Определение № 9117 от 06.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9117 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110137292 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Ищецът Д. К. Е. и адвокатът, който го е представлявал безплатно адв. Л. А. Г., са поискали с молба, вх. № 417684/22.12.2025 г., изменение на решение № 21621 от 26.11.2025 г. по гр.д. № 37292/2025 г., СРС, 125-ти с-в, в частта на разноските. Твърди, че съдът неправилно не е присъдил възнаграждение на пълномощника на ищеца, представлявал го безплатно. Поддържа, че предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не можело да се обсъждат от съда, пред който е осъществено представителството, а и адвокатът имал във всички случаи право на възнаграждение. Неправилни били и доводите на съда, че ищецът следвало да живее с 638 лв. на месец, тъй като това не е стандарт за нормален живот. Неправилно съдът присъдил разноски на ответника във връзка с насрещния му иск. Когато търговец сключел във вреда с потребителя нищожен договор за кредит с неравноправни клаузи връщането на чистата стойност на заетата сума било неизбежна последица от прогласяването на нищожността на договора и не съставлявало процесуален успех за търговеца. То създавало и съществена пречка за потребителя, за да търси защита на правата си. Молят за изменение на решението и присъждане на 400 лв., възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца и отмяна на решението в частта, с която на ответника са присъдени разноски във връзка с насрещния иск.

Ответникът „***“ ЕООД оспорва молбата. Ищецът не бил материално затруднено лице и е следвало да си плати на адвоката. Нямало препятствия за ищеца да търси защита на правата си, чистата стойност на заетата сума се дължала във всички случаи, а и ищецът не бил платил хонорар за своя адвокат. Моли за оставяне без уважение на молбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира от правна и фактическа страна следното:

Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските.

Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Представен е списък на 1 разноски по чл. 80 ГПК, поради което молбата на ищеца и адвоката му е допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

По молбата във връзка с първоначалния иск

С решението по делото съдът е приел, че въпреки уважаването на главния иск по чл.

26 ЗЗД не следва да се присъжда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в тежест на насрещната страна. До този извод е стигнал, след като е приел, че проверката дали клиентът е „материално затруднено лице“ е в правомощията на съда и е преценил след това, че при месечен доход от 1500 лв. и липсата на други разходи освен обичайните, ищецът е могъл да покрие с тези доходи прага на бедност от 638 лв. и с остатъка да плати на адвоката си хонорар поне по минимума по Наредба № 1/2004 г.

Горните съображения са погрешни.

В ЗАдв., пък и не само там, липсва дефиниция на употребеното от законодателя понятие „материално затруднено лице“. Липсата на такава дефиниция не е случайна.

Тук се касае бланкетно или неопределено правно понятие (Вlankettbegriff, unbestimmter Rechtsbegriff). Както е добре известно от административноправната теория (***, Б. Полицейско право. С., 1942. 2 изд. С., 2025, т. 13): „Бланкетното или неопределеното правно понятие се характеризира с това, че то определя само една идейна рамка на някакво съдържание, без обаче да определя конкретно самото съдържание. Обществено необходимите изисквания в общежитието способстват да се вложи в тази идейна рамка найподходящото съдържание с оглед на разбиранията, които господстват в даден момент от развитието на общежитието. Бланкетно е например понятието „добри нрави“: едно поведение ще бъде съобразно или противно на „добрите нрави“, с оглед на разбиранията, които господстват в даден момент от развитието на общежитието. Бланкетни са също например понятията „обществена полза“, „народно здраве“, „народно спокойствие“, „държавна сигурност“, „добър домакин“, „добросъвестност“ и т. н. Едно определение за всяко от тези понятия, което да разкрива тяхното конкретно съдържание, очевидно не може да се даде, защото това съдържание е промeнчиво и разтегливо. Все пак, всяко от тези понятия чертае една идейна рамка, вън от която не може да се излезе.“ Съдът е овластен да определя и изследва само спазване на границите на бланкета, но вътре в него този, който черпи права или правомощия от бланкетната норма, е в дискрецията си да се ползва от нормата свободно.

Понятието „материално затруднено лице“ е от същия порядък както и например понятието „красива жена“ – всеки може да спори какво е това красива жена, но жена без едно око, със зараснал накриво след счупване нос и пр. не може да се приеме, че попада в бланкета – напротив, излиза извън бланкетната рамка. Смисълът на нормата в чл. 38 ЗАдв. за възможността адвокатът, представлявал безплатно клиента поради негово материално затруднение да плати авансово хонорар, да претендира възнаграждение в тежест на противната страна е, че адвокатът преценява в рамките на дадената му от закона дискреция (discretio – благоразумие) дали клиентът в действителност е материално затруднен, или не.

2

Преценката на упражнената дискреция не е на съда. Съдът проверява само за излизане извън бланкетната рамка (***, Б. Цит. съч., т. 49-50), т.е. в случая за явно несъответствие между доходи и имущество и обичайните размери на хонорарите по делата, подобни на това, което клиентът иска да се води (Наредба № 1/2004 г. е нищожна и не е критерий за тези хонорари).

Ако например г-н Илън Мъск сключи договор за безплатно представителство като материално затруднено лице по дело пред български съд би се касаело за очевидна злоупотреба с дискреция и това е хипотеза, в която възнаграждение не би било присъдено.

Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че изводът, че при доходи от 1500 лв. мес. и праг на бедност от 638 лв. мес. ищецът очевидно не бил материално затруднено лице. Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика, с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г.

Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където: t е текуща календарна година; t-1 – предходна календарна година; t+1 – следваща календарна година;

LB – линия на бедност за страната;

PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването EU-SILC;

PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.

Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения размер за предходната календарна година.

Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната.

Средният минимален доход в страната, покриващ базовите нужди, особено в столицата, следователно е 10/6 от посочената сума – 1063 лв. С доход. от 1500 лв. мес. и предвид по-високия стандарт на живот в столицата ищецът не може да се очаква да заплати хонорар за адвокат в обичайните размери на пълномощника, без да е сериозно затруднен.

Възнаграждение на пълномощника на ищеца се дължи.

То се претендира по минимума по Наредба № 1/2004 г.

Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело 3

С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни, нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.

Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 7200 лв. При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на година за почивка за адвоката), това прави около 98,70 лв./час.

Делото е фактически и правно елементарно, с утвърдена съдебна практика, адвокатът не се е явявал в зала. Съдът намира, че консултацията на клиента е отнела 1 часа, написването и подаването на исковата молба е отнело 1,5 часа, а написването и подаването на допълнителна молба становище още 1 час. Ето защо съдът намира, че непрекомерният размер на адвокатския хонорар е 3,5х98,70=345,45 лв.

Предвид уважаването на главния иск и отхвърлянето на насрещния, но поради 4 плащане, и факта, че двата иска са с еднаква цена, на пълномощника следва да се присъди половината от посочената сума, т.е. 172,73 лв. (88,31 евро). Молбата на адвоката следва да се уважи до посочения размер и отхвърли в останалата й част.

По молбата във връзка с насрещния иск

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Противно на твърденията на ищеца автоматичност на последица на недействителността не е налице. За събирането на вземането по чл. 23 ЗПК кредиторът търговец следва да потърси съдебно установяване, скрепено и с изпълнителна сила. А съдебният процес води до разноски. Практиката на СЕС е ясна – потребителят не дължи разноски на търговеца за загубени свои претенции към търговеца поради неяснота на точния им размер – в частност при плащане на суми над чистата стойност на заема.