Определение № 234 от 13.04.2017, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№234

13.04.2016 г., гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на 13 април, две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

Мария М.

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 574 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 250 от ГПК и е образувано по молба вх. № 1636 от 20.03.2017 г. на Д.В.М., подадена чрез адв. Б., за допълване на решение № 31 от 08.03.2017 г. по в.гр.д. №574/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, в която се сочи непълнота на съдебния акт и се настоява за допълване решението „със следния диспозитив: Потвърждава решение № 1022 от 22.07.2016 г., постаановено по гр.д. № 1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Б.Д.Ч. е осъден да заплати на Д.В.М. обезщетение по чл.59 от ЗЗД за лишаване от правото й да ползва собствения си недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда - апартамент па втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор ***, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор *** в град Варна, на административен адрес: ул.”Атанас Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7 до размер на сумата от 2 537,93 лв., ведно със законната лихва от 22.04.2015 год. до окончателното й заплащане.“

Лицата на насрещната страна С. и Б. Чифутови не са подали отговор на молбата.

По допустимостта на молбата:

Съдът, след преценка на книжата по делото констатира, че молбата е подадена в срок и изхожда от легитимирано лице, но решението на апелативния съд не е непълно.

Решение № 1022 от

22.07.2016 г., постановено по гр.д. №1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд е било обжалвано пред настоящата инстаниця от Б.Д.Ч. в осъдителната му част по иска по чл. 59 от ЗЗД с насрещна въззивна жалба само В ЧАСТТА, с която той е бил осъден на осн. чл.

59 от ЗЗД да заплати на Д.В.М. обезщетение за лишаване от правото й да ползва собствения й апартамент от 121.30 кв.м с идентификатор ***, ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 2 537,93 лв. до размер на сумата от 3 383,91 лв. (от общото за тримата ответници задължение по чл.59 от ЗЗД в размер на 10 151.74 лв.) и въззивното производство не е имало за предмет проверката на осъдителната част от решението по този иск срещу него до размер на сумата от 2 537,93 лв. Предметът на делото е бил изрично посочен от апелативния съд както в определенията по подготовката на делото за открито съдебно заседание, така и в доклада по делото и в мотивите на постановеното по делото решение. Уточнението на насрещната си въззивна жалба, Б.Ч. е направил с молбата си от 13.12.2016 г. на л. 91 от делото, след указания на съда за остраняване на противоречието в жалбата му.

При положение, че въззивното производство не е имало за предмет сочената от настоящата молителка част от първоинстанционното решение по уважения й иск по чл. 59 от ЗЗД срещу Б.Ч., апелативният съд не е следвало да се произнася в диспозитива си по тази част и да потвърждава решението в същата част. Затова решението не е непълно.

Щом решението не е непълно, то и молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане с определение, което подлежи на обжалване.

Последователно е становището в правната теория със същото разрешение по този въпрос, като това на проф.д-р Живко Сталев, отразено на стр.

487 в шестото издание на Българско гражданско процесуално право, София 2000, издателска къща Сиела, е застъпено на стр. 518 в деветото преработено и допълнено от Анелия Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова и Ружа Иванова издание на същия труд, първи по действащия ГПК. Там е казано, че първият въпрос, по който съдът се произнася, е: допустима ли е молбата за допълване на решението. Тя е допустима: 1) ако решението е непълно; 2) ако молбата изхожда от легитимирано лице; 3) ако е подадена в срока по чл.250, ал.1. Ако молбата е недопустима, тя се оставя без разглеждане с определение. То може да се обжалва с частна жалба. Т.е. въпросът за непълнотата на решението е условие за допустимостта на молбата, а не въпрос по същество и това е така, тъй като с решение съдът се произнася само по съществото на спора, а в случай на евентуално обжалване на отхвърлена с решение молба по чл.250 от ГПК, спорът по неразрешената част би се развил само пред една инстанция.

В този смисъл и с оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл. 250 от ГПК с вх. № 1636 от 20.03.2017 г. на Д.В.М., подадена чрез адв. Б., за допълване на решение № 31 от 08.03.2017 г. по в.гр.д. №574/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: