Присъда № 13 от 17.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към Присъда № 13 от 17.03.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 853/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград

Производството пред Окръжен съд - Благоевград е образувано след постановяване на Решение № 60179 от 16.11.2021 г. по н.д. № 607/2021 г. на ВКС на Р България, с което е възобновено производството по в.н.о.х.д. № 336/2015 г. по описа на ОС – Благоевград, като е отменено постановеното по същото Решение № 3121/13.06.2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане на ОС – Благоевград от стадия на съдебното заседание.

Във въззивното производство следва да бъдат разгледани подадените протест на Районна прокуратура - Благоевград и жалба от частния обвинител И. Г. Я. против Присъда № 2993 от 24.06.2015 г. по н.о.х.д. № 155/2014 г. по описа на Районен съд - Разлог. С атакуваната пред въззивния съд присъда подсъдимият Т. Т. ВР. е признат за невиновен в това, че на 29.04.2013 г. около 22:30 часа в стая за свиждане, находяща се на I етаж в сградата на РУП гр. Б., в качеството си на лице от състава на полицията - категория „Д" главен полицай в „Охрана на обществения ред" на група „Охранителна полиция" към РУП гр. Б. при Областна дирекция на МВР - Благоевград , по повод изпълнение на службата, свързана с осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкрИ.е на престъпления и нарушения на обслужваната територия - гр. Б., употребил по отношение на И.

Г. Я. от гр. Б. - задържан със Заповед № 159/29.04.2013 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР физическа сила - нанасяне на удари с крак в областта на коляното на ляв долен крайник, в резултат на които му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на ляв долен крайник, като е оправдан в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

2, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК вр. чл. 170, ал. 2, т. 5 ЗМВР.

В протеста на РП – Благоевград и допълнителните съображения по него се твърди, че присъдата е неправилна, като се иска да бъде отменена и постановена нова присъда, с която подсъдимият се признае за виновен и му се наложи съответно наказание. В съображенията за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда се сочат доводи, че районният съд е приел за установена фактическа обстановка, която е описана от подсъдимия, а не тази, която действително се установява. Според прокурора по делото нямало доказателства, че И.Я., И. Я. и Г. Д. са извършители на деяние по чл. 216 НК и това да е причина да не се кредитират техните показания за случилото се в полицейското управление, а да се дава вяра на показанията на полицейските служители и обясненията на подсъдимия, като според прокурора съдът едностранно е преценявал доказателствата и не е направил правилна оценка на същите. В протеста се сочи, че не са обсъдени доказателствата, че точно подс. В. е извикан в управлението заради агресивното поведение на И.Я., въпреки че е имало 1 достатъчно полицейски служители; че срещу подс. В. е имало подадени сигнали за полицейско насилие; че свидетелите Ю. и П., които са били вътре в стаята с подсъдимия, не са предприели никакви действия спрямо И.Я. въпреки твърдяното от тях негово агресивно поведение, като не били обсъдени противоречията в тези показания за това дали е замахвал И.Я. да удари подс. В. и как последният е направил захвата, за да приложи съответната полицейска техника, като не били обсъдени останалите травматични увреждания на И.Я.. Според прокурора доказателствата по делото установявали по безспорен и категоричен начин извършване на престъплението от подсъдимия, като показанията на св. И.Я. относно механизма и авторството на деянието били последователни и категорични; установени са травматичните увреждания от доказателствата, като това в крака не било причинено от падане, а от удар в крака според вещото лице, като макар и изваждането на капачката да може да се получи при хватка, прилагане на техника, но тогава е трябвало да има разтягане и други увреждания, каквито не били установени. Във връзка с показанията на двамата полицейски служители, които са били в стаята, се сочат противоречия и премълчаване на обстоятелства, като са категорични само за това, че пострадалият е извикал, че си е ударил крака, когато е паднал на земята, като виковете за помощ са чути от намиращите се пред стаята свидетели, доказателствата за грубото и арогантно поведение на пострадалия не били основание за прилагане на физическа сила от подсъдимия В., а останалите двама полицейски служители да са наблюдавали безучастно случващото се, като се иска да не се кредитират обясненията на подсъдимия, че не е нанесъл удари в крака на пострадалия. В протеста се сочи уязвимото положение на задържаните лица и носенето на отговорност за всяко увреждане по време на това задържане, допуснатите според прокурора нарушения от полицейските служители при изпълнение на техните задължения при задържането на пострадалия и снемането на обяснения от него.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. В. се признае за виновен като му се наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер от 1 г., чието изпълнение се отложи на основание чл. 66 НК.

В жалбата на пострадалия И.Я., конституиран като частен обвинител, се сочат доводи за това, че присъдата е в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и несправедлива. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или осъждане на подсъдимия по повдигнатото обвинение. В допълнителните съображения по въззивната жалба се сочи, че присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като единият от съдебните заседатели бил заинтересован от изхода на делото, защото дълги години била работила в МВР и е имала професионални отношения с подсъдимия. В жалбата се излагат и доводи, че присъдата няма мотиви поради непроизнасяне по направените оплаквания, неанализиране на 2 събраните доказателства и постановяване на съдебния акт при непълнота на доказателствата, като мотивите били преразказ на обясненията на подсъдимия без да се съпоставят с другите доказателства по делото, като в противоречие с експертните изводи съдът бил приел, че другите увреждания били получени при падане, нямало мотиви във връзка със специалната подготовка на подс. В. и свидетелите Ю. и П. и доказателствата за личността на пострадалия. Тъй като по безспорен начин се установявало, че подсъдимият е осъществил престъплението, присъдата била в нарушение на материалния закон, като същата била само на базата на предположения от обективна и субективна страна.

