Решение № 4628 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4628 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110104652 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Д. П. против Р. И. М. , с която е предявен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр с искане да бъде признато за установено, че ответникът е осъществил спрямо ищеца тормоз чрез създаване на враждебна и принизяваща среда в производството по гр.д. №****/2022 г. по описа на СРС.

Ищецът Т. Д. П. твърди, че поради наличие на друго дело между страните по настоящото производство, ответникът изнасял служебна информация относно ищеца, като по този начин се опитвал да настрои против ищеца съдебния състав, разглеждащ другото дело, а именно гр. д. ****/2022 г. по описа на СРС, 142 състав. Посочва, че изнесената за ищеца информация нямала нищо общо с предмета на посоченото дело, както и че същата била съобщена от ответника без позволение от ищеца за същото. В тази връзка твърди, че ответникът демонстрирал враждебно, унизително и обидно отношение спрямо ищеца, както и че създавал непоносима за последния среда за времето, в което се провеждало съдебното заседание гр. д. №****/2022 г. по описа на СРС. Сочи, че повод изнесената информация е подал сигнал до СДВР с номер 785 502-165/12.10.2023 г. Ето защо предявява настоящия иск с искане да се установи осъществяване на тормоз от страна на ответника спрямо ищеца тормоз чрез създаване на враждебна и принизяваща среда в производството по гр.д.

№****/2022 г. по описа на СРС.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен при възражения, че не е извършил твърдяните актове на дискриминация и тормоз, доколкото изнесената информация е такава от базата данни на МВР, която ответникът е бил задължен да даде на съда по гр. д. № ****/2022 г. по описа на СРС. Посочва, че въпросната информация е предоставена на компетентен съдебен орган с цел изясняване на фактическата обстановка, като същата не е с гриф за класификация и не е разпространена никъде, освен в кориците на горецитираното гражданско дело. При тези аргументи моли за отхвърляне на предявения иск.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите 1 факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно факти, които обосновават предположение, че в резултат на изявленията на ответника до съда, средата твърдяна от ищеца, а именно – залата, в която се провежда съдебното заседание по гр.д. №****/2022 г. е станала враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна за него.

Определението на понятието "тормоз" изисква нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице нежелано поведение по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., следва да бъдат осъществени всички елементи на приложимата правна норма. За да е налице накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице, свързани със защитен признак.Тълкуването на последната част от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. води до извод за изисквана от законодателя кумулация между нежеланото поведение, целящо накърняване на обекта на дискриминация и създаването на негативната среда. Тази среда като вид социум следва да е с конкретно обособима топография – частен или търговски обект, работно място, учреждение, университет, училище, религиозен храм, дом и др.

Фактите, въз основа на които може да се направи предположение за създаването на посочената в пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. среда, могат да са най-различни, осъществили се в живота и социалните контакти, на работа, при почивка и пр. на засегнатата ищциа, предизвикани от твърдяното нежелано поведение на причинителя. Ищецът следва да ги представи /обективира/ на осн. чл. 9 ЗЗдискр., а за доказването им са допустими всички доказателствени средства.

За установяване на фактите, които според ищеца демонстрират осъществения спрямо него тормоз, по делото е приобщена преписка по сигнал №785502-165/12.10.2023 г. на СДВР.

От приложената преписка се установява, че ищецът в настоящото производство е подал сигнал срещу ответника, в качеството му на служител на МВР, за изнесена от ответника информация за ищеца, станала известна на ответника по служебен път, като информацията била изнесена пред трети лица. От приложения към преписката сигнал с вх. №785502165/12.10.2023 г. се установява, че ищецът Т. П. е подал до СДВР сигнал за изнесена от лицето Р. М. информация за ищеца П. с входирана молба с вх. №******/23.08.2023 г. по гр.д.

№****/2022 г. по описа на СРС.

Видно от изготвения по преписката доклад, по преписката не е установено нарушаване на служебната дисциплина от страна на Р. М..

Представено е и постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 14.04.2025 г., постановено по пр. №******-1194/25 г. по описа на ДВС-МВР, пр.пр.

№6348/2025 г., образувано във връзка с подаден от Т. П. сигнал за това, че с молба с вх.

№******/23.08.2023 г. по гр.д. №****/2022 г. по описа на СРС служителят на СДР Р. М. бил разгласил информация представляваща служебна тайна.

Като доказателства по делото са приобщени и всички актове, постановени от съда по гр.д. №****/2022 г. по описа на СРС, 142 състав.

Обстоятелството, че ответникът е използвал израза „криминално проявен“ по отношение на ищеца в молба, подадена по гр.д. №****/2022 г. по описа на СРС, 142 състав не се оспорва от ответника.

Въпреки това, съдът намира, че не се установява по делото наличието на неблагоприятна или унизителна среда, създадена за ищеца с твърдяното поведение от страна ответника в съдебната зала по гр.д. №****/2022 г. по описа на СРС, 142 състав.

Не се установява и наличието на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на ищеца.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, сред които и твърдените от ищеца – "лично или обществено положение". На санкциониране подлежи всяко поставяне в 2 неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В исковата молба е посочено, че личното положение на ищеца е свързано с неговата разпознаваемост като лице с висока гражданска активност, а общественото му положение се изразява в това, че е лице, което се води в МВР като криминално проявено.

На първо място, ищецът, бивайки лице с висока гражданска активност, което не се установи по делото, не получава лично или обществено положение, различаващо го от останалите граждани. Ето защо по отношение на същия изначално не са налице предвидените в закона признаци, поставящи го в по-различно лично или обществено положение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване на осъществен спрямо ищеца тормоз в производството по гр.д. № ****/2022 г. по описа на СРС, 142 състав е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на разноски възниква за ответника. Същият е поискал присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева (с равностойност от 409,03 евро). Представени са доказателства за извършването на разноските (л. 22 от делото), поради което искането следва да бъде уважено в пълен размер.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН: ********** срещу Р. И. М. иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр за признаване за установено, че ответникът е осъществил спрямо ищеца тормоз чрез създаване на враждебна и принизяваща среда в производството по гр.д. №****/2022 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Р.

И. М. сумата в размер на 409,03 евро (с равностойност от 800 лева) – разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3