Определение № 1450 от 03.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1450 гр. София, 03.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20248002900081 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Ситиленд“ ЕООД и по касационна жалба на ответника „Терем - Ивайло“ ЕООД, чрез процесуални представители, против Решение № 125 от 10.08.2023 г. по в. т. д. № 70/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Решение № Р28/21.11.2022г. по т. д. № 207/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново , с което „Терем – Ивайло“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ситиленд“ ЕООД сумата от 31 382,28 лв., представляваща стойността на извършени и приети, но незаплатени от ответника строително- монтажни работи по договор от 09.05.2016 г., отразени в протокол за извършени СМР № 1А от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2017 г. - датата на подаване на исковата молба в съда - до окончателното й изплащане, както и сумата от 976,34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2017г. до 16.10.2017г., както и в отхвърлената част на претенцията за лихва до пълния предявен размер от 4 166,47 лв.

Ищецът „Ситиленд“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД за присъждане на законна лихва за периода от 27.06.2016 г. (датата на предаване и приемане на СМР ) до 28.06.2017 г. (датата на която е 1 отправена първата покана). В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, аргументирана с твърдението, че въззивното решение е постановено в явно нарушение на чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД, както и че изводите в същото са в разрез с приетото от същия състав на въззивния съд, постановено по идентичен казус - Решение № 121 от 16.08.2022 г. по в. т. д. 378/2021 г., имащо преюдициален характер.

Ответникът по касационната жалба „Терем - Ивайло“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

В подадената от ответника „Терем - Ивайло“ ЕООД касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт за осъждането му да заплати на „Ситиленд“ ЕООД сумата от 31 382,28 лв. - стойността на извършените и приети, но незаплатени строително-монтажни работи по договор от 09.05.2016 г., отразени в протокол за извършени СМР № 1А от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 976,34 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2017 г. до 16.10.2017 г. Поддържа се, че атакуваното въззивно решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски.

Допускането на касационното обжалване т о з и касатор обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при постановяване на решението си въззивната инстанция не е изпълнила изискванията, съдържащи се в ППВС № 1 от 10.11.1985 г. Формулирани са следните въпроси, които според касатора покриват селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по 2 които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на касационната инстанция, застъпена в Решение № 324 от 22.04.2010 г. и Решение № 237 от 24.06.2010 г. на ВКС, а именно:

1. При липса на допълнително споразумение за допълнителни СМР дейности и постигната писмена договореност, следва ли същите да бъдат заплатени от страна на възложителя по договора ?;

2. Необходимо ли е възложителят по договора да бъде уведомен от изпълнителя за възникнали СМР дейности ?;

3. Следва ли при възникване на допълнителни СМР дейности строежът на основния обект да бъде спрян до извършването им ?;

4. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказват задължения за плащане в размер над 5000 лева ?

Предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е обоснована, а по отношение на поддържаната очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК се твърди, че въззивният съд е разгледал предявения иск, позовавайки се на несъществуващ документ, а именно – допълнителното споразумение между страните по делото, което не е било представено нито пред първата, нито пред въззивната инстанция.

Ответникът по касационната жалба „Ситиленд“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Сезиран с жалби и от двете страни, з а да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд след собствен анализ на доказателствения материал и обсъждане становищата на страните, е установил, че на 09.05.2016 г. страните по делото „Терем-Ивайло“ ЕООД - като възложител и „Ситиленд“ ЕООД - като изпълнител, сключили договор за извършване на строително- 3 монтажни работи (СМР) за изграждане на обект - склад за оръжие на територията на възложителя, който склад следвало да отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ; СМР били договорени като вид, качество и стойност в приложение към договора, а цената била определена в размер на 855 538,26 лв. с ДДС; Договорените СМР били извършени от изпълнителя, приети били с протоколи/актове образец 19, к а т о с решения по друго производство, съответно посочени, „Терем-Ивайло“ ЕООД било осъдено да заплати на „Ситиленд“ ЕООД сумата от 80 758,87 лв., представляваща стойност на допълнителни СМР с укрепително предназначение по протоколи/актове образец 19 от 19.07.2016 г.; 25.07.2016 г. и 07.10.2016 г., извършени по необходимост от ищеца и свързани с преместването на подземна техническа инфраструктура и отвеждане на подпочвени води, извън предмета на договора от 09.05.2016г., с цел осигуряване на изпълнението му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2019 г. до окончателното й изплащане.

