Решение № 252 от 24.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева при участието на секретаря Славия Г. Тодорова като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20238002101334 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 1278 от 24.10.2022 г. по в. гр. д. № 1277/2022 г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.

281, т. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата В. Г. И. и О. М. И. не вземат становище по нея.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260177 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. В.

Т., Я. Х. Т. и Е. Х. К. срещу В. Г. И. и О. М. И. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], с площ от 281 кв. м.

По делото е установено, че със съдебна спогодба по гр. д. № 2784/1976 г. на Варненския районен съд Е. Г. Д. е получила в дял сграда, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от входно антре, кухненски бокс, дневна, спалня, лятна кухня, външна тоалетна и склад - килер, ведно с 1/2 ид. част от дворното място, представляващо имот с пл. № * в кв.

193 по плана на [населено място], а Г. Г. Д. е получила в дял сграда, находяща се на същия административен адрес, състояща се от входно антре, кухненски бокс, дневна, спалня, кухненски бокс, баня-клозет, стая с отделен вход и входно антре, склад-килер, склад за гориво, ведно с 1/2 ид. част от същото дворно място. С договор за дарение, обективиран в 1 нот. акт № 19/1987 г., Е. Г. Д., със съгласието на съпруга си М. Д., е прехвърлила на дъщеря си М. В. Т. 1/2 ид. част от посочената сграда, ведно с

1/4 ид. част от дворното място. С договор за покупко-продажба /нот. акт № 18/2017 г./ Е. Г. Д. е продала на В. Г. И. жилищна сграда - еднофамилна, намираща се в [населено място], [улица], с площ от 41 кв. м, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, състояща се от входно антре, кухненски бокс, дневна, спалня, външен клозет, лятна кухня; селскостопанска сграда с площ от 7 кв. м, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, и 1/2 ид. част от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], с площ от 284 кв. м /по скица с площ от 281 кв. м/, представляващо поземлен имот с идентификатор ***. С нот. акт № 57/1994 г. Г. Г. Т. е продала на М. В. Т. /по време на брака й с Х. Т./ получената от нея в дял при делбата жилищна сграда, както и 1/2 ид. част от дворното място. Х. Д. Т. е починал на 18.04.2015 г. и оставил за свои наследници по закон М. В. Т. - съпруга, Я. Х. Т. - син и Е.

Х. К. - дъщеря.

От представената по делото скица на поземлен имот с идентификатор *** е установено, че в него са изградени пет постройки. Сгради с идентификатор ***, идентификатор *** и идентификатор *** са собственост на ищците М. Т., Е. К. и Я. Т., придобити от тях въз основа на договора за покупко-продажба от 1994 г. и по наследяване на Х. Д. Т., като същите не са предмет на делба. С влязло в сила решение № 262458 от 11.08.2021 г. по гр. д.

№ 16967/2019 г. на Варненския районен съд е допусната делба на другите две сгради, построени в процесното дворно място, а именно сграда с идентификатор ***, с площ от 41 кв. м, и сграда с идентификатор ***, с площ от 7 кв. м, между М. В. Т. с квота 1/2 ид. част и В. Г. И. и О. М. И. с квота 1/2 ид. част в режим на съпружеска имуществена общност.

При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че дворното място е съсобствено между М. Т., Я. Х. Т., Е. К., В. Г. И. и О. М. И., като върху същото са изградени пет сгради, три от които съсобствени само между ищците, а останалите две – между първата ищца и ответниците. Посочено е, че доколкото всички съсобственици на терена притежават и сгради, изградени в него, то е налице хоризонтална съсобственост. Парцелът е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради, поради което делбата му не е допустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. За неприложимо е прието даденото с ППВС № 2/1982 г. разрешение, даващо възможност да се извърши делба между сънаследниците само на сградата и припадащите й се идеални части от мястото, по съображения, че в случая съсобствеността по отношение на допуснатите до делба сгради и дворното място между съделителите М. Т., В. И. и О. И. е възникнала въз основа на правни сделки, а не наследяване.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която е отхвърлен искът за делба на притежаваните от М. В. Т., В. Г. И. и О. М. И. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], с площ от 281 кв. м, припадащи се към изградените в него сгради с идентификатор **** и с идентификатор ****, допуснати до делба между тези съделители с влязло в сила решение № 262458/11.08.2021 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд по поставения от касаторката въпрос: Следва ли 2 съдът, когато констатира, че застроеният със сгради терен представлява хоризонтална етажна собственост, да допусне до делба припадащите се към съответните сгради идеални части от земята, върху която са построени и необходимо ли е за това съсобствеността да произтича единствено от наследяване.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е налице задължителна съдебна практика – ППВС № 2/1982 г., с което е прието, че недопустимостта на делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, както и когато в него има сграда в режим на етажна собственост, не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да засяга съсобствеността на неделимия парцел. Може също така да се иска делба на една от сградите между съсобствениците на тази сграда, като в този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела. В този смисъл е и казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 54 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 4977/2015 г., ІІ г. о., решение № 89 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 588/2012 г., І г. о; решение № 309 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г., ІІ г. о., решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр. д.

№ 915/2010 г., І г. о., и др., която настоящият състав възприема изцяло.

С оглед отговора на поставения въпрос въззивното решение се явява неправилно в допуснатата до касационно обжалване част, като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 34 ЗС. В случая с влязло в сила решение по настоящото дело е допусната делбата на построените в процесния имот сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор **** между М. В. Т. с квота 1/2 ид. част и В. Г. И. и О. М. И. с квота 1/2 ид. част в режим на съпружеска имуществена общност, поради което съгласно казаното по-горе следва да се допусне делба и на припадащата се към тези сгради 1/2 ид.част от урегулирания поземлен имот между същите съделители и при същите права, независимо от обстоятелството, че съсобствеността между тях е възникнала от правни сделки, а не от наследяване. В противен случай след извършването на делбата би могло да се стигне до положение, при което съсобственици на дворното място да бъдат лица, които не притежават права върху построените в него сгради, респ. до нежелани усложнения в отношенията между съсобствениците.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в посочената по-горе и допусната до касационно обжалване част, като вместо него следва да се постанови друго, с което да се допусне делба на 1/2 ид. част от дворното място между М. В. Т., В. Г. И. и О. М. И., припадаща се към допуснатите до делба между тях сгради, при посочените по-горе права.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р

Е

Ш

И:

О т м е н я въззивно решение № 1278 от 24.10.2022 г. по в. гр. д. № 1277/2022 г. на 3

Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260177 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на М. В. Т. против В. Г. И. и О. М. И. за делба на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], с площ от 281 кв. м, припадаща се към изградените в него сгради с идентификатори **** и ****, допуснати до делба между тези съделители с влязло в сила решение № 262458/11.08.2021 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд, и вместо него постановява:

Д о п у с к а на основание чл. 34 ЗС да се извърши съдебна делба на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], с площ от 281 кв. м, припадаща се към изградените в него сгради с идентификатори **** и ****, между М. В. Т., В. Г. И. и О. М. И., при квоти от тази част: 1/2 ид. част за първата и общо 1/2 ид. част за останалите двама съделители в режим на съпружеска имуществена общност.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4