Решение № 361 от 01.07.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 381/2024
- Вид
- Решение № 361
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 01.07.2024
- Състав
- Блага Иванова, Николай Джурковски, Бонка Янкова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1, т. 6 и 9 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1, т. 6 и 9 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл. 102, т. 1 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 102, т. 1 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 361 гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Блага Иванова
Членове:
Бонка Янкова
Николай Джурковски при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200381 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. А.
К., депозирана чрез защитата, жалба на подсъдимия К. В. Б., подадена чрез защитата, жалба на частните обвинители и граждански ищци П. Ж. Н., Д. П.
Д., Е. Ж. Т. и Ж. Т. Ж., действащ чрез настойника си Д. С. Д., депозирана чрез повереник, срещу въззивна присъда на Варненски апелативен съд № 12 от 12.09.2023 г, по ВНОХД № 297/22, с която е проверена присъда на Варненски окръжен съд № 39 от 6.07.2022 г, по НОХД № 1202/20.
С първоинстанционната присъда е постановено следното:
Подсъдимият К. В. Б. е признат за виновен в това, че на 26.02.2015 г в /населено място/ като извършител в съучастие с неустановено лице, действало като подбудител, умишлено е умъртвил Т. Ж. Т., като деянието е извършено предумишлено и с особена жестокост, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на „доживотен затвор“, при „специален режим“, със зачитане на предварителното задържане, считано от 17.07.2019 г.
1
Подсъдимият Г. А. К. е признат за невиновен в това, че от неустановена дата през месец февруари 2015 г до датата на убийството / 26.02.2015 г / в 8населено място/ и /населено място/ умишлено е склонил К. В. Б. да умъртви Т. Ж. Т., като убийството е извършено предумишлено и с особена жестокост, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл.
116, ал. 1, т. 6 и 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 4 НК.
Подсъдимият К. В. Б. е осъден да заплати на Ж. Т. Ж. чрез настойника му Д. С. Д. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от деянието, в размер на 140 000 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 200 000 лв. Отхвърлен е предявеният, при условията на солидарност, срещу подсъдимия К., граждански иск за неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Подсъдимият К. В. Б. е осъден да заплати на П. Ж. Н. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието, в размер на 55 000 лв, заедно със законните последици. Отхвърлен е предявеният, при условията на солидарност, срещу подсъдимия К., граждански иск за неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Подсъдимият К. В. Б. е осъден да заплати на наследниците на починалия в хода на процеса граждански ищец Ж. Т. Д.: Д. П. Д., П. Ж. Н., Е. Ж. Т. и Ж. Т.
Ж., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв, заедно със законните последици. Подсъдимият К. В. Б. е осъден да заплати на Д. П. Д. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от деянието, в размер на 100 000 лв, заедно със законните последици. Отхвърлен е предявеният, при условията на солидарност, срещу подсъдимия К., граждански иск за неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Подсъдимият К. В. Б. е осъден да заплати на наследниците на починалия в хода на процеса граждански ищец Ж. Т. Д.: Д. П. Д., П. Ж. Н., Е. Ж. Т. и Ж. Т.
Ж., обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 142, 50 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 9 471 лв. Отхвърлен е предявеният, при условията на солидарност, срещу подсъдимия К., граждански иск за имуществени вреди, с правно основание чл.
45 ЗЗД.
Подсъдимият К. В. Б. е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 70 000 лв, заедно със законните последици, 2 на Е. Ж. Т.. Отхвърлен е предявеният, при условията на солидарност, срещу подсъдимия К., граждански иск за неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Подсъдимият К. В. Б. е осъден да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове: сумата 37 261, 20 лв в полза на държавата, по сметка на Варненски окръжен съд, и да заплати сторените по делото разноски в полза на държавата, както следва: сумата 6 457, 48 лв, по сметка на ОД МВР, Варна, и сумата 4 876, 28 лв, по сметка на Варненски окръжен съд.
На основание чл. 309, ал. 5 НПК, е отменено обезпечението на предявените срещу подсъдимия К., при условията на солидарност, граждански искове за вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД: възбрана върху негов недвижим имот, находящ се в /населено място/, и запор, наложен върху вземането му за арендни плащания, дължими от ПТЗК /земеделска кооперация/.
С въззивния акт е постановено следното:
1/ присъдата е отменена в частта относно произнасянето по отношение на подсъдимия Г. А. К. и същият подсъдим е признат за виновен в това, че е участвал в убийството на Т. Ж. Т. в качеството на подбудител в съучастие с подсъдимия К. А. Б., действал като извършител, за което и на основание чл.
116, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 4 НК, е осъден на двадесет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане, на основание чл. 59 НК,
2/ присъдата е изменена в частта относно подбудителя по чл. 20, ал. 4 НК, като е постановено, че подсъдимият Г. А. К. е подбудил подсъдимия К. В.
Б. да умъртви пострадалия,
3/ присъдата е изменена в гражданскоосъдителната й част, като е постановено подсъдимите К. и Б. солидарно да заплатят в полза на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди, както следва: сумата 140 000 лв, заедно със законните последици, в полза на Ж. Т. Ж., действащ чрез настойника си Д. С. Д., сумата 55 000 лв, заедно със законните последици, в полза на П. Ж. Н., сумата 100 000 лв, заедно със законните последици, в полза на наследниците на починалия в хода на процеса граждански ищец Ж. Т. Д.: Д. П. Д., П. Ж. Н., Е. Ж. Т. и Ж. Т. Ж., сумата 3
100 000 лв, заедно със законните последици, в полза на Д. П. Д., сумата 70 000 лв, заедно със законните последици, в полза на Е. Ж. Т., както и обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 142, 50 лв, заедно със законните последици, в полза на Д. П. Д., П. Ж. Н., Е. Ж. Т. и Ж. Т. Ж., 4/ подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно държавна такса от 18 645, 70 лв върху уважените размери на гражданските искове, 5/ подсъдимите са осъдени да заплатят, всеки от тях, сторените по делото разноски, както следва: по 3 228, 74 лв, в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР, Варна, по 2 438, 14 лв, по сметка на Варненски окръжен съд, и по 1 425, 99 лв, по сметка на Варненски апелативен съд, 6/ присъдата е потвърдена в останалата й част.
С жалбата на подсъдимия Г. А. К. се релевират всички касационни основания. Сочат се следните аргументи: Делото е разгледано от незаконен състав във въззивната инстанция, тъй като в състава на съда е взел участие съдия, произнесъл се по мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Този съдия, макар и да не е изразил становище по виновността на обвиняемия, е следвало да се отведе, на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Посоченото процесуално нарушение е довело и до нарушение на изискванията за справедлив процес по чл. 6 от Конвенцията за правата на човека. Въззивният акт е немотивиран относно приетото от съда, че деянието е извършено „предумишлено“ и в съучастие с подсъдимия К., действал като подбудител.
Съдът е възприел тезата на прокуратурата за виновност на подсъдимия К., без да обсъди доказателствата, които я опровергават. Ползвани са показанията на св. Ц. от досъдебното производство и от съдебната фаза, което е недопустимо.
Не е съобразена забраната да бъдат ценени показанията на свидетел, който е упражнил правото си да откаже да свидетелства, какъвто е случаят със св. Ц., съпруга на подсъдимия К.. Приетото от фактическа страна, че предложението да бъдат платени 20 000 евро, за да бъде умъртвен пострадалия, е направено в неустановен момент, но преди 26.02.2015 г, влиза в противоречие с диспозитива на присъдата. Не са обсъдени обясненията на подсъдимите Б. и К., оборващи обвинителната теза. Не е доказателствено обезпечен изводът на съда, че жалбоподателят К. е технически и компютърно грамотен, което му е позволило да комуникира онлайн с подсъдимия Б.. Кредитирани са показанията на св. Б. Г. и на св. Г. Г. относно обстоятелството, че подсъдимият 4
К. е разполагал с два мобилни телефона, както и относно способността му да изпраща текстови съобщения / SMS /. Не е взето предвид, че телефоните са ползвани не едновременно, а последователно. Не са събрани доказателства, че същият подсъдим е притежавал и трети мобилен телефон, но съдът е приел за установен и такъв факт. Не е съобразено, че от дома на подсъдимия К. не са иззети компютри и други технически устройства, което опровергава извода на съда, че той е лицето, ползвало потребителското име /псевдоним/ в приложението skype. Не е обезпечен изводът, че подс. К. е изпратил от това потребителско име съобщението, датиращо от 13.11.2014 г: „как сте, чакам те по най-бързия начин да си дойдеш спешно“. Съдът е основал извода си за използване на паролата „баничка с праз“, кредитирайки показанията на св. Б.