Като спорен по делото е очертан от въззивния съд въпросът за останалите извършени от „Ситеиленд“ ЕООД СМР, в изпълнение на договора от 09.05.2016г. по сключено към него допълнително споразумение за извършване на допълнителни СМР № 1 А от 14.10.2016 г., на стойност 31 382,28 лв. Въз основа на събраните писмени, гласни доказателства и назначените експертизи, апелативният съд е приел, че необходимостта от извършването на процесните допълнителни СМР, както и тяхното изпълнение, фактуриране и приемане, са установени по категоричен начин, като се касае за скрити работи, които не е могло да бъдат разкрити и измерени в количествено и качествено отношение. При обосноваване на този извод, въззивната инстанция е взела предвид одитния доклад на Министерство на отбраната, приложен към писмо № 878 от 14.10.2016 г. на управителя на „Терем-Ивайло“ ЕООД, с което е било поискано от Съвета на директорите на „Терем-Ивайло“ ЕАД - принципал на „Терем-Ивайло“ ЕООД, отпускането на целеви заем от 258 500 лв., поради възникнала крайна необходимост от извършването на допълнителни СМР във връзка с изграждането на склада за оръжие. Като доказателство за съществуването на допълнително споразумение № 1 А от 14.10.2016 г. е прието от съда писмо с рег. № 988 от 03.11.2016 г., съдържащо се в същия одитен доклад на Министерство на отбраната, установяващо, че в изпратената месечна справка 4 за сключени договори е било посочено и процесното сключено между страните споразумение, за извършване на допълнителни СМР, наложили се вследствие наличието на подпочвени води на терена и за преместване на инфраструктура. Посоченото допълнително споразумение е било цитирано и в писмо с рег. № 297 от 20.04.2017 г., отново към одитния доклад на Министерство на отбраната, с което управителят на дружеството-ответник е поискал от принципала - Съвета на директорите на „Терем-Ивайло“ ЕАД отпускането на целеви заем за покриване на допълнително извършените от „Ситиленд“ ЕООД допълнителни СМР, описани и изпълнени съгласно заповедна книга, заверена от строителния надзор. По отношение на тези писма въззивният съд е приел, че същите имат характер на извънсъдебно признание за извършени допълнителни СМР по допълнително споразумение № 1А от 14.10.2016г. Като доказателства в тази насока са обсъдени от съда също писмо № 1012 от 29.11.2016 г., както и заповедната книга № 239 ; заявление от 22.03.2022 г. , съгласно което Протоколът /акт образец 19/ за извършени СМР № 1А от 28.06.2016 г. на стойност 31 382,28 лв. и издадената към него фактура са били връчени на ответника, при отказ от негова страна да ги получи. Въз основа на заключението по възложената съдебно-техническа експертиза е прието за установено реалното извършване на допълнителните СМР от страна на ищеца „Ситиленд“ ЕООД, които били различни от посочените в договора от 09.05.2016г., като за тях били издадени заповед № 2 от 24.06. 2016 г. и заповед № 6 от 22.07.2016 г. По отношение на тези СМР с ъ д ъ т е констатирал, че са закрити и няма как да бъдат измерени в количествено и качествено отношение, а за реалното им изпълнение били издадени актове за скрити работи и двустранно подписани протоколи.

Паричната им стойност била посочена в протокол/акт за извършени СМР № 1А от 28. 06.2016 г., а като доказателство за извършването им бил приет и анекс № 1 към договора за упражняване на строителен надзор с „Проектконсулт Дике“ ЕООД и заплащането на допълнителен хонорар за осъществения контрол. Необходимостта от извършването на допълнителни СМР била установено и от събраните по делото свидетелски показания.

Досежно спора з а началния момент на претендираната с иска по чл.86 ЗЗД законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане , въззивният съд е споделил извода в обжалваното пред него решение, че дължимостта на законната лихва е възникнала от момента на настъпване на 5 изискуемостта - 28.06.2017 г., когато е била отправена първата покана от ищеца до ответника за плащане, като до датата на подаване на исковата молба - 16.10.2017 г. тази лихва се явява мораторна и е в размер на сумата от 976,34 лв., като е потвърдил отхвърлителното решение до пълно предявения размер от 4 166,47 лв. за периода от 27.06.2016г. /датата на предаване и приемане на СМР/ до 28.06.2017г.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по двете жалби.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т.

3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.