 19.01.2022 г., заедно със законоустановената лихва върху тази сума от 241.50 лв., считано от 26.01.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата от 19.90 лв. до пълния претендиран размер обезщетение за претърпени имуществени вреди от 261.40 лв. С решението е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София да заплати на Б. В. Ц. от гр. ***** сумата 2 500 лв. - разноски по делото. Със същото решение е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София да заплати на адв. П. К. от САК, Булстат 123526882 от гр. София, ул. „***“, № 1, ап. 9 следната сума: 2 221.73 лв. - за адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна правна помощ на Б. В. Ц., ЕГН **********, гр. *****, ул. „Възраждане“, № 7. Осъден е Б. В. Ц. от гр. ***** да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, направените по делото разноски в размер на 230 лв., както и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба от адв. П. К. от САК, като процесуален представител на Б. В. Ц., ЕГН **********, съд. адрес: гр. ****, ул. „****“ № 6, оф. 10 за изменение на решението в частта за разноските.

В същата се излага, че въпреки присъдените разноски в производството, съдът неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и защита.

С обжалваното Определение № 629/16.05.2024 год., постановено по гр. д. № 617/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е оставена без уважение като неоснователна молба по чл. 248 от ГПК, на адв. П. К. от САК, Булстат 123526882, от гр.

София, ул. „***“, № 1, ап. 9 за изменение на Решение 107/23.02.2024 г., постановено по гр. д.

№ 617/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

В мотивите си първостепенният съд е приел, че разноските са присъдени, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, като за съда не съществува задължение или възможност да присъжда данъци – в случая ДДС, поради което искането за изменение на решението е неоснователно.

Определение № 629/16.05.2024 год., постановено по гр. д. № 617/2022 год. по описа 2 на Окръжен съд – Велико Търново е валидно и допустимо.

Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя изводите на първостепенния съд, че в настоящото производство съдът не може да присъжда ДДС върху определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и защита.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Предоставените от адв. П. К. от САК правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 от ЗА. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗА от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. В посочения смисъл е и създадената по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС – Определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., както и постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК Определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.

На следващо място, основно правило в гражданския процес е, че като санкция за неоснователно предизвикания правен спор страната, за която постановеният краен акт е неблагоприятен трябва да понесе отговорността за направените и от двете страни разноски в производството като държавната такса, възнаграждението за един адвокат и т.н. В този смисъл и проф. Живко Сталев дефинира отговорността за разноските по делото, като правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска (чл. 78, ал. 3 от ГПК). Съобразно ал. 4 на чл. 78 от ГПК пък ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

В случая са претендирани разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА.

Предявени са обективно съединени искове за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в размер на 40 000 лв. (за неимуществените вреди) и 261.40 лв. (за имуществените вреди), които са уважени съответно за сумите от 20 000 лв. и 241.50 лв. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, 3 съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2 310 лв. с ДДС (чл. 7, ал. 2, т. 4) за иска за неимуществени вреди и 441.60 лв. с ДДС (чл. 7, ал. 2, т. 1) за иска за имуществени вреди. Или общо в размер на 2 751.60 лв. с ДДС.

Първостепенния съд е определил адвокатско възнаграждение в размер на 2 221.73 лв. като не е присъдил и ДДС върху него.

Ето защо, частната жалба е основателна.

Горните изводи налагат да се отмени обжалваното определение и се измени решението, в частта за разноските, като се осъди ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София да заплати на адв. П. К. от САК допълнително сумата от 529.87 лв., представляваща разликата над 2 221.73 лв. до 2 751.60 лв. – адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна правна помощ разноски пред първоинстанционния съд, като върху тази сума се присъди ДДС.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 629/16.05.2024 год., постановено по гр. д. № 617/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение като неоснователна молба по чл. 248 от ГПК, на адв. П. К. от САК, Булстат 123526882, от гр.

София, ул. „***“, № 1, ап. 9 за изменение на Решение 107/23.02.2024 г., постановено по гр. д.

№ 617/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, вместо което ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 107/23.02.2024 г. по гр. д. № 617/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. „*****“, № *** да заплати на адв. П. Д. К. от САК, Булстат 123526882 от гр. София, ул. „***“, № 1, ап. 9 ДДС върху присъдената от първоинстанционният съд сума от 2 221.73 (две хиляди двеста двадесет и един лв. и 73 ст.) лв.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. „*****“, № *** да заплати на адв. П. Д. К. от САК, Булстат 123526882 от гр. София, ул. „***“, № 1, ап. 9 сумата от 529.87 (петстотин двадесет и девет лв. и 87 ст.) лв. с ДДС , представляваща разликата над 2 221.73 до 2 751.60 лв. – адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5