Решение № 520 от 12.03.2018, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 520 гр. Пловдив, 12 март 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваните от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административни дела № 2003 по описа за 2017 год. и № 2655 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, съединете в едно производство на основание чл. 213 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалби, предявени от Л.К.Н., ЕГН **********

***, против Решение № 2153-15-115/19.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр.

Пловдив, в частта с която е потвърдено Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пловдив, поправено с Разпореждане № ***/ Протокол № 2141-15-21/16.06.2017 г., относно непогасените по давност недобросъвестно получени суми за пенсия, и против Решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № 2141-15-21/16.06.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр.

Пловдив, с което е поправено Разпореждане № **********/ Протокол № 3045-15-77/05.05.2017 г., досежно периода на главницата, която следва да се чете от 01.10.2008 г. до 31.08.2016 г.

В жалбите се навеждат доводи за неправилност на обжалваните административни актове, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административните правила и необоснованост. Конкретните твърдения на жалбоподателя в тази насока се свеждат до обстоятелството, че в Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. органът не е представил доказателства за твърдяната недобросъвестност, както и че не е представил доказателства за датата на влизане в сила на разпореждането от 09.02.2017 г. на което се позовава и от което черпи основания. Сочи се, че органът не се е произнесъл относно това каква част от задължението се дължи на неправилно определен стаж и каква част се дължи на неправилно определен доход, което според жалбоподателя „…е необходимо с оглед преценката на отношението на всички лица към формирането на задължението – дали то се дължи на представени от…“ него документи с невярно съдържание или неистински документи, дали е въвел в заблуждение пенсионния орган, дали конкретното длъжностно лице не е издало такива документи, дали органът по чл.

98 КСО не е допуснал правни и технически грешки при прилагане на закона.

Относно Решение № 2153-15-115/19.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр.

Пловдив в жалбата са изложени същите възражения, като допълнително се твърди, че след заличаване на задължението като главница до 31.12.2011 г. и лихва към 05.05.2017 г. органът не се е произнесъл и не е изменил определената в т. 2 на разпореждането месечна удръжка от пенсията в размер на 64.02 лв. месечно, както и че не е приложена помесечна справка за заличените суми, поради което не може да се извърши проверка на тяхната достоверност.

По отношение на Решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. се твърди, че същото е постановено без Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив да се съобразил с влязлата в сила част от негово Решение № 2153-15-115/19.06.2017 г., с която е заличено погасеното поради изтекла давност задължение за периода от 01.10.2008 г. до 31.12.2011 г.

Жалбоподателят сочи, че в хода на производството по чл. 117 от КСО не е запознат със събраните доказателства и не му е предоставена възможност да изрази становище по тях. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбите са неоснователна и като такива следва да бъдат отхвърлени. Поддържа се становището, че оспорените административни актове са законосъобразни. Съображения в тази насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото.

Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбите са подадени в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за тяхната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С оглед направен преглед на пенсионните досиета осигурителните органи са преценили необходимост от установяване на осигурителния стаж на жалбоподателя. В тази връзка с писмо изх. №

К-24378/30.05.2013г. (лист 25) от Л.Н. е поискано да представи всички документи удостоверяващи трудовия му стаж. Тъй като лицето не е представило документи е стартирана процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, в хода на която контролните органи при ТП на НОИ – Пловдив са получили отговори от „Б.т.Г.“ АД (лист 31-32), „Т.т.“ ЕООД (лист 46) и уведомително писмо от ТП на НОИ – Пловдив относно осигурителен стаж за периода от 1958 г. до 1965 г. в ДЗС П.***(лист 44).

С Разпореждане

№ **********/ Протокол 2141-15-38/12.08.2016 г. (лист 48) Ръководителят на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, е отменил Разпореждане № **********/01.08.1999 г. и всички последващи и е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на Л.К.Н.. Разпореждането е обжалвано от Н. пред Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, който с Решение № 2153-15-268/07.11.2016 г. (лист 63) е отменил същото и е върнал преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне, поради представени нови документи за ОСВ по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО, които дават основание за нова преценка на правото на пенсия на жалбоподателя.

Във връзка с установяване на осигурителния доход на Л.Н., с писмо изх. № 2175-15-261 от 27.01.2017 г. (лист 72) осигурителните органи са изискали от „Т. и р.“ ЕАД София издаване на образец УП – 2 за осигурителен доход за периода от 01.01.1985 г. – 31.12.1987 г. и УП 3 за времето от 29.07.1994 г. до 28.08.1994 г., в отговор на което дружеството е представило изисканите документи (лист

74-76).

На 30.01.2017 г. Л.К.Н. е подал заявление за отпускане на пенсия с вх.

№ 2117-15-277 (лист

77-78). Във връзка с това заявление и в изпълнение на Решение № 2153-15-268/07.11.2016 г., е издадено Разпореждане № ********** от 09.02.2017 г., с което Ръководителят на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пловдив е отменил Разпореждане № **********/13.03.2000 г. и отпуснал лична пенсия за ОСВ на Н. в минимален размер до определянето й по реда на КСО (лист 94-95). Разпореждането е обжалвано като с Решение № 2153-15-64/12.04.2017 г. (лист 127-128), Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив оставил жалбата на Н. без уважение. Решението е връчено лично на жалбоподателя на 18.04.2017 г. (видно от заверено копие на известие за доставяне на лист 129), като по делото няма данни същото да е било обжалвано по съдебен ред.

