Решение № 195 от 30.11.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Разград, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

С.на К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20233300500278 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. В. Й., подадена чрез пълномощник, против решение № 426/7.07.2023г., постановено по гр.д. № 1948/2022г. по описа на РС Разград, в частта, с която в производство по извършване на делба е разпределено в дял на другия съделител П. Б. жилище – апартамент със застроена площ 59,55кв.м., находящо се в гр.Разград, ***. Жалбоподателят се позовава на незаконосъобразност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част, като вместо това постанови ново, с което да приложи друг способ за извършване на делба – изнасянето на този имот на публична продан, след което да постанови ново уравнение на дяловете съобразно разпределянето на останалите земеделски имоти между съделителите.

Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от П. В. Б..

Постъпила е въззивна жалба от П. В. Б., подадена чрез пълномощник, против същото решение в частта, с която при извършено уравнение на дяловете между двамата съделители, същата е осъдена да заплати на С. Й. сума над 9784лв. до 16 700лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е необосновано, тъй като не кореспондира на събраните доказателства и по-конкретно на заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза. Моли съда да отмени съдебния акт в частта, с която е осъдена да заплати на другия съделител сума над 9784лв. до 16 700лв. за уравнение на дяловете.

1

Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от С. В. Й..

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: с решение № 52/29.01.2023г., влязло в сила на 28.02.2023 г. съдът е допуснал съдебна делба между страните на следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се на трети етаж в жилищна сграда с идентификатор ***, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящо се от една спалня, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 59,55 кв.м., при права 5/6 ид.ч. за П. Б. и 1/6 ид.ч. за С. Й.; 2. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-278/08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, нива в село ***, община Разград, местност ***, с площ от 14602 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята 4, с номер по предходен план 038196, при права 5/6 ид.ч. за С. Й. и 1/6 ид.ч. за П. Б.; 3. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-278/08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, нива в село ***, община Разград, местност ***, с площ от 14951 1 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята 3, с номер по предходен план 038085, при права 2/3 ид.ч. за С. Й. и 1/3 ид.ч. за П. Б. и 4. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-278/08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, нива в село ***, община Разград, местност ***, с площ от 10550 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята 3, с номер по предходен план 038106, при права 2/3 ид.ч. за С. Й. и 1/3 ид.ч. за П. Б..

Във втората фаза на делбата двете страни са отправили възлагателни претенции по чл.349 ал.2 ГПК, но в с.з. от 18.05.2023г. ответницата е заявила, че никой от съделителите не отговаря на изискванията на закона за възлагане на жилището.

От изготвеното и прието заключение по назначената от първостепенния съд съдебнотехническа и оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на жилището с адрес гр. Разград, ул. *** е 64 800 лв. и е неподеляемо съобразно квотите на страните.

Пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор *** – нива в с.***, е 36 900лв. и не е поделяем съобразно правата на страните. Пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор *** – нива в с.***, е 37 800лв., същият е реално поделяем съобразно правата на страните. Пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор *** – нива в с.***, е 26 600лв. и е реално поделяем съобразно правата на страните. От заключението може да се направи извод, че съобразно дяловете на съделителите над всеки от имотите и пазарната стойност на последните, за П. Б. се формира дял на обща стойност 81 616,67лв., а за С. Й. – 84 483,33лв.

Изготвеното пред РС Разград заключение включва шест проекта за делба на имотите, четири от които са с предмет само земеделските земи, а два от тях включват всички допуснати до делба имоти – жилището и земеделските земи. Заключението не е оспорено от страните, вкл. и в частта относно пазарната стойност на имотите и тяхната поделяемост.

2

Установява се от св.показания на М. Н., живуща в съседен на допуснатия до делба апартамент, че съделителите и техните родители са живели в жилището заедно, докато страните заминали да учат висше образование и след това заживели на други места – ищцата в гр.Гоце Делчев, а ответницата – в с.***. След като през 2011г. починал наследодателят В.

М., съпругата му Н. останала да живее сама в апартамента допреди две години, когато П. Б. се върнала при майка си, за да полага грижи за нея, предвид влошеното й здравословно състояние.

С. Й. е придобила недвижим жилищен имот в с.*** съгласно НА № 171/6.05.1994г. за продажба срещу задължение за гледане и издръжка.

П. Б. притежава определените с решението в първата фаза на делбата идеални части от апартамента – предмет на делба.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба на С. Й. срещу решението на РРС в частта, с която жилището е разпределено в дял на П. Б., вместо да бъде изнесено на публична продан, е неоснователна.

Способите за извършване на делбата са възлагане в дял, жребий, разпределяне на имотите и изнасяне на публична продан.

