Решение № 276 от 02.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Плевен, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20234430***792 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С Наказателно постановление № *** от ***г. на Н. РУ Д.М. към ОДМВР- П., на Е. И. Я., ЕГН: ********** с адрес гр. П., ул.“И.В.“, ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания:

По чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на *** лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и

По чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на *** лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд П., с която моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

Жалбоподателят Е. И. Я., редовно призован, се явява лично.

1

Представлява се от адв.К. Д. от АК – П. с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган Н. РУ гр.Д.М. към ОДМВР- гр.

П., редовно призован, неизпраща представител.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмените и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На Е. И. Я. е издаден АУАН за това, че на ***г. в *** часа в гр.Т., ул.“А.С.“***, като водач на собствения си лек автомобил „А.“ *** с рег.№ *** отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписания за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и, че не изпълнява разпоредбите на регулиращи или контролиращи движението, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката и правилата за движение, като отказва да изпълни разпорежданията на контролен орган да предостави достъп до управлявания от него автомобил и документи за управление на МПС, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събрания по делото доказателствен материал. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител И. Т. И. и свидетели Д. И. Ц., В. О. Ц. и С.К.Д.. Същите съдът кредитира изцяло, с оглед тяхната абсолютна обективност и незаинтересованост, последователна и логическа изложеност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, като излага само доводи за нарушение на закона.

Съдът не кредитира изцяло показанията на св.К. Е. К., които са вътрешнопротиворечиви, неясни, нелогични, като същите противоречат на показанията на другите свидетели, както и на установената от съда фактическа обстановка, а и на останалите събрани доказателства. Показанията 2 на свидетеля К. К. очевидно целят единствено и само спомагане за избягване на административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателят, предвид факта, че същият е приятел на жалбоподателят Е. Я..

В разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП императивно е установено, че за отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба *** лв. За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, какъвто отказ безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП. Виновното осъществяване на отказа се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, и конкретно от разпита на актосъставителя И. И. и свидетелите Д. И. Ц. и В. О.

Ц. – свидетел при установяване на нарушението, които са възприели лично извършването му.

В наказателното постановление, административнонаказващият орган е описал извършените нарушения от жалбоподателя, изразяващи се в отказа му му бъде извършена проверка с техническо средство и отказът да изпълни медицинското предписание за изследване на кръв и е привел отговорността под чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Вземайки предвид отказа на Е. Я. да бъде проверен с дрегер за установяване употреба на алкохол, агресивното, опасно и неадекватно поведение на пътя, административнонаказващият орган правилно е определил нарушението и срока за лишаване от право на управление на МПС, а именно 24 месеца, който срок е фиксиран. Глобата, предвидена в чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наказание което се налага кумулативно с лишаването от право на управление на МПС, нейният размер също е фиксиран и не подлежи на преценка от наказващият орган.

При направената проверка жалбоподателят Е. Я. отказва да изпълни 3 разпорежданията на контролен орган и да предостави достъп до управлявания от него автомобил, както и документи за управление на МПС, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП. Наложена му е глоба в размер на ***лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Видно от разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е, че се наказва водач на моторно превозно средство, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до *** лв. Това нарушение също безспорно се установи от разпита на свидетелите в съдебно заседание, които потвърждават отказа на жалбоподателя да осигури достъп до управлявания от него автомобил, както и да представи документи за управление на МПС. Наказващият орган е наложил наказание за това нарушение, като е определил глоба в размер на *** лв. – максимума предвиден в закона и лишаване от право да управлява МПС към средата на предвиденото от закона, а именно 3 месеца. За така наложените наказания, административнонаказващият орган се е мотивирал с това, че водачът многократно е установяван като нарушител по ЗДвП, като са му съставени 14 бр. АУАН и 16 бр.фиша, което обстоятелство се потвърждава от приложената по делото справка за нарушител/ водач на жалбоподателят Я. / л.*** по делото/. Според съда, наказващият орган правилно е определил размера на наказанието, като счита, че така определената санкция ще спомогне в най – пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

Неоснователно е становището на повереника на жалбоподателя адв.Д., че в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техните аналози, в чл.3а – нов текст, добавен в едно от измененията през 2018г., изрично е уредено, че :“когато едно лице откаже да му бъде извършено тестване с техническо средство, задължително се издава протокол за медицинско изследване – химическо лабораторно изследване по т.1 от този текст“. Видно от разпоредбата на чл.3а от Наредбата е, че в нея са изброени начините, по които може да бъде установена концентрация на алкохол в 4 кръвта и употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Разпоредбата на чл.3а от Наредбата гласи: „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техните аналози – с медицинско и химико – токсилогично лабораторно изследване, когато: по т.1 лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест“. Никъде в разпоредбата на чл.3а от Наредбата не фигурира изискването, посочено от адв.Д., че, когато лицето откаже да му бъде извършено тестване с техническо средство, задължително се издава протокол за медицинско изследване – химическо лабораторно изследване.

Неоснователно е и твърдението на повереника на жалбоподателя адв.Д., че в чл.6 и чл.5 от същата Наредба, изрично е уредено, че когато се съставя АУАН за отказ или, когато лицето не е намерено , задължително следва да бъде изписано техническото средство – марка, модел, както и стикерите и медицинския талон. В разпоредбата на чл.6 и по – точно в ал.2 на същия е уредено съвсем различно обстоятелство, а именно, че в АУАН и в протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката,вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Тоест, за използване на тази разпоредба е необходимо да бъде направен тест, какъвто в случая е отказан от страна на жалбоподателя Я..

Относно изразеното становище на повереника на жалбоподателя адв. Д., по отношение на свидетеля И. Т. И., съдът счита, че поведението на полицейският служител не е свързано с предмета на делото и не касае извършеното нарушение, а това може да влече единствено и само към дисциплинарна отговорност на полицейския служител.

Безспорно установено е, че жалбоподателят отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписания за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо 5 изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, както и, че че не изпълнява разпоредбите на регулиращи или контролиращи движението, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката и правилата за движение, като отказва да изпълни разпорежданията на контролен орган да предостави достъп до управлявания от него автомобил и документи за управление на МПС. Наказващият орган правилно е приложил както материалния, така и процесуалния закон, като правилно е и определил наказанията, които следва да бъдат наложени на жалбоподателя Е. Я..

Спазени са процесуалните правила – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя във всички етапи на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да обуславя изцяло отмяната му на тази основа, поради което същото следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от ***г. на Н. РУ Д.М. към ОДМВР- П., на Е. И. Я., ЕГН: ********** с адрес гр. П., ул.“И.В.“, *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания: