Решение № 1233 от 16.11.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. Велико Търново, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110101037 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Т. К. П., в която се излагат твърдения, че с договори за дарение и за продажба от 11.07.2018г. е придобил 1/2 идеална част от правото на собственост спрямо нива *, а останалата 1/2 идеална част имота е собственост на ответника *. Изтъква се, че на 26.05.2021г. между ответниците е сключен договор за аренда относно съсобствения имот, който е нищожен тъй като противоречи на изискванията на чл.

3, ал. 4 от ЗАЗ тъй като арендодателят не притежава повече от 50 на сто идеални части от него. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за аренда поради противоречието му със закона както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът *, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковата претенция. Признава съществуването на съсобственост при равни права с ищеца спрямо имота и сключването на процесния договор за аренда с ответника *. Изтъква, че предмет на сделката е ползването на земеделска площ от 5 декара, съответстваща на правата му в съсобствеността, поради което тя не противоречи на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Навежда доводи, че за същата площ от имота ищецът е сключил договор за аренда с трето лице на 30.04.2019г. С оглед гореизложеното счита, че процесният договор е действителен като отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Ответникът *, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото 1 доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

С договори за дарение и за продажба от 11.07.2018г. ищецът придобил 10/20 идеални части от правото на собственост спрямо нива *. На 30.04.2019г. той сключил с управляваното от него търговско дружество* договор за аренда за срок от двадесет стопански години по отношение на горепосочените идеални части от земеделската земя. Ответникът * придобил останалите 10/20 идеални части от имота с договори за дарение и за продажба от 26.05.2021г. като по отношение на тях на същата дата сключил договор за аренда с * за срок от девет стопански години.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С § 6 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 13/7.02.2017г., е изменен чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, като е предвидено, че договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. До този момент разпоредбата е регламентирала възможност за сключване на такъв вид договор само от някои от съсобствениците, без значение дали притежават по-малко от половината от дяловете. От анализа на редакциите на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ се достига до извод, че след измененията не се въведени условия за действителност на договора за аренда, само когато е сключен от съсобственик притежаващ повече от половината от правата в съсобствеността. Целта е била да се създаде кореспондиращо на чл. 32, ал. 1 от ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствените земеделски земи чрез отдаване под аренда като общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността.

Поради това сключването на договор за аренда от съсобственик, който има по-малко от половината от правата в съсобствеността не води до неговата нищожност. Този договор, обаче е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо, като те могат да защитят правата си по предвидения ред в Закона за собствеността. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение №115 от 21.11.2017г. по гр. д. №997/2017г., I г. о. и решение №12 от 01.03.2018г. по гр. д.

№1251/2017г., ІІ г. о. От гореизложеното се достига до извода, че процесният договор е действителен, независимо че е сключен от арендодател, притежаващ 1/2 идеална част от земеделската земя, поради което искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника * сумата от 300 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

2

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователен предявения от Т. К. П. с ЕГН: ********** *, срещу ******, иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, относно прогласяване за нищожен като противоречащ на закона на Договор за аренда на земеделски земи от 26.05.2021г., сключен между арендодателя * и арендатора *, в частта относно нива ***********.

Осъжда Т. К. П. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3