Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 305 от 18.04.2023, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 290/2023
Вид
Решение № 305
Подписан
18.04.2023
В сила
24.10.2023
Състав
Александър Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Стара Загора, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20235530100290 по описа за 2023 година

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 от КТ.

Ищцата М. Д. К. твърди в исковата си молба, че на 03.06.2022 година между Детска градина № 25 „Ален мак“, Стара Загора от една страна като работодател и М. Д. К. от друга страна като работник бил сключен трудов договор № А-319/03.06.2022 г. По силата на договора работодателят бил възложил, а М. К. била приела да изпълнява длъжността „учител“, с категория на персонал „педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“. В договора било предвидено, че се сключвал „до завръщане на титуляра - Я.Д.Т. учител в четвърта група, ползваща платен годишен отпуск“. Предвидено било също така, че договорът се сключвал със срок за изпитване на основание чл. 70 от КТ като срокът за изпитване бил уговорен в размер на 6 месеца и бил в полза на работодателя.

Със Заповед № А-340 от 20.06.2022 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.

На същия ден - 20.06.2022 г. между Детска градина № 25 „Ален мак“, Стара Загора от една страна като работодател и М. К. от друга страна като работник бил сключен трудов договор № А-341/20.06.2022 година. Трудовият договор бил сключен отново за длъжността „учител“, с категория на персонал „педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“. Предвидено било, че договорът се сключвал „до завръщане на титуляра - И.А.Г. ст. учител в първа „а“ група, ползваща платен годишен отпуск“. В договор № А-341/20.06.2022 г. отново бил предвиден 6 месечен срок за изпитване в полза на работодателя. Със Заповед № А- 404 от 12.08.2022 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение възникнало с Договор № А-341/20.06.2022 г. е прекратено на основание чл.

325, ал. 1, т. 5 от КТ.

На 12.08.2022 г. между същите страни бил сключен нов Трудов договор № А405/12.08.2022 г. за изпълнение на същата длъжност - „учител“, с категория на персонал „педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“. Договорът бил сключен за срок „до завръщане на титуляра - Д.В.Б. старши учител в трета „а“ група, 1 ползваща платен годишен отпуск“ и отново бил предвиден шестмесечен срок за изпитване по чл. 70 от КТ в полза на работодателя. Със Заповед № А-407 от 19.08.2022 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение възникнало с Договор № А-405/12.08.2022 г. било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.

На 19.08.2022 г. между страните бил сключен нов Трудов договор № А408/19.08.2022 г. за изпълнение на същата длъжност - „учител“, с категория на персонал „педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“. Договорът бил сключен за срок „до завръщане на титуляра - С.Т.В. старши учител в първа група, ползваща платен годишен отпуск“ и отново бил предвиден шестмесечен срок за изпитване по чл. 70 от КТ в полза на работодателя. Със Заповед № А-414 от 26.08.2022 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение възникнало с Договор № А-408/19.08.2022 г. било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.

Пореден трудов договор между страните с № А-415 бил сключен между страните на 26.08.2022 г. Договорът бил сключен отново за същата длъжност - „учител“, с категория на персонал „педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“ и за срок „до завръщане на титуляра - И.А.Г. старши учител в първа „а“ група, ползваща платен годишен отпуск“, отново бил предвиден шестмесечен срок за изпитване по чл. 70 от КТ в полза на работодателя. Със Заповед № А-432 от 12.09.2022 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение възникнало с Договор № А-415/26.08.2022 г. било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.

На 12.09.2022 година между същите страни бил сключен нов Трудов договор № А426/12.09.2022 година за изпълнение на същата длъжност - „учител“, с категория на персонал „педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“ срещу основно трудово възнаграждение от 1486 лева и допълнителни трудови възнаграждения.

Договорът бил сключен като безсрочен. Предвиден бил тримесечен срок за изпитване по чл.

70 от КТ в полза на работодателя. Със Заповед № А-152 от 30.11.2022 година, връчена на същата дата, трудовото правоотношение възникнало с Договор № А-426/12.09.2022 г. било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ за една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие, договор със срок за изпитване можел да се сключва само веднъж. В настоящия случай, Трудов договор № А-426/12.09.2022 г. бил шестия пореден договор сключен между Детска градина № 25 „Ален мак“ и ищцата, със срок за изпитване и все за длъжноста „учител“. Считат, че клаузата за срок за изпитване в Трудов договор № А-426/12.09.2022 г. била недействителна като противоречаща на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, поради което и прекратяването на трудовия договор със Заповед № А-152/30.11.2022 г. на основание противоречащата на закона клауза и чл. 71, ал.

1 от КТ било незаконосъобразно и подлежало на отмяна.

Твърди се, че незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение било лишило неправомерно ищцата от възможността да се труди и да получава трудово възнаграждение. С цел намиране на работа ищцата се била регистрирала в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Стара Загора, но към настоящия момент опитите й да започне работа били неуспешни. Прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ било незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 225 от КТ работодателят дължал на ищцата обезщетение, за времето през което била останала без работа, поради незаконното уволнение, в размер на брутното й трудово възнаграждение за период до 6 месеца, в общ размер на 10808,94 лева или по 1801,49 лева месечно.

