Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2602 от 21.08.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1565/2025
Вид
Определение № 2602
Подписан
21.08.2026
В сила
21.08.2026
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Капка Павлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2602 гр. София, 21.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501565 по описа за 2025 година

Разгледа в закрито заседание /в рамките на производство по чл. 247 от ГПК и по чл. 248 от ГПК/ г.д. № 1565/25г. и във връзка с молбата на адвокат К. Д. от 14.07.26г. констатира следното:

Въззивният съд е допуснал ОФГ /в диспозитива на съдебното решение е посочена сума в размер на 250 евро – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА, а не сума в размер на 400 евро – каквато сума е посочена в мотивите на съдебното решение/.

Посочената ОФГ следва да бъде поправена служебно /при условията на чл. 247, ал. 1, предл. 1-во от ГПК/.

Относно искането по чл. 248 от ГПК:

Присъдената сума /400 евро - адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА/ кореспондира по размер с: от една страна - фактическата и правна сложност на въззивния процес – по смисъла на чл.

78, ал. 5 от ГПК /процесуалният представител на ищеца е подал въззивна жалба и е присъствал в две съдебни заседания, където е приета медицинска експертиза/; от друга страна - с актуалната практика на СЕС /и тази на ВКС/, които позволяват адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.

Съображения в такава насока са изложени и в самото съдебно решение.

С оглед изложеното: горната сума /от 400 евро/ не следва да бъде завишавана.

Съображенията на адвокат К. Д. /относно дължимото възнаграждение по чл. 38 от ЗА за първоинстанционното производство/ кореспондират с правилата на процесуалния закон и на съдебната практика, но същите касаят хипотеза – когато атакуваното решение съдържа диспозитив по чл. 38 от ЗА /който да може да бъде коригиран от въззивния съд съобразно изхода на спора пред втората инстанция/. В настоящата хипотеза такъв диспозитив не е постановен /въпреки, че на адвокат К. Д. се е дължал адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА – искът е частично уважен от СГС; процесуалният представител на ищеца обаче не е поискал изменение – допълване на решението в тази му част при условията на чл. 248 от ГПК/. В последната връзка: сторената от СГС компенсация на разноски /в противоречие с правилата на процесуалния закон – процесуално недопустимо е да се компенсират вземания по чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК с вземане по чл. 38 от ЗА/ също не може да бъде коригирана от САС /при липса на производство по чл. 248 от ГПК/.

В такъв смисъл са изложени съображения и в самото съдебно решение /които са в смисъл, че е процесуално недопустимо въззивна инстанция да присъди за пръв път адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за първоинстанционен процес/.

1

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОФГ в диспозитива на съдебното решение от 03.07.26г. както следва:

Присъдената в полза на адвокат К. Д. сума в размер на 250 евро да се чете 400 евро.

Оставя без уважение молбата на адвокат К. Д. по чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 247, ал. 4 от ГПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2