Протокол № 1990 от 28.12.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1990 гр. Сливен, 28.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева и прокурора Г. Р. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Частно наказателно дело № 20232230201713 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор С..

Привлеченото лице, доведено в с.з., се явява лично.

Свидетели пор.№№ 3 и 4, редовно призовани, се явяват лично.

Д-р Р. П., редовно призована, се явява лично.

Определеният служебен защитник адв.С. С. от АК-Сливен се явява лично.

Съдът намира, че в днешното с.з. предвид характера на настоящото производство, на привлеченото лице следва да бъде назначен служебен защитник, с оглед изричната разпоредба на чл.158, ал.4 от Закона за здравето.

С уведомително писмо изх.№ 1221/22.12.2023 г. по описа на АК-Сливен за такъв е определен адв.С. С. от АК-Сливен.

Адв.С.: Запознат съм с материалите по делото. Поемам защитата на привлеченото лице.

ПРИВЛЕЧЕНОТО ЛИЦЕ: Съгласен съм адв.С. да ми бъде служебен защитник.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА адв.С. С. от АК-Сливен за служебен защитник на 1 привлечения И. Т. К. с ЕГН **********.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.С.: Няма процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.

ПРИВЛЕЧЕНОТО ЛИЦЕ: Съгласен съм да се гледа делото. Знам за какво е делото, прочетох искането на прокуратурата.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

САМОЛИЧНОСТ НА ПРИВЛЕЧЕНОТО ЛИЦЕ:

И. Т. К. – роден на ***** г. в гр.Сливен, жител и живущ в гр.*****, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, с ЕГН **********.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

В. И. Т. – 64 год., българска гражданка, със средно образование, вдовица, пенсионерка, неосъждана, майка на привлеченото лице.

К. Т. К. – 36 год., българска гражданка, с висше образование, неомъжена, работи, неосъждана, сестра на привлеченото лице.

Съдът РАЗЯСНИ на свид.Т. и свид.К. привилегията по чл.119 от НПК, а именно да откажат да дават показания с оглед на обстоятелството, че първата е майка, а втората е сестра на привлеченото лице.

СВИД.Т.: Разбирам това мое право. Желая да бъда разпитана като свидетел.

СВИД.К.: Разбирам това мое право. Желая да бъда разпитана като свидетел.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.

Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

Адв.С.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

2

ПРИВЛЕЧЕНОТО ЛИЦЕ: Съгласен съм този състав на съда да гледа делото. Няма да представям доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

На основание чл.276, ал.1 от НПК съдът ДОКЛАДВА, че настоящото производство е образувано на основание внесено предложение от РП-Сливен за настаняване на задължително лечение на привлеченото лице И. Т. К..

Съдът на основание чл.276, ал.2 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в предложението.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното искане по чл.157 от ЗЗ, касаещо настаняване на лицето И. Т. К. от гр.К..

ПРИВЛЕЧЕНОТО ЛИЦЕ: Прочетох предложението на прокурора, вярно е това, което пише вътре. Бях в Раднево, но не помня точно кога, датите не ги помня. Пия хапчетата, които ми изписаха. В момента не чувам гласове.

Просто така казах на майка ми, че чувам гласове. Три пъти на ден пия хапчета. Малко бях ги спрял, не се чувствах много добре. Може би два-три пъти не съм ги взимал. Сега си пия редовно хапчетата, чувствам се добре, не чувам гласове. Нищо не ми казваха гласовете. Помислих, че чувам гласове, но не съм. Развиках се на майка си вкъщи, защото котките бяха вкъщи, изсипаха месото. Тя не го видя, обаче, месото. Една тавичка с месо беше на шкафа и беше паднала и аз се развиках на майка си. Бях с ножа като се развиках и бях по-агресивен като държание и тя затова се уплаши. Не нападах хората, които минават край къщата, развиках се просто така от вкъщи. Пак заради домашните любимци. Като пиех хапчетата, се развиках. Нямах нужда да ходя на психиатър. Мисля, че имам нужда да вляза на лечение в болница. Тогава не бях ги предприел тези действия. Не съм палил дрехи в дома си. Съгласен съм да бъда настанен за лечение. Може и да съм изгорил някои дрехи, дето са стари и скъсани. Вкъщи ги горих и така подпалих един път казанчето. Тази година беше това.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.

3

Адв.С.: Нямам въпроси.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Нямам въпроси.

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.

СВИД.В. Т.: Предупредена съм за наказателната отговорност, обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Майка съм на И.. Желая да свидетелствам. С него живеем заедно в една къща. Дъщеря ми не живее с нас, тя е в Ямбол. И. излезе от Раднево през ноември месец 2022 г. Десетина дена си пи хапчетата и ги остави и изобщо не е вземал хапчета. И сега не си пие хапчетата.

Проблемът е, че от март – април месец тази година забелязах същите признаци както преди, почна да се смее, спря да излиза, не контактува с никой, нито телевизия, нито телефони, махна батериите, подслушвали го.

Отначало не се хранеше, сега хапва, гледам не е вечерял два-три пъти.

Хигиената, цяло лято не се е къпал, не се е бръснал, сега се обръсна на 25-ти декември. Посяга ми. Дори веднъж с нож. Аз правех зимнина, пък той избухна и каза „Ей сега целия двор ще стане кокали и черва“. Не ме е удрял, но ме е ритал, сега наскоро. Беше ми станало лошо, исках да се прибера да си легна и като минавах покрай него, той ме изрита. Като ми стане лошо, той почва да крещи, да вика. Аз постоянно съм на успокоителни. От месец и половина – два започна одеялата, които спи с тях, да ги пали в печката, дрехите си гори, маратонки. Три телефона имаше, и тях изгори вътре в печката. Каза, че чува гласове и му се привиждат някакви хора че постоянно влизат вкъщи. Че комшиите влизали през гаража на покрива и влизали у нас да му правят бели, крадели му парите. Като минава някой покрай пътя, му вика „правиш се на тарикат, ама ще те вкарам в гроба, щом минаваш покрай нас“, а това е улица, казвам му че всеки може да минава, където иска там да ходи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.