Определение № 1257 от 29.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1257 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500424 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130 ГПК и чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. Й. П., чрез пълномощника й адв. П. Й. Н. срещу протоколно определение от 16.10.2025 г., постановено по гр.д. № 375/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп в частта му, с която е прекратено производството по делото като недопустимо, както и по частна жалба от В. Й. П., чрез пълномощника й адв. П. Й. Н. срещу Определение № 408 от 16.12.2025 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на В. Й. П. за изменение на постановеното по делото протоколно определение от 16.10.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата срещу прекратителното определение се излагат доводи за неговата неправилност. Твърди се, че за публични задължения, каквито безспорно представляват процесните, за които е образувано изпълнително производство, и са възложени за събиране от съдебен изпълнител, единствената защита се явява предявяването на отрицателен установителен иск, при твърдения за настъпила погасителна давност. Намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че делото не му е подведомствено, като дори изводите му в тази насока да са правилни, намира че е следвало да препрати делото по компетентност на Административен съд – София област, което не е сторил. По изложените съображения моли да бъде отменено постановеното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Община Пирдоп, чрез адв. А. П., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като се изразяват подробни аргументи в тази насока. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско 1 възнаграждение в настоящото производство.

В жалбата срещу определението по разноските се излагат доводи за неговата неправилност. Твърди се, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Освен това намира, че съдът не е съобразил редица фактори, а именно че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и производството е прекратено в първо съдебно заседание. Моли да бъде постановено определение, с което да бъде изменен размера на присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна, като същия бъде намален.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Община Пирдоп, чрез адв. А. П., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като се изразяват подробни аргументи в тази насока.

Съдът, след като разгледа подадените частни жалби и писмените отговори и се запозна с данните по делото, намира следното:

Частните жалби са подадени в срок, от надлежн a странa и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството по гр.д. № 375/2025 г. на Районен съд – Пирдоп е образувано по искова молба на В. Й. П. против Община Пирдоп, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал 3 ДОПК № 111-1/06.06.2024 г., представляващи патентен данък за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., за събирането на които е образувано изп.дело № 20241860400100. В исковата молба ищецът е посочил, че давността за посочените вземания на общината е изтекла, съответно на 01.01.2022 г. за вземането за патентен данък за 2016 г., на 01.01.2023 г. за този, дължим за 2017 г. и на 01.01.2024 г. за този, дължим за 2018 г.

С разпореждане № 728 от 16.06.2025 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответника – Община Пирдоп, като такъв е връчен на 18.06.2025 г.

По делото в срок е постъпил отговор от ответника на 21.07.2024 г., депозиран на 18.07.2025 г., видно от представената по делото обратна разписка от куриерска фирма „Спиди“. Отговора на исковата молба е подаден чрез процесуален представител – адв. В. В., за когото е представено пълномощно.

Представен е и договор за правна защита и съдействие, с Адвокатско дружество „Минкова и Минков“, сключен на 17.07.2025 г., ведно с фактура и преводно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС за процесуално представителство и защита по делото.

С определение № 283 от 02.09.2025 г. делото е насрочено за разглеждане 2 в открито съдебно заседание на 16.10.2025 г. В проведеното открито съдебно заседание на посочената дата производството по делото е било прекратено, поради недопустимост на иска. Съдът е изложил мотиви, че делото не му е подведомствено, доколкото се касае за вземания от публично-правен характер.

Приел е, че разрешаването на спорове, произтичащи от регулирани от закон властнически правоотношения, е от компетентността на административните съдилища. Въпреки това не е изпратил делото на компетентния, според него административен съд. С определението съдът е осъдил на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата да заплати на ответника, сторените по делото разноски в размер на 720 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Това определение е връчено на ищцата, доколкото последната не се е явила в проведеното открито съдебно заседание и не е била представлявана, на 31.10.2025 г.

В срока за обжалване на определението /на 06.11.2025 г./ по делото е постъпила молба от ищеца В. Й. П. по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с искане за изменение на постановеното по делото определение, в частта за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение, поради прекомерност. В молбата са изложени подробни аргументи, обуславящи според ищцата намаляването му.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 408 от 16.12.2025 г., съдът е оставил без уважение така депозираната молба, като е приел, че присъденото възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като в размера му е включено и ДДС, което е дължимо.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна с по частната жалба срещу определението, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост, следното:

В случая ищцата е предявила иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Според разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание-напр. погасяване на вземанията поради плащане, прихващане, по давност и пр., осъществено след влизане в сила на изпълнителното основание. Освен влезлите в сила съдебни актове /решения, определения и др. от категорията по чл. 404 ГПК/ изпълнителни основания са и влезлите в сила актове по чл. 165 ДОПК, чл.

166, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 107, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ за установяване на публични вземания на общините по смисъла на чл.

162, ал. 2, т. 1-9 ДОПК /вкл. местни данъци и лихви относно такива/.

Публичните вземания се събират по правило от публичните изпълнители при НАП /чл. 163, ал. 3 ДОПК, чл. 4, ал. 2 предл. 2 ЗМДТ/, но по смисъла на чл.

163, ал. 4 ДОПК и чл. 4, ал. 2 предл. 2 ЗМДТ могат да бъдат възложени за събиране и на съдебен изпълнител по реда на ГПК, както е процедирано от Община Пирдоп в настоящия случай.

3

За да са допустими настоящите отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, ищцата следва да се позовава на правопогасяващи вземанията факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание-в конкретната хипотеза на Акт за установяване на задължение № 111-1 от 06.06.2024 г. Основният довод в исковата молба е за изтекла погасителна давност в сроковете по чл. 171 ДОПК. За да са допустими предявените искове, погасяването на задълженията за 2016, 2017 и 2018 г. следва да е настъпило след постановяване и влизане в сила на процесния Акт за установяване на задължение № 111-1 от 06.06.2024 г. За горните вземания ищцата се позовава на изтекъл петгодишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Така за задълженията от 2016 г. давностният срок би следвало да изтече на 01.01.2022 г., за задълженията от 2017 г. - на 01.01.2023 г., а за задълженията от 2018 г. - на 01.01.2024 г., т.е. позоваването е за изтекла преди постановяване и преди влизане в сила на процесния Акт за установяване на задължение № 111-1 от 06.06.2024 г. погасителна давност, съответно преди образуване и на самото изпълнително производство пред държавен съдебен изпълнител, водено по реда на ГПК.

Следователно не е налице наведено от ищцата правопогасяващо възражение, обуславящо погасяване на вземанията на Общината от 2016, 2017 и 2018 г. по давност след влизане в сила на изпълнителното основание. В този смисъл не са налице предпоставките по чл. 439, ал. 2 ГПК, обосноваващи допустимост на исковите претенции по чл. 439, ал. 1 ГПК относно публичните вземания на Община Пирдоп от цитираните три години. При доводи за изтекла погасителна давност преди издаване на Акт за установяване на задължение № 111-1 от 06.06.2024 г., каквито са изложени в настоящият случай способът за защита на ищцата е бил друг-чрез обжалването му по административен ред, съгласно регламентацията по чл. 107, ал. 4 ДОПК. Доколкото по делото са налице данни за връчване на акта по реда на чл. 32 ДОПК и дали е спазена процедурата за това подлежи на установяване по административен ред в посочената процедура. В случая настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за неподведомственост на настоящият спор. В случая се касае за недопустимост на иска, доколкото са изложените твърдения за настъпила относно вземанията погасителна давност преди издаване на Акт за установяване на задължение № 111-1 от 06.06.2024 г., които твърдения налагат извода за липса на предпоставките по чл. 439, ал. 2 ГПК. Макар да съществува административна процедура по обжалване на Акт за установяване на задължение № 111-1 от 06.06.2024 г., то тя се развива по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК пред административно наказващия орган – директора на териториалната дирекция. В тази процедура ищцата в настоящото производство разполага с възможност да оспори извършеното фингирано връчване по реда на чл. 32 ДОПК. Горното налага извода, че предявеният иск, макар подведомствен на гражданския съд, се явява недопустим и не обуславя препращането на делото на компетентния 4 административен съд, доколкото съществува процедура по обжалване на акта пред административно наказващия орган.

Изложеното обосновава неоснователност на подадената частна жалба и правилност на протоколно определение от 16.10.2025 г. на Районен съд – Пирдоп, в обжалваната му част, макар и по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви.

По жалбата срещу определението по разноските, настоящият състав намира следното:

Според разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са направени, въз основа на доказателствата, които са представени по делото. Данните относно осъществените процесуални действия от страна на упълномощения адвокат са ирелевантни, тъй като делото се прекратява /в случая/ единствено поради недопустимост на иска. Изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се оставя в тежест на възложителя по договора, само защото производството е прекратено, преди адвокатът да е предприел действия по защита на интересите на довереника, в този смисъл Определение № 670 от 19.10.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3982/2015 г. на ВКС и Определение № 2388 от 07.08.2023 г., постановено по гр.д. № 2999/2023 г. на ВКС.