Определение № 88 от 31.01.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Сливен, 30.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20242200500044 по описа за 2024 година Поизводството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на производство и връщане на искова молба поради неотстраняване на нередовности и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно и развива съображения относно неправилното определяне на допълнителна държавна такса от страна на районния съд. Счита, че е внесъл изцяло дължимата съгласно законовите разпоредби държавна такса. Моли да се отмени атакуваното определение иделото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна, с оглед което следва да бъде уважена.

С исковата молба са предявени отрицателни установителни искове за признаване на недължимост, поради изтичане на 5 годишна погасителна давност, на сумата 11 645 лв. на РС Бургас и на сумата 18 657 лв. на НАПБургас по изп.д. № 1308/22г. на ЧСИ рег.№803 на КЧСИ и район на действие района на БОС.

Изпълнително дело №2049/16г. на ЧСИ рег.№803 на КЧСИ е образувано 1 против ищцата въз основа на изпълнителен лист от 29.09.2016г. по чгр.д. № 3259/2011г. на РС-Бургас, въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което тя е осъдена да заплати по сметка на районен съд – Бургас сумата 11640 лв., представляваща държавна такса по иск за делба и 5, 00 лв. д.т. за издаване на изпълнителния лист. На 10.10.2016г. на ищцата, като длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено задължението по този изпълнителен лист и са включени и задълженията по Тарифа към ЗЧСИ.. това изпълнително дело било прекратено през 2022г. по реда на чл. 433 т.8 от ГПК, а по-късно било образувано въз основа на същия изпълнителен лист изп.д. № 1308/22г. на ЧСИ рег.№803 на КЧСИ.

На 07.11.2022г. на длъжницата била изпратена покана за доброволно изпълнение на задължение в общ размер от 33 257, 24 лв., като 11 645 лв. била неолихвяемата сума по цитирания изпълнителен лист със задължението към РС-Бургас, 2 973, 24 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ и 18 657, 00 лв. – присъединени публични задължения към ТД на НАП-Бургас.

ЧСИ е посочил в ПДИ, че тези вземания са определени „съгласно удостоверение с изх. № 020372204245671/10.11.2022г. на ТД на ТАП Бургас“.

Исковата молба епредявена на 09.01.2023г. пред РС-Бургас. Съдът я е оставил без движение като нередовна с разпореждане от 27.02.23г. и е поискал внасяне на д.т. в размер на 1212, 08 лв., разпореждането е връчено на 09.03.23г. и на 14.03.23г. в рамките на законовия срок, ищцата е внесла по сметка на съда д.т. в размер на 1 212, 08 лв. и е представила вносната бележка.

След провеждане на процедура по чл. 22 и чл. 23 от ГПК, исковата молба е изпратена в СлРС и била образувана в гр.д. № 4395/23г. нпо описа на СлРС, като с разпореждане от 16.11.2023г. съдията-докладчик е оставил без движение исковата молба и е указал на ищцата в едноседмичен срок да посочи цена на всяка една претенция поотделно и да довнесе д.т. върху цената на отделните искове в размер на 4% но не по-малко от 50 лв., както и да посочи всички обстоятелства, на които основава всяка искова претенция и ясно да посочи твърдените като погасени части от задълженията поради плащане или по давност, както и да изпише изчерпателно петитума си. С допълнителна молба ищцата е представила детайлно твърденията си относно задълженията, които счита, че са 2 погасени по давност или плащане, представила е и допълнителни писмени доказателства.

С разпореждане от 19.12.23г. първоинстанционният съд е констатирал, че ищцата не е изпълнила указанията относно внасянето на допълнителна д.т. и отново е оставил без движение исковата молба, като е указал да се довнесе в едноседмичен срок сумата 1203, 72 лв., представляваща разлика между внесената вече от ищцата сума и дължимата д.т. в размер на 2 415, 80 лв. В рамките на срока ищцата е подала молба, с която е заявила, че счита, че не дължи довнасяне на д.т., поради което с атакуваното определение от 15.01.2024г. съдът епрекратил производството поради неотстраняване на нередовност на исковата молба, свързана с внасяне на дължима д.т.

Настоящият въззивен състав незаконосъобразно и неправилно. намира определението за

На първо място е недопустимо да се прекрати цялото исково производство, включително по отношение на ответника РС-Бургас за вземането от 11 645 лв.,за което е внесена държавна такса.

По отношение на другия ответник – ТД НАП-Бургас и за вземането от 18 657 лв. въззивният съд също счита, че няма основания за прекратяване на производството.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – защита по исков ред на вземания, за които е започнало принудително изпълнение.

В ПДИ до длъжницата ЧСИ е посочил две вземания, като главният кредитор – РС-Бургас им вземане въз основа на издаден изпълнителен лист за сумата 11 645 лв. В изпълнителното производство по надлежен ред се е присъединила като взискател и ТД на НАП Бургас, като вземането е посочено от СИ в общ размер на 18657 лв., без да е посочено от какво се състои то.

Цитираното

„удостоверение с изх.

№

020372204245671/10.11.2022г. на ТД на ТАП Бургас“ не е връчено на длъжницата с ПДИ, не е и представено по делото.

При това положение следва да се приеме, че цената на иска се определя по реда на чл. 69 ал. 1 т. 1 от ГПК – размера на търсената сума и върху нея се дължи д.т. в размер на 4%. Съгласно чл. 72 ал. 2 от ГПК за предявените с една молба искове в защита на различни интереси, минималната такса се 3 събира от всички интереси. В случая се открояват два защитими интереса – по вземането на РС-Бургас и по вземането на НАП. Дори да се приеме, че последното се състои от сбор от редица задължения за различни години – здравноосигурителни вноски, пенсионни вноски и обезщетение за забава, след като в ПДИ те не са индивидуализирани, не могат да се приемат като отделни интереси и ищцата не следва да бъде задължавана да ги индивидуализира. Въпреки, че в различни представени документи от различни периоди и с различен предмет – няколко разпореждания на органа по приходите и на публичния изпълнител – са описвани различни задължения на ищцата, тяхното анализиране и установяване на отделните пера от общото задължение, е въпрос по съществото на спора. Нейната защитна теза се гради на твърдението за погасяване по давност на правото на принудително изпълнение относно част от сумата и тя е конкретизирала ясно, точно, по период, вид и произход всяко задължение, което счита, че е погасено чрез плащане или по давност и това е достатъчно за да се прецени евентуалната основателност на иска й против втория ответник в рамките на общото вземане, за което той се е присъединил като взискател в изпълнителното производство и което, както вече бе посочено, не е надлежно конкретизирано по видове и периоди.

На последно място следва да се отбележи и че указанията, дадени в в двете разпореждания не са конкретни, а общи – да се внесе д.т. в размер на 4% върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лв. /в първото/, и – обща дължима д.т. в размер на 2415, 80 лв. /във второто/, без съдът да е посочил как е определил този размер. Той е следвало, щом е счел, че има несъответствие на посочената от ищцата цена на исковете с действителната, по реда на чл. 70 от ГПК да определи сам цената на всеки иск и тогава да укаже точния размер на държавната такса, която се дължи. Едва след неизпълнение на такива конкретни указания, може да се приеме, че е налице нередовна отчасти искова молба и да се приложи разпоредбата на чл. 129 ал. 4 от ГПК само спрямо тези искове, за които нередовностите не са отстранени в срок.

Така дължимата д.т. е в размер на 465, 80 лв. за първото вземане и 746, 28 лв. за второто вземане, които се оспорват и общата сума от 1212, 08 лв. е своевременно внесена от ищцата.

4

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 158 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 20232230104395 по описа за 2023г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр. д. № 20232230104395 по описа за 2023г. на СлРС на районен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5