Решение № 5645 от 21.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5645 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100509413 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 10035 от 13.06.2023г. по гр.д. № 41604/2022г. на Софийски районен съд, 51 състав, са отхвърлени предявените от И. И. Т., с ЕГН:

**********, действащ чрез своята майка и законен представител И. Ц.П., с ЕГН: **********, двамата с адрес: град София, ж.к. „******* и от М. И. Т.а , с ЕГН: ********** и адрес: град София, ж.к. „******* против „Макроадванс“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Г.

******* отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че И. И. Т. и М. И. Т.а не дължат на „Макроадванс“ АД по ½ част от следните вземания: сумата от 6884,61 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит на физическо лице № 650 от 17.10.2008 г., законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 906,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2009 г. до 26.01.2010 г., сумата от 175,82 лева – държавна такса и сумата от 403,73 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми по ч. гр. дело № 3879/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав в полза на „УниКредит Булбанк“ АД и срещу наследодателя на ищците И. П. Т. е издаден изпълнителен лист от 21.09.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218380410462/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 804 и с район на действие СГС, поради новонастъпили обстоятелства – 1 ненадлежно съобщаване на извършена цесия в полза на ответника и погасяването им по давност.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от единия от ищците по предявените искове – И. И. Т., действащ чрез своята майка и законен представител И. Ц.П.. Жалбата е насочена срещу частта на първоинстанционното решение, с която е отхвърлен искът на въззивника И. И.

Т. по чл. 439, ал. 1 от ГПК за 1/2 част от горепосочените суми, като са изложени доводи за неправилност на решението в неговата обжалвана част поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. В представеното към отговора на исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания имало отбелязване, че същото е получено от И. П. Т. на дата 12.02.2013г. от лице по чл.46, ал.2 от ГПК, но липсвали данни в какво качество това друго лице е получило съобщението. Освен това, самата фамилия на получилия била различна от фамилията на адресата на уведомлението. По изпълнително дело № 10462/2021г. по описа на ЧСИ М.Б. се намирало уведомление № B3Y002491 от януари 2013г., а разписката за връчване касаела друго уведомление – B3X009036 за съвсем различно лице.

Въз основа на това, въззивникът счита, че първоначалният длъжник не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията в полза на ответното дружество, поради което за него не възникнало задължение към цесионера „Макроадванс“ АД. Допълнил е, че с уведомление от 15.03.2022г. е бил уведомен, че „Уникредит Булбанк“ АД е цедирал на „Макроадванс“ АД вземанията си от И. П. Т.. Освен това, вземанията на ответника били изцяло погасени по давност и не подлежали на принудително събиране. В тази връзка въззивникът е посочил изпълнителните действия, които са били предприети в хода на принудителното изпълнение, като последното такова било от 15.03.2012г., когато взискателят поискал да бъде извършен опис на движими вещи. След това в продължение на две години не били извършвани изпълнителни действия, поради което делото се прекратило по право на 15.04.2014г., а всички действия след това били нищожни. Дори да се приеме, че делото не е било перемирано към тази дата, то след това била подадена само още една молба с искане за извършване на справки от 18.08.2015г.

Съобщението за извършване на опис на движими вещи от 27.09.2016г. не прекъсвало давността, тъй като такъв опис не бил извършен. От събраните доказателства се установявало, че по и.д. № 5098/2010г. последното изпълнително действие било от 18.08.2015г. и оттогава е започнал да тече срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като делото било перемирано на дата 18.08.2017г. Новата петгодишна погасителна давност също започнала да тече от последното изпълнително действие от 18.08.2015г., като след него не се установявало наличието на обстоятелства, които да я прекъснат отново.

Извършените след датата на прекратяването на изпълнителното дело изпълнителни действия не можели да прекъснат давността. Към момента на образуване на изпълнително дело № 10462/2021г. на 15.09.2021г., вземането на взискателя било погасено по давност. Неправилно районният съд достигнал 2 до извод, че вземането не е погасено по давност. Така мотивиран, въззивникът моли решението на първата инстанция да бъде отменено в обжалваната от него част, а предявеният иск – да бъде уважен. Претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „Макроадванс“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност.

Посочил е изпълнителните действия, които са били поискани и извършени в хода на образуваните изпълнителни производства. Въззивникът счита, че не е налице период на бездействие на взискателя от над две години, в хода на което и да е от изпълнителните дела, който да е довел до настъпване на перемпция.

Не била изтекла и петгодишната погасителна давност. Изложени са съображения, че оплакването на въззивника за липса на уведомяване на неговия наследодател за извършената цесия е както неоснователно, така и ирелевантно за спора. С всяка една от посочените от взискателя молби и с всяко изпълнително действие погасителната давност се прекъсвала, независимо от това дали делото е било перемирано. Счита, че решението е правилно в неговата обжалвана част, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Решението на районния съд не е обжалвано в частта, с която искът по чл.439 от ГПК, предявен от ищцата М. И. Т.а, е отхвърлен за 1/2 част от вземанията по изпълнителен лист от 21.09.2010г., издаден по ч. гр. дело № 3879/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав, поради което в тази част същото е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка за допустимост и правилност.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 159655/01.08.2022г. на ищците И. И. Т., действащ чрез своята майка и законен представител И. Ц.П., и М. И. Т.а, с която са предявени срещу ответника „Макроадванс“ АД искове по чл.439 от ГПК за признаване на установено, че ищците не дължат на ответното дружество по ½ част от следните вземания: сумата от 6 884,61 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит на физическо лице № 650 от 17.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 906,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2009 г. до 26.01.2010 г., сумата от 175,82 лева – държавна такса и сумата от 403,73 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми в полза на „Уникредит Булбанк“ АД и срещу наследодателя на ищците И. П. Т. е издаден изпълнителен лист от 21.09.2010г. по ч. гр. дело № 3879/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218380410462/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 804 и с район на действие СГС, поради новонастъпили обстоятелства - ненадлежно съобщаване на извършена цесия в полза на 3 ответника и погасяването им по давност.

