Акт № 6592 от 02.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6592 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Вергиния Мичева

Членове:Румяна М. Найденова

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно гражданско дело № 20251100510030 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 230223/01.07.2025 г. по вх. рег. на Софийски районен съд, депозирана от ответника в първоинстанционното производство М. И. Ч., чрез адв. К. Р. К., срещу Решение № 9911/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 35332/2024 г. по описа на СРС, ГО, 47-и състав, с което е отхвърлен в цялост като неоснователен предявеният по делото отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че М. И. Ч. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, сумата от 2500 лв. за главница и начислена върху същата лихва в размер на 3792.14 лв. за периода от 20.11.2007 г. до 21.04.2022 г., представляващи вземания по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № РКО-В-4852/20.11.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и М. И. Ч..

В иницииращата настоящото производство въззивна жалба се поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Въззивникът развива съображения, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Намира, че претенцията на „Първа инвестиционна банка“ АД за вноски и лихви по тях съгласно договор за издаване на международна кредитна карта от 20.11.2007 г. са погасени на 20.11.2010 г. с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, 1 а с изтичането на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД са погасени всички останали задължения, които биха могли да произтекат от процесния договор. Поддържа, че „Първа инвестиционна банка“ АД не е предявявала никакви претенции към М. И. Ч.. Твърди, че ищцата не е била уведомявана нито от цедента, нито от цесионера за извършената на 07.12.2018 г. цесия на вземания от „Първа инвестиционна банка“ АД в полза на „С.Г.ГРУП“ ООД, нито за последващата цесия на вземания от „С.Г.ГРУП“ ЕАД в полза на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Оспорва доказателствената стойност на представеното по делото извлечение от екселска таблица, приложение към груповия договор за осъществяване на втората цесия, в което под номер 507 фигурира името на ищеца, доколкото в същото биха могли свободно да се правят редакции. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 3 от договора за цесия от 11.12.2020 г. между „С.Г.ГРУП“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, съгласно която вземанията се изключват от закупуване, ако са погасени по давност, какъвто страната счита, че е настоящият случай. Оттук М. И. Ч. извежда, че нейното задължение въобще не е било цедирано на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Въззивникът счита, че едва с Уведомление с изх. № 102/28.01.2025 г., приложено към отговора на исковата молба, е уведомен за извършената цесия в полза на ответника.

Намира, че съдът неправилно се е позовал на издадената по ч.гр.д. № 21509/2022 г. по описа на СРС, ГО, 63-ти състав заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, като намира, че въпросът за действителността на извършените цесии и датата на тяхното съобщаване на длъжника са изцяло нови юридически факти. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендира сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 282582/25.08.2025 г., депозиран от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. А. К. П., в който се заема становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че въззивникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането на ответното дружество с връчване на отговора на исковата молба и приложеното уведомление, изходящо от цедента, поради което цесията е надлежно съобщена на длъжника и е породила действие спрямо нея на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Оспорва се възражението на въззивника, че представеното приложение представлява единствено извадка от екселска таблица, доколкото същото е изготвено и подписано от страните по договора за цесия, а освен това този довод е релевиран за пръв път във въззивната жалба при възможност да го наведе още пред първата инстанция.

Въззиваемата страна споделя извода на районния съд, че възражението за давност следва да бъде разгледано само за периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение до датата на подаване на исковата молба, като намира за приложим петгодишния давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй заповедта за изпълнение замества съдебното решение. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, мотивирано и законосъобразно. В условията на евентуалност, ако последното бъде отменено 2 и въззивникът претендира да му бъдат заплатени разноски, въззиваемият прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна предвид правната и фактическа сложност на делото и моли на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът да присъди възнаграждение в минимален размер.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 35332/2024 г. по описа на СРС, ГО, 47-и състав е образувано въз основа на искова молба с вх. № 194386/13.06.2024 г. по вх. рег. на Софийски районен съд, подадена от М. И. Ч., чрез адв. К. Р. К., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с която са предявени искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 2500 лв. – главница, и сума в размер на 3792.14 лв. – лихва за забава, представляващи вземания по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № РКО-В-4852/20.11.2007 г., сключен между ищцовата страна и „Първа инвестиционна банка“ АД.

В исковата молба и уточняващите я такива се твърди, че през 2007 г. ищецът е сключил договор за кредитна карта с „Първа инвестиционна банка“ АД, въз основа на който й бил отпуснат кредит в размер на 2500 лв. В хода на образувано от ответника заповедно производство по ч.гр.д. № 21509/2022 г. по описа на СРС, ГО, 63-ти състав, ищецът узнава, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД претендира от нея заплащането на предоставения кредит в размер на 2500 лв. и дължима по същия лихва в размер на 3792.14 лв., начислена за периода от 20.11.2007 г. до 21.04.2022 г., въз основа на извършена в полза на дружеството цесия на процесните вземания. Ищецът твърди, че издадената по посоченото дело заповед за изпълнение е влязла в сила, но изпълнителен лист не е издаден до датата на предявяване на исковете в първоинстанционното производство.

М. И. Ч. поддържа, че не дължи на ответното дружество посочените суми, тъй като извършената между „Първа инвестиционна банка“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД цесия, в случай че такава действително е осъществена, не е породила действие спрямо нея, както и поради обстоятелството, че процесните вземания са погасени по давност. Отправено е искане за уважаване на предявената искова претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

С депозирания в законоустановения срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответното дружество оспорва исковите претенции изцяло, като поддържа, че същите са недопустими и неоснователни. Намира, че процесните задължения произтичат от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № РКО-В-4852/20.11.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и М. И. Д. (Ч. понастоящем). Твърди, че първоначално вземанията по договора били прехвърлени чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания в полза на „С.Г.ГРУП“ ООД, а 3 впоследствие – на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Ответникът счита предявения иск за недопустим, тъй като същият се основава на факти, които ищецът е следвало да релевира в срока за подаване на възражение в хода на развилото се между страните заповедно производство по ч.гр.д. № 21509/2022 г. по описа на СРС, ГО, 63-ти състав. По отношение основателността на претенциите ответното дружество поддържа, че давността спрямо процесните вземания не е изтекла към датата на подаване на исковата молба, а извършената в негова полза цесия е произвела действие спрямо ищцата, включително и с оглед приложеното към отговора уведомление за същата. Отправено е искане за прекратяване на производството като недопустимо, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

С постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение за насрочване на делото в открито заседание районният съд се е произнесъл по възражението на ответника за недопустимост на производството, като е намерил същото за неоснователно. Мотивирал се е, че след изискване на ч.гр.д. № 21509/2022 г. по описа на СРС, ГО, 63-ти състав, е установено, че в хода на посоченото заповедно производство няма издаден изпълнителен лист, нито е постановено съдебно разпореждане за издаването му, т.е. към датата на предявяване на настоящата искова претенция не е издадено изпълнително основание по чл.

404 ГПК за процесните вземания. Оттук е извел, че специалната защита по чл.

439 ГПК в случая не намира приложение, доколкото приложимостта на същата е обусловена от наличието на изпълнителен титул, въз основа на който може да се образува изпълнително производство за събиране на вземанията.

Първоинстанционният състав е посочил, че изпълнителен титул по заповедното дело не е издаден, поради което преклузията по чл. 439, ал. 2 ГПК не е относима към релевираните от ищеца основания на предявения иск за недължимост и съдът дължи да се произнесе по същите, като ги разгледа по същество.

С Решение № 9911/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 35332/2024 г. по описа на СРС, ГО, 47-и състав, са отхвърлени в цялост като неоснователни предявените по делото отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от последното се явяват случаите, в които следва да се приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав счита, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно при корекция в правната 4 квалификация на предявените искове.

По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че М. И. Д.

(понастоящем Ч.) е сключила с „Първа инвестиционна банка“ АД Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № РКО-В-4852/20.11.2007 г., съгласно който на ищеца е предоставен банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 2500 лв. Съгласно т. 3 от договора уговореният между страните срок за ползване на овърдрафт е до 20.11.2009 г.

В представено от ответника искане за кредитна карта, приложено към договора, е отразено, че ищецът е получила кредитна карта № ******** на 26.11.2007 г., като е удостоверила това обстоятелство с подписа си.

Видно от представените с отговора на исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на Рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. и Договор за цесия № 2 от 19.12.2019 г., неразделна част от него, „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлило на дружеството „С.Г.ГРУП“ ЕАД пакет от вземания. Сред последните се явяват и процесните вземания срещу ищеца, което обстоятелство се установява от представеното по делото копие на Приложение № 1 към Договор за цесия № 2 от 19.12.2019 г. (л. 169 от първоинстанционното производство).