Решение № 15318 от 07.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15318 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110117513 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.247 от ГПК.

Съдът служебно констатира, че е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като е определил общия размер на дължимото се на процесуалния представител на ищеца възнаграждение по всички искове, а в диспозитива е осъдил само единия ответник да го заплати. Доколкото липсва основание за солидарна отговорност при заплащане на адвокатското възнаграждение, то всеки от ответниците е следвало да бъде осъден да заплати ½ от определеното възнаграждение, а именно 240 лева.

Отговорността за разноските по насрещния иск съдът е определил самостоятелно в решението си, като е посочил, че на ищеца по него „...“ АД се дължи сумата от 58,73 лева. С оглед изложеното, съдът следва да допусне поправка на очевидната фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК като бъде осъден и втория ответник за припадащата му се част от разноските и се коригира съответно изложените мотиви сумата, дължима от първия ответник.

Постъпила е и молба от адв. Д. М., процесуален представител на ищеца Д. Г., за изменение на решение №10996/07.06.2024г., постановено по гр.д. №17513/2023г. по описа на СРС в частта за разноските. В нея същият е изложил, че намира за неправилно определено възнаграждението от съда по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената защита по иска срещу втория ответник „..“ ЕООД в размер на 480 лева с ДДС.

Ответникът по молбата по чл. 248 ГПК в предоставения му срок е изразил становище за неоснователност на молбата, като намира изложените от съда мотиви в решението относно разноските за правилни и счита, че не следва да бъде определяно 1 допълнително възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично на процесуалния представител, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията за разноски на ищеца, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Съдът изрично е посочил, че възнаграждението е определено с оглед актуалната практика на СЕС и ВКС и се дължи за всички предявени искове, които са три на брой, но е съобразил фактическата им и правна сложност, както и обстоятелството, че не се е налагало да се провежда отделна защита по всеки иск, доколкото всеки от тях се основава на едни и същи твърдения. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение №10996/07.06.2024г., постановено по гр.д. №17513/2023г. по описа на СРС, като в диспозитива на решението вместо:

„ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „...“ АД, ЕИК“ .., гр.София, .., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: .., гр.София, .., разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 538,73 лв. с ДДС.“ СЕ ЧЕТЕ:

„ ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „...“ АД, ЕИК“ .., гр.София, .., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: .., гр.София, .., разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 298,73 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „..“ ЕООД, ЕГН 202513690, гр.София, .., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: .., гр.София, .., разноски по делото за адвокатско възнаграждение в 2 размер на 240 лв. с ДДС.“

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д. М., процесуален представител на ищеца Д. Г., за изменение на решение №10996/07.06.2024г., постановено по гр.д.

№17513/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3