Определение № 1850 от 04.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1850 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501506 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 19478/05.06.2024г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 против разпореждане от 24.04.2024г., обективирано в заповед № 3511 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с което заявлението е отхвърлено в частите, с които се претендират – разликата над присъдената до търсената главница от 13683, 34 лв.; за пълните суми за договорна лихва и обезщетение за забава – 1032, 37 лв. и 190, 37 лв. и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Оспорва се извода на заповедния съд, че разпоредбите, уговарящи размера на договорната лихва и ГПР в процесния договор, са неравноправни.Търси се отмяна на обжалваното разпореждане, вместо което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист за цялата заявена главница, договорна лихва и обезщетение за забава.Претендират се и разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за незабавно изпълнение против А. А. С., ЕГН **********, като същото е било уважено с издадената заповед № 3511 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24.04.2024г. за следните суми: 7793, 93 лева неплатена главница /чистата остатъчна стойност на кредита/, дължима по договор за потребителски кредит № 7053433080 от 10.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2024г. до окончателното погасяване, както и за разноските по делото по съразмерност от 155, 88 лева 1

ДТ и 26, 14 лв. юрисконсултско възнаграждение.За останалите претендирани суми заявлението е отхвърлено с обжалваното разпореждане.

За да отхвърли заявлението за част от сумите заповедният съд е извършил проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, както и като цяло за неговата действителност.Приел е, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК – липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР – кои компоненти се включват в него и как се формира същият от 19, 83 %; ГПР и общата сума за плащане не съответстват на действителните, тъй като още при сключването на договора, е предвидено сумите по уговорени застраховки в размер над половината от предоставения финансов ресурс, да се плащат разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, при което – нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят – 22 121, 45 лева при кредит от 9600 лева, лихва от 18% за 5 години, е неравноправна по см. на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.Реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а посочения в договора не е действителният, т. к. при определянето му застраховките като разход по кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, не са били взети предвид – размерът им е 50, 04 % спрямо кредита, при което явно не са включени в ГПР от 19, 83 %, което е нарушение на ЗПК, в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП.Заповедният съд е взел предвид също, че върху застраховката, която явно е част от „главницата“, е начислявана и възнаградителна лихва, което е изцяло в ущърб на потребителя.Съобразил е, че сумите за застрахователна премия никога не са били на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а бА.та има директна полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, съотв. на нейната печалба.Всички тези обстоятелства според заповедния съд водят до извод, че застрахователните премии представляват разход по кредита и е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, а не да се третират като част от общата стойност на кредита.Заповедният съд се е позовал и на Решение от 21.04.2024г. по дело С-714/2022 на СЕС, с което е дадено задължително тълкуване във вр. с допълнителни плащания по договорите за кредит и включването им в ГПР.Според него – чл. 10, § 2, б. ж/ и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем 2 главница.В мотивите на решението е посочено, че предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя, националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР, предоставеният кредит се счита освободен от лихви и разноски.Поради това в случая заповедният съд е приел, че на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница /чистата стойност на кредита/, която възлиза на присъдената сума, след приспадане на извършените плащания.

Относно обезщетението за забава заповедният съд е приел, че реално прилагания лихвен процент се равнява на 28, 37% и повече с оглед приложението на клаузата на чл. 9.1, в която е уговорен размера на възнаградителната лихва и чл. 9.4, в който е записано, че се дължи и законната лихва. Двата лихвени процента са приложени заедно върху главницата.

Подобна клауза, позволяваща начисляването на обезщетение за забава над законната лихва, е счетена за неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП от заповедния съд, защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение, да плати необосновано високо обезщетение. Заповедният съд е приел още, че по този начин се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Обосновал е, че законната лихва също не може да бъде присъдена, защото размерът й не се удостоверява от представеното извлечение, съобразно което следва да се разгледа искането. Относно заявената възнаградителна лихва заповедният съд е изложил доводи, които се споделят и от настоящия състав, че с настъпването на уговорения падеж, на периодична вноска или на последната, уговореният срок за ползване изтича, като длъжникът губи правото си да ползва предоставената сума /изцяло или за част от нея/, а кредиторът получава правото да иска изпълнение. След като падежът настъпи и кредиторът може да иска изпълнение, той вече не предоставя услугата, а именно: възможността длъжникът да ползва сумата. В случая длъжникът не е върнал кредита, но това негово поведение представлява неизпълнение и следва да бъде санкционирано като такова, съобразно предвидените в ЗПК правила.Кредиторът не би могъл едновременно да има право да иска изпълнение чрез връщане на кредита и да получава възнаградителна лихва.Независимо по какъв начин е наречена, всяка лихва, дължима върху главницата след настъпване на нейния падеж /изцяло или частично/, представлява обезщетение за забавено изпълнение, а то не може да превишава размера, определен в чл. 33, ал. 2 ЗПК.

Относно размера на главницата заповедният съд е съобразил извършените плащания и е приспаднал същите от уговорената главница. Обосновал е, че застраховка не може да бъде присъдена в заповедното производство, т. к. подобно вземане не се удостоверява от документа по чл. 417 от ГПК – в извлечението вземания за застраховка не са разграничени, а става дума за самостоятелно, отделно вземане, с различно основание и предпоставки за дължимост според договора.Сумата за застраховка не представлява главница, т. е. предоставен финансов ресурс, поради което и такава не подлежи на присъждане в 3 производството.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство и взе предвид доводите в частната жалба, намира следното:

Безспорно заповедният съд е задължен да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Изхождайки от предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 19, 31% като абсолютна процентна стойност.Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Следва да се съобрази и практиката на СЕС по този въпрос в Решение от 21 април 2016г. по делото С-377/14, а именно: „Член 3, буква л) и член 10, § 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя“. Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общия размер на кредита, а оттам и до неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора.

Предвид гореизложеното и липсата на конкретизация в случая относно начина, по който е формиран ГПР, настоящият състав намира, че не е налице яснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.

10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

4

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.