Г., като е игнорирал обясненията на подсъдимите. Неправилно е становището на съда, че наличието на дигитален фотоапарат сред притежанията на жалбоподателя К., свидетелства за неговата техническа грамотност. Не са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият К. е изпитвал неприязън към пострадалия, с когото св. Ц. е поддържала паралелна връзка. Не е взето предвид, че доколкото жалбоподателят е предприел действия за припознаване на роденото от св. Ц. дете, това оборва извода на съда, че между него и пострадалия е имало конфликтни отношения. Съдът е основал изводите си за виновността на подсъдимия К., ползвайки казаното от анонимен свидетел № 1, без да съобрази наличието на множество противоречия в неговите показания. Съдът е нарушил правото на защитата да задава допълнителни въпроси на анонимния свидетел, което представлява самостоятелно съществено процесуално нарушение. Не са обсъдени показанията на свидетелите, разпитани по искане на защитата. Съдът не е посочил с какви действия е мотивиран подсъдимия Б., а е ползвал предположението, че подсъдимият К. му е обещал парична сума, с каквато е разполагал.
Неправилни са разсъжденията на съда относно процесуалната възможност да бъдат ползвани производни доказателства, изводими от показанията на анонимен свидетел № 1. Не е взето предвид, че първичните доказателства биха били изводими от показанията на починалия А. Р., ако същият е бил разпитан приживе. Изводите на съда почиват на предположения, а не на доказани факти, което е в разрез с НПК. Допуснатите от съда съществени процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон. Наложеното наказание е завишено и като такова, явно несправедливо.
5
Не са съобразени смекчаващите обстоятелства, разкриващи ниската степен на обществена опасност на подсъдимия К.: липса на предходна съдимост, семеен статус и семейни задължения, трудова ангажираност, безупречно процесуално поведение. Определеното от съда обезщетение за вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД, е прекомерно и следва да бъде редуцирано.
С жалбата на подсъдимия К. се правят алтернативни искания: за оправдаване, за връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или за намаляване на наложеното наказание, респективно, за намаляване размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане.
С жалбата на подсъдимия Б. се релевират всички касационни основания.
Изтъкват се следните доводи: Съдът не е обсъдил всички аргументи на защитата, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Първата инстанция не е изпълнила задължението си по чл. 283 НПК, което е самостоятелно съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на присъдата. Допуснати са нарушения на чл. 12, ал. 2, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 2, чл. 102, т. 1 и 3, чл. 107, ал. 5, чл. 339, ал.
3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелите: Б. Г., К. Е., М. П., свидетел с тайна самоличност № 1, са оценени в разрез с процесуалните изисквания. Допуснато е процесуално нарушение при анализа на показанията, депозирани от св. Ц.. Не е взето предвид, че заявеното от св. Г., св. Е. и св. П., е повлияно от обстоятелството, че свидетелите са извършители на престъпления, намират се в условията на арест или изтърпяват наказание „лишаване от свобода“. Съдът е следвало да съпостави показанията на тримата свидетели с обясненията на подсъдимия Б., което не е сторено. Въззивният съд е ползвал анализа на гласните доказателства, направен от първата инстанция, като е игнорирал други гласни доказателства, опровергаващи приетото от съда, че подсъдимият Б. е извършил инкриминираното деяние. Изводите на съда не почиват на доказани факти, а на предположения, като същевременно са ползвани негодни доказателствени източници. При провеждане на оглед са иззети веществени доказателства, които са били предмет на експертни изследвания, като е нарушено изискването за съдебно одобрение на протоколите в частта относно изземването, довело до негодност на експертните заключения. СМЕ-зи и ДНКекспертизата са изготвени в отклонение от процесуалните изисквания, но това обстоятелство е игнорирано от съда. В състава на въззивния съд е взел участие 6 съдия, който се е произнесъл по мярката за неотклонение „задържане под стража“, изпълнявана спрямо подсъдимия К., тоест, делото е разгледано от „незаконен състав“ в контролната инстанция. Не е изложена надлежна аргументация по какви съображения е прието, че инкриминираното деяние е извършено „предумишлено“ и по користни подбуди. Неправилно са оценени показанията на свидетеля с тайна самоличност № 1, към когото защитата е искала да зададе допълнителни въпроси, но е била лишена от тази процесуална възможност. Въззивният съд е нарушил процесуалния закон, като е допуснал изготвяне на Съдебно-техническа и Почеркова експертиза, въз основа на доказателства, които са приобщени по делото „извънпроцесуално“ / не по съответния процесуален ред /. Вещите лица не са имали необходимото качество на експерти по смисъла на НПК, което означава, че техните експертни изводи не следва да бъдат ползвани. Веществените доказателства, изпратени за експертно изследване във Федерална Република Германия, сред които е имало тампони с кръв на пострадалия и обтривки от биологичен материал на подсъдимия Б., не са били надлежно съхранени и транспортирани, обусловило предизвестения резултат на заключението.
Разпечатката съдържа 46 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52cc1720-2942-4ee3-8a86-193ede6c4502