Пред Окръжен съд – Благоевград е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства, изслушани са вещите лица по назначените в наказателното производство експертизи, като е назначена и изслушана нова тройна повторна съдебно-медицинска експертиза, вещите лица по която са разпитани в хода на съдебното следствие.

В хода на пренията пред въззивния съд представителят на ОП – Благоевград поддържа протеста, като сочи, че доказателствата давали основание за извод, че подсъдимият е причинил средна телесна повреда на пострадалия, като макар и травмата да е била причинена по индиректен механизъм според прокурора е имало цЕ.сочено въздействие от подсъдимия, за да се стигне до това увреждане, като този натиск от подсъдимия е могъл да се усети от пострадалия като удар и дори за това увреждане да е налице евентуален умисъл, другите констатирани увреждания говорели за упражнено физическо насилие. Иска се отмяна на оправдателната присъда и признаване на подсъдимия В. за виновен, като му се наложи адекватно наказание.

Адв. Н. като повереник на частния обвинител И.Я. поддържа въззивната жалба, като сочи, че дори и да има съпротива от задържания при всички случаи упражнената сила е непропорционална; като районният съд не е обсъдил причинените леки телесни увреждания на пострадалия. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен.

Защитникът на подсъдимия – адв. Р., пледира за недоказаност на деянието на подс. В. от обективна и субективна страна. Излага пространни доводи, че защитата на подсъдимия е срещу описаното деяние в обвинителния акт, като събраните доказателства не установявали посоченото в този обвинителен акт нанасяне на удари с крак от подс. В. в областта на коляното на пострадалия Я., като само последният заинтересован свидетел заявявал това и показанията му следвало да се квалифицират като неистински, и дадени с цел да се навреди на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия обсъжда експертните изводи на всички изготвени експертизи, като иска да се приеме, че безспорно констатираната телесна повреда на пострадалия не е причинена от подсъдимия В. нито умишлено, нито непредпазливо. Защитникът излага фактическата обстановка, която следва да се приеме от събраните доказателства за случилото се, като набляга на 3 агресията на пострадалия към полицейските служители, нетрезвото състояние на пострадалия, като полицейската тактика от подс. В. била използвана след като пострадалият на висок тон обиждал полицаите в стаята за даване на обяснения, тропал по масата, не изпълнил полицейско разпореждане на подсъдимия да се успокои, а блъснал масата, която полетяла към тялото на подс. В. и тогава последният минал зад гърба на пострадалия, с водеща полицейска техника го хванал за раменете и врата и го повалил на пода, за да му бъдат поставени белезници, в който момент пострадалият изпищял от болка и казал, че му е наранен кракът. Иска се въззивният съд да кредитира за така предложената фактическа обстановка на случилото се не показанията на пострадалия, а на очевидците – полицейски служители, в подкрепа на които са медицинските документи и изготвените въз основа на тях експертизи, като единственото физическо съприкосновение между подсъдимия и пострадалия е било с водещата техника по обезвреждане на пострадалия. Защитникът излага доводи, че употребата на сила от полицейските служители се съобразява с поведението на пострадалия, с характера и степента на оказаната съпротива, като доказателствата в конкретния случай установявали какво е било поведението на пострадалия, неизпълнил полицейско разпореждане да пише обяснения, от словесна агресия да премине към физическа, като подс. В. не е имал друг вариант за реакция. Изтъква се, че не е възможен механизъм на причиняване на телесното увреждане чрез натиск, защото нямало причинени хематоми от такъв и такъв механизъм бил посочен от вещите лица по последната тройна експертиза само като хипотетично възможен. Изтъкват се и характеристичните данни за подсъдимия, които въззивният съд следвало да вземе предвид при вземане на решението по делото.

Подсъдимият В. сочи, че целта му не е била да наранява пострадалия, а поведението на последния е породило последствията, защото след неизпълнение на предупрежденията се е наложило да бъде неутрализирана агресията му.

Частният обвинител И.Я. сочи, че не би се качил доброволно в полицейския автомобил, ако е бил агресивен.

Подсъдимият В. в хода на пренията и в последната си дума заявява искането си да бъде оправдан.

Въззивният съд, след като съобразно правомощията си по чл. 314, ал. 1 НПК извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, при анализ на събрания доказателствен материал от първоинстанционния съд и във въззивната инстанция, намира за правилни и законосъобразни изводите на РС – Разлог относно част от приетата фактическа обстановка с различието относно фактите по делото съгласно изложените по-долу мотиви. Според въззивната инстанция следва да се направят следните фактически изводи:

Не са налице противоречия в доказателствата, установяващи характеристични данни за подсъдимия и за изпълняваната от същия длъжност към датата на обвинението – подс. В. е род ен на 07.01.1974 г. и към датата на 4 обвинението е бил в зряла възраст, с чисто съдебно минало към тази дата и към настоящия момент, трудово ангажиран и с ангажименти към негови деца.

Към датата на обвинението подс. В. е бил с добри характеристични данни, като няколко пъти по време на изпълнението на службата му е бил награждаван и към този момент не са му били налагани наказания /наложеното такова „писмено предупреждение“ за срок от 3 м. е със заповед, следваща обвинението по настоящето дело – виж актуална кадрова справка за подс. В., приложена към въззивното производство/. От писмените доказателства по делото се установява длъжността на подс. В. към 29.04.2013 г. – същият е работел като полицай в РУ гр. Б. категория „Д" - главен полицай в „Охрана на обществения ред" на група „Охранителна полиция", като служебните му задължения включвали охрана на обществения ред, както и предотвратяване и оказване на съдействие при разкрИ.е на престъпления и нарушения на територията на град Б..