Определение № 345 от 18.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Варна, 18.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500252 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба, подадена от Д. С. В., чрез адвокат Н. С. от АК – Варна, срещу Определение № 2184/05.05.2026г. по гр. д.

№ 2612/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба вх. № 12824/21.04.2026г. от адв. С. като пълномощник на ищеца за допускане увеличение на иска за обезщетение за пропуснати ползи от възнаграждения за работа в чужбина от 15 000 лв. на 20 475 евро.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост на обжалваното определение, като постановено при грубо нарушение на процесуалните правила. Твърдиш се, че законът не поставя ограничения колко пъти в рамките на първоинстанционното производство може да се иска изменение в размера на иска, както по отношение на неговото увеличаване, така и по отношение на неговото намаляване. Искането за увеличаване размера на иска е било направено своевременно – преди приключване на съдебното дирене. Липсва забрана за увеличение размера на иск, който порано е бил частично оттеглен, поради което съдът неправилно е приел, че веднъж направено оттегляне е окончателна преграда за последващо увеличение в рамките ва висящия процес. Съгласно чл. 232 от ГПК оттеглянето, за разлика от отказа от иск, позволява оттеглената част да бъде предявена с нов иск както изцяло, така и за част от него и от това следва, че тя може да бъде въведена и чрез увеличение на висящия иск вместо да се водят паралелно две съдебни производства с едни и същи страни, което е проявление на принципа на процесуална икономия. В този смисъл законът позволява обективно и субективно съединяване на искове също с оглед процесуална икономия. Излага се също, че с направеното искане за увеличаване размера на иска не се иска връщане на размера, който е бил 1 предявен преди това, а се претендира различна сума, която е в съответствие със събраните след оттеглянето доказателства – разпита на свидетел в проведеното открито съдебно заседание на 17.04.2026г., който разполага с информация за средните възнаграждения в бранша, който е работил ищеца, касаещи процесния период. Тези данни се потвърждават и от наличната в интернет-пространството информация, относима към подобни оферти, за което са посочени данни в подадената молба. Твърди се, че в случая не се иска оттегляне на оттеглянето, както неправилно е приел Окръжен съд - Варна в обжалваното определение, защото не е налице пълна идентичност между оттегления размер и поисканото увеличение. Съдът следва да отчете събраните след допуснатото намаляване доказателства като основание за исканото увеличение. Отказът на съда да допусне увеличението препятства установяването на обективната истина и присъждането на справедливо обезщетение, отговарящо на събраните доказателства. Посочва се, че в нарушение на принципа на законност съгласно чл. 5 от ГПК, в мотивите на обжалваното определение Окръжен съд-Варна се е позовал само и единствено на становище в правната литература вместо на действащия закон и задължителната практика на ВКС. Съдът е подходил формално, като само бланкетно е посочил становището, изложено в изданието на БГПП, без да анализира същото и съпостави с данните по конкретния случай, което е довело до погрешния извод, че искането за увеличение на иска е недопустимо.

Отправеното с жалбата искане е да се отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на Окръжен съд – Варна със задължителни указания за допускане на увеличението на размера на иска.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – УМБАЛ „Света Марина“ , с който се изразява становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение. Посочва се, че оттеглената част от иска вече е изведена от предмета на делото. Молбата за оттегляне на иска е оттегляема, но до постановяване на определение за прекратяване на производството по делото.

В случая молбата за повторно изменение на иска чрез увеличение на претенцията е депозирана след прекратяване на производството по отношение на оттеглените искови претенции.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от третото лице – помагач на ответника – „ЗАД Армеец“ АД, в който е изразено становище за законосъобразност на обжалваното определение.

Посочва се, че с влизането в сила на Определение № 5648/16.12.2025г. процесуалното правоотношение е погасено и същото не би могло да възникне отново по реда на чл. 214 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК искът, който е оттеглен, може да бъде предявен в ново производство /“новото дело“/, като това е единствено възможното тълкуване на текста, предвид съдържанието на нормата, която представлява изключение от принципа за непосредственост, с допускането в това ново производство да се използват събрани вече по първото дело доказателства при наличие на посочени в нормата условия. Доводите, че законът не съдържа забрана вече оттеглената част от иска да бъде предявена в същото производство, са неоснователни.

Посочва се, че целената от ищеца възможност не е допустима, тъй като по този начин би се стигнало до заобикаляне на последиците от изтеклата в полза 2 на насрещната страна давност след оттеглянето, което би било незаконосъобразно.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 2612/2022 г. на Окръжен съд – Варна е образувано по искова молба, подадена от Д. С. В. срещу УМБАЛ „Света Марина“, с която са предявени искове за заплащане на обезщетения в размер на 200 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на счупване на дясната тазобедрена става, причинено от падане върху мокър под на 03.05.2022 г. в 23 ч. в сградата на болницата, Втора психиатрична клиника, вследствие почистване по график от дежурен санитар и неуспешна операция, без дадено информирано съгласие, за поставяне на метална остеосинтеза на тазобедрената става на 13.05.2022 г.; 4 320 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди – разходи за поставените метални винтове и 50 000 лв. обезщетение за пропуснати ползи от възнаграждения за работа в чужбина за периода от 03.05.2022г. до предявяването на иска на 16.12.2022 г., на основание чл. 49 ЗЗД.

С уточняваща молба с вх. № 927/13.01.2023 г. ищецът е посочил, че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се счита предявена за сумата от 500 000лв.; за имуществени вреди - 4 320 лв. и 1 080 000 лв. пропуснати ползи за периода от 03.05.2022 г. до 16.12.2022 г., включително 5 500 лв. разходи за предстояща и наложителна операция за смяна на тазобедрена става, ведно с лихвата за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 441,53 лв., считано от 01.06.2022 г. до 16.12.2022 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С Определение № 1752/06.05.2023 г. по гр. д. № 2612/2022 г. на Окръжен съд-Варна като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „Армеец“ АД.

С Определение № 2784/16.07.2023 г. Окръжен съд-Варна е съставил частичен проект за доклад по делото, съгласно който са предявени искове от Д. С. В., срещу УМБАЛ "Света Марина" ЕАД за заплащане на сумите: 500 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на дясната тазобедрена става, причинено от падане върху мокър под, на 03.05.2022 г. в 23 ч. в сградата на болницата, Втора психиатрична клиника, вследствие почистване по график от дежурен санитар, забавяне от 10 дни от получаването на травмата до операция и неуспешна операция, без дадено информирано съгласие, за поставяне на метална остеосинтеза на тазобедрената става, на 13.05.2022г.; 11 370 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за поставените метални винтове, от които: 2 100 лв. платени на 13.05.2022г., 2220 лв. платени на 26.09.2022г., и за смяна на става – 7 050 лв. платени на 27.03.2023г., и 1 080 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от възнаграждения за работа в чужбина за периода от 03.05.2022г. до предявяване на иска на 16.12.2022г., по чл. 49 ЗЗД и 441,53 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането на сумата от 5 500 лв. в периода от 01.06.2022г. до 16.12.2022г., и 188 лв., представляваща обезщетение за забава 3 при изплащането на сумата от 7 050 лв. в периода от 27.03.2023 г. до 07.07.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяването на исковете до окончателното изплащане.

Със становище-възражение от 7.07.2023г. Д. С. В. чрез адв. Н. С. е заявил, че изменя иска по отношение на неговия размер, като общият размер на исковете е 1 785 628,31 лв., като искът за имуществени вреди следва да се счита увеличен със сумата от 7 238 лв. предвид извършена належаща операция за смяна на тазобедрена става на 27.03.2023 г., за която е заплатена сумата от 7 050 лв., , ведно с дължимата върху нея лихва за забава за периода 27.03.2023 г. – 17.07.2023 г. в размер на 188 лв. или общо 7 238 лв. Също така, ищецът прави изменение на иска за изтекли лихви върху общия размер на главницата до 17.07.2023 г., като същите следва да се считат предявени в размер на 188 570,31 лв., като общият размер на обезщетението за имуществени вреди е 11 370 лв., а общият размер на исковете е 1 785 628,31 лв.

С определение от публичното съдебно заседание, проведено на 27.10.2023 г. е обявен за окончателен проектът за доклад съобразно мотивите на определение № 2784/16.07.2023 г.

С молба с вх. № 34685/28.11.2025 г. Д. С. В. чрез процесуалния си представител адв. Н. С. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е поискал допускане на изменение на исковете, като е коригирал размера на претендираните суми за обезщетение, както следва: 15 000 лв. пропуснати ползи, 150 000 лв. неимуществени вреди за претърпените болки, страдания социална изолация, отчаяние и зависимост от грижи, настъпили след счупването на тазобедрената става, предизвикано от неосигуряване на безопасна среда при престоя в психиатричното отделение на УМБАЛ „Света Марина“, последвалото бездействие в продължение на 10 дни, през които той е държан в безпомощно състояние и не му е осигурена навременна и адекватна медицинска помощ, последвалата неуспешна операция, дължаща се на лекарска грешка, довела до още две неуспешни операции, и четвърта, последна, за смяна на дясната му тазобедрена става, повлияли негативно върху физическото и психическото му състояние, трайното увреждане на опорно-двигателния му апарат, качеството и стандарта на живот, ограничаване на социалния му живот и невъзможността му да работи в чужбина като музикант-барабанист, както и настъпилата инфлация през този период от време и разходите за нормален живот; 11 370 лв. имуществени вреди, представляващи разходи за трите операции, както и мораторна лихва в размер на 10 484,22 лв. върху така посочения размер на иска, считано от 01.06.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 16.12.2022 г., както и законна лихва върху нея от датата по подаване на исковата молба – 16.12.2022г. до окончателното й изплащане или общо главница 176 370 лв. и лихва 10 484,22 лв.

Със становище вх. № 35734/05.12.2025г. ответникът УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД е заявил, че не възразява срещу частичното оттегляне на иска.

С Определение № 5648/16.12.2025г. ВОС е прекратил производството по гр. д. № 2612/2022 г. поради оттегляне на исковете в частта за заплащане на обезщетение за горниците над:

4

- 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв. до първоначално претендираната сума 500 000 /петстотин хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди; - 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. до първоначално претендираната сума 1 080 000 /един милион и осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от възнаграждения за работа в чужбина за периода от 03.05.2022 г. до предявяване на иска 16.12.2022 г.