Ищците твърдят, че са наследници на баща им И. П. Т., починал на 01.11.2021г. С изпълнителен лист от 21.09.2010г., издаден по гр.дело № 3879/2010г. на СРС, 30 състав, наследодателят на ищците бил осъден да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 6884,61 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит на физическо лице № 650 от 17.10.2008г., ведно със законната лихва от 27.01.2010г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1906,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2009г. до 26.01.2010г., сумата от 175,82 лева – държавна такса и сумата от 403,73 лева – адвокатско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано срещу наследодателя им изпълнително дело № 10462/2021г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, по молба на взискателя „Макроадванс“ АД от 15.09.2022г.

След смъртта на И. П. Т., ищците и тяхната сестра – Е. И. С., като негови законни наследници, били конституирани в качеството им длъжници по изпълнителното дело. Е. И. С. се отказала от наследството на баща си, като отказът бил вписан под № 960/13.05.2022г. в особената книга на СРС. От своя страна, малолетният ищец И. И. Т. приел наследството на баща си под опис.

Ищците твърдят, че като наследници на починалия длъжник в хода на изпълнителното дело са длъжници за по ½ част от вземанията по изпълнителния лист. С уведомление за цесия с изх. № B3Y016968/15.03.2022г.

И. И. Т. и М. И. Т.а били уведомени от ответника „Макроадванс“ АД, че първоначалният кредитор „Уникредит Булбанк“ АД е прехвърлил в негова полза вземанията срещу техния наследодател с договор за цесия от 04.12.2012г. Ищците считат, че не дължат вземанията, предмет на принудително събиране, тъй като липсвали доказателства, че техният наследодател е надлежно уведомен за извършената цесия в полза на ответника „Макроадванс“ АД. Приложената по изпълнителното дело обратна разписка касаела връчване на друго уведомление и е с отразен получател – трето за спора лице. Освен това, след издаването на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнително дело № 10462/2021г. вземанията били погасени по давност, което водело до невъзможност кредиторът да ги събира по принудителен ред. Самото образуване на изпълнително дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение не прекъсвали давността. Липсвали и данни по и.д. № 10462/2021г., че преди него е имало друго образувано изпълнително дело срещу наследодателя им, което да е прекратено. Считат за приложим тригодишния давностен срок, тъй като се касае за вземания, удостоверени в изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Макроадванс“ АД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил допустимостта и основателността на предявените от ищците искове. Искът по чл. 439, ал. 2 ГПК можел да се основава единствено на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено 4 изпълнителното основание, в случая след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В настоящия случай ищците не сочели в исковата молба новонастъпили факти. Посочил е, че на 17.10.2008г. е сключен договор за потребителски кредит № 650 между „Уникредит Булбанк“ АД и наследодателя на ищците И. П. Т.. Длъжникът преустановил плащанията по кредита, поради което „Уникредит Булбанк“ АД се снабдил с изпълнителен лист от 21.09.2010г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 28.05.2010г. по ч.гр.дело № 3879/2010г. Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на „Уникредит Булбанк“ АД от 11.10.2010г. било образувано изпълнително дело № 5098/2010г. по описа на ЧСИ М.Б.. На 04.12.2012г. вземанията по договора за потребителски кредит били цедирани от първоначалния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД в полза на ответника-цесионер „Макроадванс“ АД, като на 21.02.2013г. ответникът бил конституиран като взискател по образуваното изпълнително дело. За извършената цесия наследодателят на ищците бил надлежно уведомен. Ответникът твърди, че в хода на делото са искани и извършвани множество изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Изпълнително дело № 5098/2010г. се перемирало, поради което взискателят отправил искане на 15.09.2021г. за образуване на ново такова – и.д. № 10462/2021г. В хода на изпълнително дело № 5098/2010г. били извършени множество изпълнителни действия, годни да прекъснат давността за вземанията съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД, като: искания за налагане на запори, постъпване на суми от длъжника, искане за извършване на опис на движими вещи и др. Последното валидно изпълнително действие по това изпълнително дело било искане за извършване на опис от 26.09.2016г., като от тази дата започнала да тече нова погасителна давност, която не била изтекла към момента на образуване на второто изпълнително дело № 10462/2021г. на 15.09.2021г. С молбата си за образуване на новото изпълнително дело взискателят поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника, като такива запори били наложени от съдебния изпълнител на 25.01.2022г. В хода на изпълнително дело № 10462/2021г. починал длъжникът И. Т., поради което взискателят „Макродванс“ АД направил искане на негово място да бъдат конституирани неговите наследници. Така мотивиран, ответникът моли предявените от ищците искове да бъдат отхвърлени, тъй като вземанията по процесния изпълнителен лист не са погасени по давност.