Решение № 210 от 17.02.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ ***0 гр. Плевен, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20224430105565 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В. З. М. от *** против *** ***. В молбата се твърди, че с договор за аренда от *** год., вписан в *** с вх. рег. № *** от *** год., акт № ***, том ***, дело ***/ *** год. ищцата е отдала под аренда за срок до *** год. на ответника *** собствената си земеделска земя в землището на ***, а именно:

1. НИВА от 12. 600 дка. /дванадесет декара и шестстотин кв. м./, в м.

”***”, от които 3. 635 дка. /три декара шестстотин тридесет и пет кв. м./ *** категория и 8. 965 дка. /осем декара деветстотин шестдесет и пет кв. м./ *** категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***;

2. НИВА от 25. 999 дка. /двадесет и пет декара деветстотин деветдесет и девет кв. м./, в м.”***”, *** категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № 1

*** и имот № ***;

3. НИВА от 6. 004 дка. /шест декара и четири кв. м./, в м. ”***”, *** категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***;

4. НИВА от 9. 005 дка. /девет декара и пет кв.м./, в м. ”***”, *** категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***.

Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба- 25. 10. 2022 год. договорът е прекратен с изтичане на неговия срок на 01. 10. 20*** год., съгласно чл. 11 от договора. Твърди се, че съгласно чл. 5 от договора, ответникът се е задължил да заплаща на ищцата арендна вноска в размер на 45 лв./ дка. годишно, или общо в размер на 2 412,36 лв. годишно. Твърди се, че съгласно чл. 6 от договора срокът за издължаване на арендната вноска е 90 дни след изтичане на стопанската година, т. е. на *** год. следващата календарна година. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба арендаторът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцата арендните вноски по отдадените под аренда земеделски земи за стопанската 2020/ 20*** год. в размер на 2 412, 36 лв. Твърди се, че задължението на ответника към ищцата възлиза на стойност 2 412,36 лв. за стопанската 2020/ 20*** год.

Твърди се, че ищцата е правила многократни опити да се свърже с ответника, но безуспешно. Твърди се, че последният не отговарял на обажданията й и тя не го откривала в офиса му. Твърди се, че по този начин у ищцата се е затвърдило убеждението, че арендаторът не желае да заплатимите дължимите обезщетения за ползване на собствените й недвижими имоти по прекратения договор за аренда. В заключение ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 2 412, 36 лв., представляваща дължима арендна вноска за стопанската 2020/ 20*** год. по договор за аренда на земеделска земя от *** год., вписан в *** с вх. рег. № *** от *** год., акт № ***, том ***, дело ***/ *** год. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът не е взел становище по исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Претенцията на ищцата намира своята правна квалификация в 2 разпоредбите на чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ и чл. 79 и сл. от ЗЗД. Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.

-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.

В заключение може да се обобщи, че предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да бъде осъден да заплати процесната сума от 2 412, 36 лв.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 298, 00 лв.

По така изложените съображения Плевенският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представляван от ***, да заплати на В. З. М. от ***, ЕГН **********, сумата от 2 412, 36 лв., представляваща дължима арендна цена за стопанската 2020/ 20*** год. по договор за аренда на земеделска земя от *** год., вписан в *** с вх. рег. № *** от *** год., акт № ***, том ***, дело ***/ *** год.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представляван от ***, да заплати на В. З. М. от ***, ЕГН **********, сумата от 298, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3