Районният съд е отрекъл възможността за възлагане на апартамента в дял на всеки от съделителите, поради липсата на законовите предпоставки на чл.349 ал.2 ГПК. Въззивният съд споделя този извод. Преди всичко следва да се уточни, че според т. 8 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2004 г., при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288 ал.3 ГПК /отм., сега чл.349 ал.2 ГПК/ е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан. При действието на новия ГПК обаче е налична трайно утвърдена практика на ВКС, с която се приема, че сделките, сключени между сънаследниците с части от делбения имот, какъвто е и настоящият случай, макар и да сочат на хипотеза на смесена съсобственост, поради предмета на разпореждане – а именно в рамките на наследствения имот, не са пречка да се възложи сънаследственият неподеляем недвижим в полза на сънаследника, който е заявил в срок възлагателната си претенция и отговаря на изискванията на закона, като се избегне изнасянето имота на публична продан /така решение № 18 от 27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 572/2012 г., I г. о., ГК и решение № 144 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о., ГК/.

Въпреки това, по делото се установява, че нито Б., нито Й. са живели в жилището към 2011г., когато е открито наследството на В. М.. Липсата на този елемент от фактическия състав на чл.349 ал.2 ГПК води до неприложимост на способа по чл.349 ал.2 ГПК и прави безпредметно изследването на другата кумулативно изискуема законова предпоставка дали съделителите с отправена възлагателна претенция притежават друго жилище.

Що се отнася до изнасянето на апартамента на публична продан, каквото е искането във въззивната жалба на С. Й., следва на първо място да се уточни, че публичната продан като способ за ликвидиране на съсобствеността е задължителна само в случаите на 3 неподеляем имот, който едновременно с това не може да бъде поставен в нито един от дяловете и само с продажбата му съсобствениците ще получат най-справедливо парично възмездяване – в този смисъл са задължителните указания в т. 8 от ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС. Безпротиворечива е съдебната практика по делата за делба, според която водещо е правото на всеки съсобственик да получи реален дял. Когато има реални дялове за всеки съделител, те се разпределят между тях и имотите не се изнасят на публична продан /така определение № 106 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2013 г., I г. о./. Ето защо претенцията на жалбоподателката Й. за прилагане на този способ за делба на жилището е неоснователна.

Между оставащите два способа – жребий или разпределяне по реда на чл.353 ГПК, водещ принцип за извършване на делбата е дали съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно. Делбената маса включва достатъчно имоти и възможност всеки съделител да получи реален дял, но същевременно се установява, че допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по площ, стойност и предназначение, а същевременно дяловете на съделителите във всеки от имотите са различни. При това положение тегленето на жребий е невъзможно по смисъла на т.5, б."б" ППВС № 7/73 г.

Възможният и най-адекватният способ за извършване на делбата в настоящия случай остава разпределяне на имотите по реда на чл.353 ГПК, който е и избраният от първостепенния съд способ. Съобразно съдържащите се в тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г. задължителни указания, за прилагането на този способ не е необхоД. допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни).

Предвид горното, решението в частта, с която жилището в гр.Разград е разпределено в дял на П. Б., е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба на П. Б. е основателна. Посочено бе по-горе, че съобразно правата на страните във всеки имот и пазарната стойност на всеки от имотите, общата стойност на дела на П. Б. е 81 616,67лв., а на С. Й. – 84 483,33лв. Разпределените на Б. имоти са на обща стойност 91 400лв., т.е. с 9783,33лв. повече от нейния дял в общата делбена маса, а разпределените на С. Й. имоти са на обща стойност 74 700лв., т.е. с 9783,33лв. по-малко от нейния дял в общата делбена маса. За уравнение на дяловете Б. следва да заплати на Й. тази сума, а не определената от първостепенния съд сума 16 700лв. Решението в частта, с която П. Б. е осъдена да заплати на С. Й. сума над размера 9783,33лв. до размера 16 700лв. е необосновано и следва да бъде отменено.

Така определената сума от 9783,33лв. за уравнение на дяловете не е значителна, както твърди жалбоподателката С. Й. в нейната жалба, тъй като съставлява по-малко от 1/10 част от стойността на делбената маса, цялата на стойност 166 100лв.

В останалата част решението не е обжалвано.

Жалбоподателят С. Й. претендира присъждане на разноски. Нейната жалба обаче е 4 неоснователна, а освен това с въззивното решение не се определя различна стойност на дяловете и при това положение не са налице предпоставките на чл.355 ГПК за присъждане на разноски в нейна полза.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя решение № 426/7.07.2023г., постановено по гр.д. № 1948/2022г. по описа на РС Разград, само в частта, с която П. В. Б. е осъдена да заплати на С. В. Й. за уравнение на дяловете сума над размера 9783,33лв. до размера 16 700лв.

Потвърждава решение № 426/7.07.2023г., постановено по гр.д. № 1948/2022г. по описа на РС Разград, в частта, с която с която на осн. чл.353 ГПК е разпределен в дял на П.

В. Б. недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Разград, находящ се в гр.Разград, ***, представляващ жилище – апартамент със застроена площ 59,55кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ 3кв.м., както и 1,51% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.