Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 22.10.2020, Районен съд - Трън

Съд
Районен съд - Трън
Дело
Административно наказателно дело 32/2020
Вид
Решение № 22
Подписан
22.10.2020
В сила
21.11.2020
Състав
ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 257 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

Номер 22

22.10.2020 г.

Град гр. Трън

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Трън

II - ри състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

ПЕТЪР С. ПЕТРОВ

РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20201740200032 по описа за 2020 година Образувано е по жалба на Р. А. Н. , с ЕГН: **********, с адрес:

*************, против Наказателно постановление № 3/08.09.2020г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 257 ал.1 от ЗМВР, на Р. А. Н. , с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 500лв., за извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.64 от ЗМВР.

В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление №3/08.09.2020г. на Началника на РУ – гр. Трън, е незаконосъобразно, същото е издадено в противоречие с материалния закон, обвинението е неясно и той не знае по кое от тези текстове описани в чл.64 от ЗМВР, не е съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, както и че са налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.08.2020г. към 19,25ч. в ОДЧ на РУ-Трън постъпил сигнал от свидетелите С. Ф. Х. и Ж. С. К. от гр.Трън, *************, че в кв.Б. се чува силна музика от имот обитаван от ответника Р. А. Н. . На място били изпратени свидетелите Д. П. Д. и А. Б. А. в състав на автопатрул на 425 при 1

РУ-Трън. Същите отишли на място в кв.Б., ************* и установили, че действително от къщата се чува силна музика и лай на кучета. След разговор с въззивника устно предупредили последния да намали музиката и се оттеглили, тъй като същия обещал да не прави проблеми. На същата дата към 19,41 ч. отново същите съседи сигнализирали на спешния телефон, че силната музика продължава а въззивника минал пред дома им и се заканил със саморазправа. Отново служители на РУ-Трън – Ц.А. и Р.Б. отишли пред дома на въззивника, установили, че не е изпълнено разпореждането на колегите им отпреди един час и съставили предупредителен протокол по чл.65 от ЗМВР на брата на въззивника М. А. Н.. Въззивника не бил установен на адреса, където се чувала силната музика. Към 23.00ч. на 23.08.2020г. отново след подаден сигнал за силна музика полицаите отишли на място в дома на въззивника, отвели го в ОДЧ на РУ-Трън, съставили му АУАН по ЗМВР и го задържали за 24 часа. Св.Д. съставил АУАН №3/23.08.2020г. на основание чл.64 от ЗМВР, като описал нарушението по следния начин: „На 23.08.2020г. към около 23.10 часа в гр.Трън, ************* срещу база „*****“ при отправено надлежно полицейско предупреждение да не нарушава нощната тишина и да пречи на близко живущите да почиват лицето не изпълнява същото, като пречи на орган на властта да изпълнява задължанията си, с което е нарушил чл.64 от ЗМВР. Св.Д. съставил АУАН №3 от 23.08.2020г., в което описал нарушението на лицето и обстоятелствата при които е констатирано, като свидетелите и нарушителя подписали акта без възражения. В графата иззети доказателства било записано, че има взети данни от личната карта на лицето нарушител.

По наказателното постановление :

Въз основа на така съставения акт Началникът на РУ на МВР-Трън, упълномощен със Заповед № 8121з-515/25.08.2017 година на Директора на ОДМВР е издал наказателно постановление 3/08.09.2020г., с което на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР наложил на Р. А. Н. , с ЕГН: **********, с адрес: ************* административно наказание „глоба” общо в размер на 500лв. за извършено административни нарушения на разпоредбата на чл.64 от ЗМВР.

В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че „На 23.08.2020г. към около 23 10 часа в гр.Трън, ************* 2 срещу база „*****“ при отправено надлежно полицейско предупреждение да не нарушава нощната тишина и да пречи на близко живущите да почиват лицето не изпълнява същото, като пречи на полицейските органи да изпълняват задължанията си, с което е нарушил чл.64 от ЗМВР.“ Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. П. Д. , А. Б. А. , С. Ф. Х., Ж. С. К. , Л. В.

Х. и М. А. Н. , както и от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите Д. П. Д. и А. Б. А. , които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.

При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.

Въз основа на АУАН серия №3/23.08.2020г., началника на РУгр.Трън издал процесното НП с №3/08.09.2020г. против Р. А. Н. , с ЕГН:

**********, с адрес: ************* според констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН, както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби чл.64 от ЗМВР, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.257 ал.1 ЗМВР, наложил административно наказание – ГЛОБА в размер общо 500лв.

От правна страна:

Съдът, на основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е тя се явява основателна по следните 3 причини:

Материалната компетентност на зам.Началника на РУ-гр.Трън, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства показания на св.Д. и А., както и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Д. П. Д. , А. Б. А. С. Ф. Х. и Ж. С. К. , които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Дава вяра частично на показанията на приятелите и брата на въззивника в частта относно времевата рамка на случилото се, мястото на извършване на административното нарушение, както и обстоятелствата довели до задържане по ЗМВР на въззивника. Не дава вяра относно твърдяното незнание от същите относно причините за задържането на въззивника от служителите на РУТрън.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, 4 настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административнонаказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

При служебно извършена проверка съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на формално основание, тъй като същото е било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. За да достигне до този извод съдът съобрази следното:

При издаване на наказателното постановление е нарушено и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН , като не е посочена конкретната законова разпоредба, нарушена виновно от жалбоподателя. Действително посочено е, че административнонаказателната отговорност е ангажирана за нарушение на чл. 64 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР . Същевременно, както в акта, така и в НП обаче, е посочено едновременно неизпълнение на полицейско разпореждане и преченето на изпълнение на служебни задължения, които представляват две самостоятелни основания за носене на административнонаказателна отговорност, а именно - по чл. 257, ал. 1 от 5

ЗМВР и по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР . В обстоятелствената част на НП е описано извършването на две нарушения. Отразено е, че е нарушена една правна норма, която не поглъща състава на двете нарушения, а е наложена една санкция.

В атакуваното НП е посочена като нарушена законовата разпоредба на чл. 64 ЗМВР, която обаче съдържа седем алинеи. Като не е посочено конкретно за коя от тях се отнасят фактическите обстоятелства, вменени във вина на жалбоподателя, следва да се приеме, че нарушението е възведено общо под нормата на чл. 64 ЗМВР, което е несъвместимо с формалния характер на административно-наказателното производство и с изискванията на ЗАНН.

Посочената норма в нейните седем алинеи регламентира правомощията на полицейските органи да издават разпореждания – писмени и устни, реда и начина за това, съдържанието на разпорежданията, тяхната задължителност за адресатите им, както и процедурата по издаване и обжалването им. Така, докато нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР визира правото на служителите на МВР да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, без в този текст да е предвидено каквото и да било задължение за лицата, към които е насочено разпореждането, чието неизпълнение да се наказва от закона, разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР е тази, която вменява в задължение на лицата, към които са насочени разпорежданията на оправомощените служители, да ги изпълняват, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.