С Разпореждане № **********/ 2140-15-65/15.02.2017 г. (лист 96) Ръководителят на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пловдив е отказал да отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Л.К.Н..

С Разпореждане

№ ********** от 23.02.2017 г. (лист 119-120), Ръководителят на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пловдив е изменил Разпореждане № ********** от 09.02.2017 г. и определил на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 28.06.2005 г. пожизнено, като е посочено основанието за преизчисляване и размерът, който следва да се изплаща по периоди.

6. С процесното Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. (лист 132), Ръководителят на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пловдив, е разпоредил да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст от Л.К.Н., в размер на 4165,14 лв., от които главница за периода 01.10.2008 г. до 31.08.2017 г. в размер на 2662,36 лв. и лихва в размер на 1502,78 лв., начислена към 05.05.2017 г. Разпредено е също така при непогасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение, от пенсията на Н. да се удържа сума в размер на 64,20 лв. месечно, считано от 14-дневния срок за доброволно изпълнение до окончателно погасяване на задължението. По делото е приложена справка за изчислени лихви (лист 133-134).

Разпореждането е оспорено от Н. пред Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, който с Решение № 2153-15-115/19.06.2017 г. (лист 138-139) е заличил погасеното по давност задължение на жалбоподателя за периода от 01.10.2008 г. до 31.12.2011 г. в размер на 2000,15 лв. от които 1012,29 лв. главница и лихва в размер на 987,86 лв. начислена към 05.05.2017 г. и е потвърдил разпореждането относно непогасената по давност част от задължението като правилно и законосъобразно. Това решение на Директора на ТП на НОИ е оспорено от Н. по съдебен ред, по повод на което е образувано настоящото адм. дело № 2003/2017 г. по описа на съда.

7. С Разпореждане № **********/ протокол№ 2141-15-21/16.06.2017 г. (лист 140) Ръководителят на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, е допуснал поправка на Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г., досежно периода на главницата, която следва да се чете от 01.10.2008 г. до 31.08.2016 г.

Последвало е издаването на Разпореждане № **********/ протокол № 3045-15-93 от 05.07.2017 г. (лист 142), с което Разпореждане № 3045-15-77/05.05.2017 г. е изменено по отношение на размера на удръжката, като е разпоредено да се удържат по 65.55 лв. месечно, считано от 01.08.2017 г.

С жалба вх. № от 24.07.2017 г. Л.Н. е оспорил пред горестоящия административен орган Разпореждане № **********/ протокол№ 2141-15-21/16.06.2017г. и Разпореждане № **********/ протокол № 3045-15-93 от 05.07.2017г. С Решение № 2153-15-169/24.08.2017 г. (лист 186),

Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, оставил без уважение жалбата в частта й против Разпореждане № **********/ Протокол № 2141-15-21/16.06.2017 г., а с Решение № 1040-15-56/24.07.2017 г. е спрял образуваното административно производство по жалбата, в частта против Разпореждане

№ **********/ протокол № 3045-15-93 от

05.07.2017 г. до окончателното приключване на настоящото съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт.

8. Решение

№ 2153-15-169/24.08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е оспорено от Н. по съдебен ред, за което е образувано адм. дело № 2655/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, което с Определение № 2059 на съда от

19.10.2017 г. е съединено с адм. дело 2003/2017 г. за общо разглеждане в едно производството и постановяване на общо решение по тях.

9. По делото са приложени: Експертно решение на ТЕЛК № 2766 от 20.12.2016 г., както и потвърждаващото го Експертно решение на НЕЛК № 751 от 10.01.2017 г. (лист 82); Заповед № 82 от 06.03.2013 г. (лист 144-145) на Директора на ТП на НОИ, с която е наредено извършване на проверка в архивохранилището на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр. Пловдив на реда и начина на съхранение на действащите пенсионни досиета по списък на активните пенсионери към месец 03.2013 г.; Заповед № 200 от 15.07.2013 г. (лист 146-147) на Директора на ТП на НОИ, с която са определени работни екипи, които в срок до 15.09.2013 г. да извършат преглед на случаите на липсващи или служебно възстановени пенсионни досиета, съгласно представен списък; Заповед № 1015-15-51 от 01.02.2017 г. (лист 193), с която Директорът на ТП на НОИ – Пловдив отменя Заповед № Зап-109/08.04.2015 г. и е посочил служителите, на които възлага издаването на разпореждания за възстановяване на неоснователно и недобросъвестно получени суми за пенсии по чл. 114, ал. 1 от КСО.

10. В хода на съдебното производство към преписката са приобщени 3 броя справки за формиране размера на дълга (лист 159-165), както и справка за направени удръжки от задължение по надвзета пенсия към 31.08.2017 г. (лист 166-167).

ІV. За правото:

11. Оспорените административни актове – Решенията на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, са постановени от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно-производствените правила.