Моли съда, след като се убеди, че клаузата за срока за изпитване в Трудов договор № А-426/12.09.2022 г. била недействителна, като противоречаща на разпоредбата на чл. 70, ал.

5 от КТ, да постанови решение, с което да признае прекратяването на трудовото правоотношение извършено със Заповед № А-152/30.11.2022 г. за незаконно и да го отмени.

2

Моли съда, да осъди ответника Детска градина № 25 „Ален мак“, да заплати на ищцата сумата от 5404,47 лева, представляваща обезщетение за период от 3 месеца, считано от 01.12.2022 г., през който била останала без работа, поради незаконното уволнение, в размер на брутното й трудово възнаграждение за този период, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва претенциите като неоснователни. Въвежда възражение за недействителност на предходно сключените преди прекратения с процесната заповед № А-152/30.11.2022 г. четири броя договори /с изключение на първия № А-319/03.06.2022 г./, поради незаконосъобразност на включената в тях клауза „срок на изпитване“. Твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени като такива, евентуално моли да бъде отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение над сумата от 1676,49 лева месечен размер до търсения месечен размер от 1801,49 лева.

Сочи се, че са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, искови претенции с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, във вр. с чл.74, ал.1, вр. с чл.70, ал.5 от КТ; чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ. В тази връзка в исковата молба били описани хронологично действията по сключване и прекратяване на няколко (общо шест) на брой трудови договори между работодател и работник. Всичко това било ставало със съгласието и на самия работник.

Счита се, че работникът, когато бил имал възможността да полага труд и му било изгодно, независимо, че бил сключвал на няколко пъти срочни трудови договори, със срок за изпитване в полза на работодателя и всичките те били сключвани все и все в противоречие на разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, бил пасувал, а когато бил прекратен последният /безсрочен/ негов Трудов договор № А-426/12.09.2022 г. със Заповед № А-152/30.11.2022 г., твърдил, че вече бил ощетен и че това било незаконосъобразно.

Счита, че следва да бъдат обявени за недействителни /нищожни/ и всички предишни сключени със срок за изпитване:

Трудов договор № А-341 / 20.06.2022 г. – вторият; Трудов договор № А-405 / 12.08.2022 г. – третият; Трудов договор № А-408 / 19.08.2022 г. - четвъртият и Трудов договор № А-415 / 26.08.2022 г. - петият.

Моли да се приеме, че не само шестия трудов договор, досежно клаузата му, с която е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя до 3 месеца, бил недействителен /нищожен/, като сключен в нарушение на законовата забрана по чл.70, ал.5 от КТ, а и всички сключени преди него със същото правно основание и посочени по-горе трудови договори.

Посочва се, че липсвал спор между страните, относно фактическите обстоятелства и тяхната хронология по делото.

Спорът бил правен и той бил по въпроса за действителността на клаузата за изпитване в полза на работодателя, включена не само в подписаният между страните последен Трудов договор № А-426 от 12.09.2022 г., като безсрочен и като последица от това - за приложението на нормата на нормата начл.71, ал. 1 от КТ, но и по отношение на предишните няколко договора, които имали същата характеристика.

Безспорно по делото било, че работата, на която била първоначално назначена и последователно след това освобождавана и назначавана ищцата, била една и съща, по смисъла на чл.70, ал.5 от КТ. В случая, когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие бил преназначен, не било налице нова длъжност, поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. Ето защо, в тези случаи включването отново на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, било недопустимо и същата клауза била 3 недействителна. Съгласно чл.74, ал.1 от КТ: „Трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен“.

По отношение на търсеното обезщетение по чл.225 от КТ, се прави възражение за неправилно изчисление. В исковата молба се сочило, че месечното обезщетение следвало да бъде 1801,49 лв. Това не следвало да е така, тъй като в това обезщетение били включени неправилно сумите: 100 лв. - ДТВ /Допълнително трудово възнаграждение/ и 25 лв. - ЗУД по ведомост за заплата за м. ноември 2022 г. Евентуално при изчислението следвало да се включат само сумите от 1486 лв. - ОМЗ, 160,49 лв. - за прослужено време и 30 лв. – ПКС.

Т.е. сумата от 1676.49 лв. би следвало да бъде обезщетението по чл.225 от КТ, ето защо претенцията до претендирания месечен размер от 1801,49 лв. била неоснователна.

Моли съда, да постанови решение, с което да се признае за установено по силата на чл.357, ал.1 от КТ, във вр. с чл.74, ал.1, вр. с чл.70, ал.5 от КТ, че клаузите за нов изпитателен срок, уговорени в полза на работодателя с: Трудов договор № А-341/20.06.2022 г.; Трудов договор № А-405/12.08.2022 г.; Трудов договор № А-408/19.08.2022 г. и Трудов договор № А-415/26.08.2022 г., с които ищцата била преназначавана, са недействителни /нищожни/, като уговорени в нарушение на закона, както и да се отхвърлит исковете, предявени с исковата молба, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на производството е направен отказ от иск по отношение на разликата от 300 лева, надвишаваща сумата от общо 5 104,47 лева, поради което съдът е прекратил делото в частта, в която се претендира сумата от 300 лева, надвишаваща сумата от търсените 5 104,47 лева, неизплатено възнаграждение за три месеца.