Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 800 от 19.03.2026, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Касационно административно наказателно дело 126/2026
Вид
Решение № 800
Подписан
19.03.2026
В сила
19.03.2026
Състав
Десислава Великова, Йълдъз Агуш, Вилиана Върбанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 44 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 800

Русе, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА канд № 20267200600126 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ц.Б.С.-2009“ ООД, гр. София, чрез пълномощника – юрисконсулт С. Х., против Решение № 10 от 07.01.2026 г., постановено по АНД № 1403/2025 г. по описа на РС – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24 от 03.09.2025 г. на директора на Регионална здравна инспекция – Русе (РЗИ – Русе). С НП на дружеството за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето ЗЗ) и на основание чл. 218, ал. 2, предл. последно от същия закон, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лева. Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения, че същият е неправилен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила досежно събиране и оценка на доказателствата по делото. Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждането на разноски в настоящото производство.

Ответната страна – директор на Регионална здравна инспекция – Русе, редовно призован не изпраща процесуален представител. Представено е писмено становище, в което развива доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на оспореното решение, поради което иска същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд, въз основа анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е приел от фактическа страна, че касаторът - „Ц.Б.С.-2009“ ООД, стопанисва обект - игрална зала, находяща се на ул.“Борисова“ № 56 в гр.Русе. През месец юни 2025г. бил подаден сигнал с вх. № 96-00-88/23.06.2025г. по електронната поща в РЗИ - Русе, че в тази зала се извършва тютюнопушене. Във връзка с посочения сигнал, на 02.07.2025 г. около 13:20 ч., инспектори от РЗИ - Русе извършили проверка на обекта. В хода на проверката било установено, че в игралната зала се извършва активно тютюнопушене, като били установени клиенти, които били пред игрални автомати и пушели цигари, които изтръсквали в пластмасова чашка с течност, служеща за пепелник. Тези чашки били поставени върху игралния автомат и едва при молба от страна на представител на обекта по време на проверката, те си загасили цигарите. Освен това, в залата се усещала миризма от тютюнопушене. За констатираното нарушение М. Б. – главен инспектор в отдел ПББЗ при РЗИ съставила АУАН срещу дружеството в присъствие на негов представител. Впоследствие „Ц.Б.С.-2009“ ООД подало писмено възражение в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН, директорът на РЗИ - Русе издал оспореното НП, с което на основание чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл. 56 ал. 1 от ЗЗ.

От правна страна въззивната инстанция е счела, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че в АУАН и в обжалваното НП нарушението е описано пълно и ясно, което от своя страна осигурява възможност на дружеството да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност за да организира пълноценно защитата си. Анализирайки приобщените по делото писмени и гласни доказателства, РС - Русе е стигнал до извода, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, тъй като е допуснало тютюнопушене в игралната зала, стопанисвана от него. Сочи, че наложеното административно наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано. В мотивите на съдебно решение съдът е дал мотивиран отговор на всички наведени от страна на жалбоподателя възражения. Касационната инстанция споделя тези мотиви, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН намира, че не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Решението на РС - Русе е правилно.

В АУАН и НП нарушението е описано достатъчно ясно и подробно. Посочени са всички релевантни приложими разпоредби. В този смисъл правото на жалбоподателя да научи за какво е санкциониран не е нарушено и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В настоящия случай юридическото лице (касаторът) е привлечено към административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, а именно за допускане в управляван от него обект извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. С последната законодателят е създал забрана за тютюнопушене в закритите обществени места. РС – Русе след подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, правилно е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин. От свидетелските показания на актосъставителя М. Б. се установява, че тя лично е възприела как двама от клиентите, по време на проверката, употребяват класически цигари, като вместо пепелник използват пластмасова чаши. Това обстоятелство не се оспорва от касатора. Доведения от касатора свидетел също не опровергава това обстоятелство.

Фактическият състав на нарушението, предмет на НП, от обективна страна включва следните елементи: 1. обществено място, 2. това обществено място да е закрито и 3. да се извършва тютюнопушене. Съгласно §1а, б. „а“ от ДР на ЗЗ: "Обществени места" по смисъла на чл. 54а, 56 и чл. 56а, ал. 2 и 3 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и обектите по § 1, т. 9, букви "б", "г", "д", "е", "ж", "к", "л", "о", "п" и "у", а от своя страна §1, т. 9, б. „д“ предвижда именно игралните зали като такова място. С оглед изложеното, както и от обстоятелствената част на оспорваното пред районния съд НП и предхождащите го актове - АУАН и протокол от проверката, както и от събраните по делото гласни доказателства, се установява по несъмнен начин фактическа обстановка, която формира извода, че в момента на проверката се извършва тютюнопушене от клиенти на заведението, в помещение, което попада в обхвата на понятието "закрито обществено място".

На следващо място, ирелевантни за спора са издадените от управител и служители на дружеството и представени пред АНО нарочни заповеди за забрана на тютюнопушенето и употреба на диазотен оксид (райски газ). Това, че се издадени заповеди и са възложени за изпълнение на служителите, не освобождава от отговорност дружеството, след като взетите мерки не са резултатни и не е създадена организация на работа в обекта, която да гарантира спазването на законовата забрана за тютюнопушене. Така търговецът – юридическо лице е допуснал в управлявания от него обект извършването на нарушение по чл.56,ал.1 от ЗЗ.

Неоснователно е и наведеното в касационната жалба възражение, че в НП е посочена само нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. В диспозитива на оспорения акт е посочена и разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. последно от ЗЗ. Приложената материалноправна норма и санкционна такава предвиждат ангажиране отговорността именно на юридическото лице, което управлява закрито обществено място по смисъла на ЗЗ и допуска тютюнопушене в него. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че непосочването на нарушението като допустителство в обстоятелствената част на НП, не е от категорията на съществените нарушения, което да доведе до отмяна на оспорения акт.

Посочените в АУАН и НП фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилната преценка на доказателствата в случая води на единствения категоричен и законосъобразен извод, че в момента на проверката на контролните органи в стопанисваното от санкционираното дружество заведение се извършвало тютюнопушене, което нарушава забраната, въведена от законодателя с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Правилно установени и доказани се явяват всички елементи от обективна страна от състава на нарушението. Затова и съответно на закона е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Ц.Б.С.-2009“ ООД, стопанисващо проверения обект, на основание чл. 218, ал. 2, предл. последно от ЗЗ. Отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна и при нея не се изследва субективната страна на нарушението. Достатъчно е да са налице елементите от обективна страна за да се ангажира отговорността на нарушителя. Нарушаването на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места е с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга здравето на лицата – клиенти на търговския обект.

С оглед гореизложеното решението на РС - Русе като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, разноски на касатора не са дължими и такива не му се присъждат.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 07.01.2026 г., постановено по АНД № 1403/2025 г.по описа на Районен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: