Решение № 52 от 03.04.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. П., 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20233520100448 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцовата страна – “**” ЕАД гр.С., твърди, че с договор за банков кредит от 03.08.2007г. Райфайзенбанк (България) ЕАД отпуснала на ответника Б. Б. М. и Г.Н. М., кредит в размер на 142 100лв., с краен срок на погасяване на кредита - 25.07.2023 г.

Отпуснатият кредит бил предоставен в пълен размер и напълно усвоен. Задължението по кредита било обезпечено с договора ипотека върху имот, находящ се в гр.Р..

Впоследствие договорът бил изменен и допълнен с Анекс № 1 от 03.08.2007г., като страните са предоговорили размера на лихвения процент, както върху редовна главница, така и върху просрочена. Предоговорен бил и окончателния срок на издължаване 05.08.2023 г.

Твърди се, че поради допуснати отклонения от изпълнението на поетите задължения, банката инициирала заповедно производство, в което Районен съд - Р. издал изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 845/2011г.

Въз основа на издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение било образувано изпълнително дело № 1003/2011 по описа на ЧСИ Георги Цеклеов, с peг. № 702 на КЧСИ, с район на действие: ОС - Б..

На 22.06.2017г. бил сключен Конкретен договор за прехвърляне на обезпечени вземания на физически лица (цесия), Приложение № 1 към Рамков договор от 11.11.2016г. между „Райфазейнбанк (България)“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който банката прехвърлила на „АСВ“ ЕАД всички вземания към Б. Б. М. и Г.Н. М., произтичащи от Договор за банков кредит от 03.08.2007г.

Твърди се, че от страна на Б. Б. М. било инициирано производство по оспорване на процесното вземане, въз основна на чиято искова молба било образувано гр. дело № **г. по описа на Окръжен съд - гр. Б.. Това производство приключено с влязло в сила решение № ***г. на Апелативен съд - С., с което искът на Б. Б. М. за недължимост на сумите по горепосочените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист бил отхвърлен в цялост. По този начин Апелативен съд - С. признал вземането на ,АСВ“ ЕАД към ответника 1

Б. Б. М. в цялост.

Твърди се още, че на 20.08.2018г. между Г.Н. М. и Б. Б. М., от една страна като дарители, и Б. Б. М. и Р. Б. М., от друга страна като надарени,бил сключен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том V, pег. № ***г. на нот. П.Н., вписан в СВ - П. под акт № 39, том VII, вх. peг. № ***г.

С посочения нотариален акт за дарение Г. и Б. М.и, в качеството им на дарители и родители на Б. и Р. М.и, им прехвърлили безвъзмездно, съсобствения си недвижим имот, обект на СИО, а именно: Самостоятелен обект в сгР. с идентификатор *** по КК и КР на гр.П., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ от 103.50 кв.м., брой нива на обекта: 1, в сгР. № 4, разположен в поземлен имот с идентификатор ***5, с адрес на имота: гр.П., обл. Т.е, бул. ***, ведно с прилежащи части: 11.73% идеални части, изба № 2, с площ от 14.80 кв.м. и таван № 2, с площ от 13.30 кв.м., стар идентификатор няма, при съответни съседни самостоятелни обекти в сгР.та.

Ищецът счита, като излага подробни доводи за това, че посредством тази сделка и дарение на посочения недвижим имот първия ответник ги е увредил, тъй като бил намалил имущественото си състояние, с цел да попречи на справедливото и навременно удовлетворяване на кредитор.

Счита се, че в случая били налице всички предпоставки на чл.135 от ЗЗД. Налице било вземане от страна на ищцовото дружество. Налице било и изискването на закона за увреждащата кредитора разпоредителна сделка да е била изпълнена, тъй като с извършеното безвъзмездно дарение длъжникът Б. Б. М. намалил своето имущество, служещо на общо основание за обезпечаване на възможността на неговия кредитор – „АСВ“ ЕАД да събере своите вземания. Същият е знаел за увреждането.За увреждането на кредитора знаели и надарените –Б. и Р. М., тъй като били негови низходящи.

Предвид изложеното ищецът моли съда да обяви за недействително спрямо ищеца, извършеното от длъжника Б. Б. М. увреждащо действие изразяващо се в сключване на договор за дарение на недвижим имот, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том V, peг. № ***г. на нот. П.Н., вписан в СВ - П. под акт № 39, том VII, вх. peг. № ***г ., с който отчуждил безвъзмездно в полза на дъщеря си Р. Б. М. и сина си Б. Б. М. собствената си ½ ид.ч. от недвижим имот, подробно описан, находящ се в гр.П..

Претендира и разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от Б. Б. М. от гр.Р., в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Не оспорва фактическите обстоятелства относно вземането описано в исковата молба.

Счита обаче иска в останалата част за недопустим, предвид това, че той не бил собственик на описания в исковата молба имот. От представения като доказателство от ищеца нотариален акт се установявало, че се дарява общо ½ ид.ч. от целия имот, а не целия имот, т.е. по никакъв начин не дарявал ½ ид.ч. от имота, както твърдял ищецът.

Съгласно цитираният в нотариалния акт - договор за доброволна делба вписан под №135, том II, вх. рег. №*** г. на СВ - П. същият този имот се давал и получавал в общ съсобствен дял по равни половини части на Р.М. и Г. М., като в полза на съделителя - Р.Н.А.

(майка на тези лица) се учредявало вещно право на ползване.

Съделителите по този Договор притежавали имота по наследство. Тъй като с Г.Н. М. били съпрузи към онзи период, то счита, че съгласно чл. 22 ал. 1 от СК, наследство и дарение не били в режим на СИО, поради което твърди, че не бил собственик, а и никога не се чувствал такъв на сочения в исковата молба имот, въпреки подписа му върху акта за дарение.

Поради изложеното счита, че с това дарение не бил увредил по никакъв начин 2 кредитора си, поради което счита, че така предявеният иск бил неоснователен.

Редовно призован за с.з. се явява упълномощен представител- адв.Ц. Х. от ТАК, която по същество пледира за отхвърляне на предявения иск.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от Б. Б. М. от гр.П., в който предоставя на съда за произнасяне и не взема отношение по допустимостта и основателността на иска. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца.

Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от Р. Б. М. от гр.Р., в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че за въпросният имот - апартамент, находящ се в гр. П., бул. *** винаги е знаела, че е собственост на баба й по майчина линия, и не било ясно по какъв начин бил увреден кредиторът на баща й, с разпореждането с имот, собственост на майка й по наследство и дарение. Поради това твърди, че не била увредила кредитора на баща си- „АСВ" ЕАД.

На следващо място твърди, че от 2010г. не живеела с родителите си, не били едно домакинство. До 2019г. не пребивавала в България поради това, че продължила образованието си в Дания. Не знаела, че родителите й имали кредити. В редките случаи, в които се прибирала в България, изобщо не било предмет на разговор с тях наличието или липсата на кредити, или каквито и да е други проблеми.

Поради което твърди, че не знаела към онзи момент - 20.08.2018г., че с дарението на въпросния имот - ½ ид.ч от апартамент, с идентификатор ***, дарен на нея и брат й, увредила трето лице, в случая кредитор на баща си.

Освен това претенцията на „АСВ" ЕАД за ½ ид.ч. от апартамента била несъстоятелна, т.к. на нея и брат й били дарени общо ½ ид.ч., а другата половина била в наследство на леля й.

Във връзка с изложеното моли съда да не уважава исковата претенция.

Редовно призован за с.з. се явява упълномощен представител- адв.Ц. Х. от ТАК, която по същество пледира за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и от приложеното заверено копие на договор за банков кредит от 03.08.2007г., се установява, че Райфайзенбанк (България) ЕАД отпуснала на ответника Б. Б. М. и Г.Н. М., кредит в размер на 142 100лв., с краен срок на погасяване на кредита - 25.07.2023г. Видно от договора, кредита бил обезпечен с договорна ипотека върху имот, находящ се в гр.Р.. Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111, том 5, дело от 09.03.1995, този недвижим имот е собственост на бащата Б. Б. М.

Впоследствие договорът бил изменен и допълнен с Анекс № 1 от 03.08.2007г., като страните са предоговорили размера на лихвения процент, както върху редовна главница, така и върху просрочена. Предоговорен бил и окончателния срок на издължаване 05.08.2023 г.

Поради неизпълнение на задълженията по договор за банков кредит от 03.08.2007г., банката подала заявление по чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.

№845/2011г. на РС-Р.. По посоченото дело била издадена заповед за незабавно изпълнение №2976/28.05.2011г., както и ИЛ против Б. Б. М. и Г.Н. М., за сумата 132 264.41лв.-главница, 16 799.03лв. –редовна лихва, 2953.74лв.-просрочена наказателна лихва и 3040.36лв.разноски.

3

На 22.06.2017г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор от 11.11.2016г. между „Райфазейнбанк (България)“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, съгласно който банката прехвърлила на „АСВ“ ЕАД всички вземания към Б. Б. М., произтичащи от Договор за банков кредит от 03.08.2007г.

Приложено е уведомление за извършеното прехвърляне от 19.07.2017г., адресирано до Б. Б. М., за което няма данни за получаване.

На 20.08.2018г. бил сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том V, pег. № ***г. на нот. П.Н., вписан в СВ - П. под акт № 39, том VII, вх. peг. № ***., по силата на който Г. и Б. М.и, в качеството им на дарители и родители на Б. и Р. М.и прехвърлили безвъзмездно, съсобствената си ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се урбанизирана територия, с предназначение 4за жилищни нужди“ в гр.П., и представляващ: Самостоятелен обект в сгР. с идентификатор *** по КК и КР на гр.П., одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителен директор на АГКК, без последващо изменение в КК и КР, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ от 103.50 кв.м., брой нива на обекта: 1, в сгР. № 4, разположен в поземлен имот с идентификатор ***5, с адрес на имота: гр.П., обл. Т.е, бул. ***, ведно с прилежащи части: 11.73% идеални части, изба № 2, с площ от 14.80 кв.м. и таван № 2, с площ от 13.30 кв.м., стар идентификатор няма, при съответни съседни самостоятелни обекти в сгР.та, който имот по документ за собственост - Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан под № 135, том II. вх. рег. № 744/22.08.1997г. на СВ - П., представлява: жилище апартамент № 7, на IV жилищен етаж, в жилищен блок „Герман Титов", застроен в общинско дворно място, парцел I. в квартал №121 на бул. „**“ № 28 в гр.

П., състоящ се от хол, две спални, кухня, баня с тоалетна, антре и две тераси, със застроена площ от 103.50 кв. м., при съответни граници, ведно с таванско помещение № 2, със застроена площ от 13,30 кв.м. и избено помещение № 2 със застроена площ от 14.80 кв.м., ведно с 11.73 % идеални части от общите части на сгР.та и от правото на строеж.

През 2021г. от страна на Б. Б. М. било заведено гр.д. №**г. по описа на ОС-Б. по чл.439 от ГПК. С Решение №***г. по в.гр.д. №1261/2022г. на АС-С., е отменено Решението по гр.д. №**г. по описа на ОС-Б., и предявения иск за признаване за установено, че Б.

Божанов не дължи суми-предмет на принудително изпълнение по ИД № 1003/2011 по описа на ЧСИ Г. Ц., които суми били визирани по ИЛ, издаден по ч.гр.д. №845/2011г. на РС-Р., в рамките на производство по чл.417 от ГПК е отхвърлен. Така посоченото решение не е допуснато до касационно обжалване, видно от Определение №2029/06.07.2023г. по гр.д.