Определение № 67 от 05.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Варна, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Камен Г. Господинов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263100600147 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалби от адв.М. П., защитник на подсъдимия К. Б. и от адв. Г.К., повереник на частната тъжителка и граждански ищец Р. М., както и от подс. К. Б. срещу присъда рег.

№ 299/ 04.11.2025 г., постановена от РС-Варна по НЧХД № 3794/2023 г.

С обжалваната присъда подс. К. Х. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК – причиняване на лека телесна повреда на Р. М. и на осн. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С тази присъда подс. Б. е признат за невиновен по обвинението по чл. 146, ал.1 от НК – да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р. М. в нейно присъствие и е оправдан по това обвинение. Уважен е гражданският иск за обезщетение на претърпените от М. неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК в размер на 200 лева и е отхвърлен за разликата до предявения от 5000 лева. Отхвърлен е и предявения срещу подсъдимия граждански иск в размер на 3000 лева, претендиран като обезщетение на претърпените от М. неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.146, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

Във въззивната жалба на адв. М.П. и допълнението към нея се твърди, че присъдата в осъдителната част е неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че не е налице нито пряк нито евентуален умисъл за извършване на престъпление по чл.130, ал.1 НК и вината на подсъдимия не е доказана по безспорен начин. Оспорват се част от доказателствени средства, респ. възприетата от съда фактическа обстановка и механизма на получаване на травматични увреждания от тъжителката. Изразява се несъгласие и с неотчетените от съда наранявания, получени от подсъдимия. Доколкото не 1 било ясно за кои наранявания е присъдено обезщетение на тъжителката то се явявало незаконосъобразно.

В допълнението/въззивна жалба на подс. Б. освен идентични като гореизложените доводи за незаконосъобразност на осъдителната присъда се излагат и такива за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като с оправдаването му по обвинението по чл.146, ал.1 НК, съдът е следвало да редуцира размера на разноските.

В посочените две жалби е формулирано искане за отмяна на първоинстанционната присъда в обжалваната част, да се постанови друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението по чл.130, ал.1 НК, а предявеният граждански иск да бъде отхвърлен.

В жалбата на адв. П. се прави и алтернативно искане - за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

С жалбата си подс. Б. иска и да не се присъждат разноски на тъжителката, а в условия на евентуалност да бъдат намалени съобразно осъдителната част и уважената част на гражданския иск. Този жалбоподателя претендира и присъждане на направените от него разноски.

С въззивната жалба на адв. Г.К. и допълнението към нея се иска отмяна на първоинстанционната присъда в оправдателната част, осъждане на подсъдимия за престъплението по чл.146, ал.1 от НК и присъждане на обезщетение за имуществени вреди за това престъпление, а по отношение на гражданския иск за престъплението по чл.130, ал.1 от НК – да бъде уважен в пълния му размер. В условия на алтернативност бланкетно е формулирано искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В допълнението към жалбата се излагат доводи за неправилен анализ на гласните доказателствени средства, касаещи престъплението “обида“, довело до незаконосъобразен извод на съда за недоказаност на това престъпление; както и че размера на присъденото обезщетение за престъплението по чл.130, ал.1 НК не е съобразен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Жалбоподателите не са направили искания за събиране на доказателства.

Воден от горното, въззивният съдебен състав счете, че не се налага провеждане на съдебно следствие и служебно събиране на нови доказателства, и делото следва да се насрочи в открито заседание в сроковете по чл. 247б, ал.2, т.2 от НПК , приложими по препращане от чл. 317 НПК и ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание пред въззивната инстанция за 05.03.2026 г. от 14:00 ч.

2

За съдебното заседание да се призоват: жалбоподателите, подсъдимия и тъжителката.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3