Решение № 4449 от 25.09.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 4449

Стара Загора, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20267240700947 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. И. А. [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ. Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв. С. К. от АК-Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000762 от 02.07.2026г., издадена от ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, на А. А. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за издаването на административния акт в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка, като поддържа, че не е управлявал мотоциклета към момента на извършената проверка, а МПС-то е било на улицата единствено с оглед неговото отремонтиране. Твърди, че е използвал наклона на улицата задвижвайки мотоциклета по инерция, с цел да се опита да запали двигателя. Счита, че доколкото придвижването на мотоциклета е било само няколко метра с неработещ двигател по малка крайна улица в селото, не е налице възприетото материалноправно основание за наложената принудителна административна мярка. Обосновава, че приложеното ограничение е несъответно на целта на закона и на принципа на съразмерност, тъй като тежестта на мярката надхвърля необходимото за постигане на целите на закона и причинява вреди, несъизмерими с тежестта на деянието. По тези съображения и такива за маловажност на извършеното нарушение, е направено искане оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обжалваната заповед, като постановена при доказано наличие на материалноправната предпоставка за приложената ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП и в съответствие с целта на закона, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На жалбоподателя А. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1153289/ 30.06.2026г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 30.06.2026г. около 16.11 часа, в [населено място], обл. Стара Загора, в посока север – юг, А. А. управлява мотоциклет марка Телстар, модел Гетреаой 160 кубика, като мотоциклета не е регистриран по надлежния ред и без регистрационна табела на определеното за целта място, с което водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000762 от 02.07.2026г., издадена от ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на А. А. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП и въз основа на съставения АУАН серия GA № 1153289/ 30.06.2026г., като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 30.06.2026г. около 16.11 часа, в [населено място], обл. Стара Загора, в посока север – юг, А. А. управлява мотоциклет марка Телстар, модел Гетреаой 160 кубика, което е нерегистрирано и без табела с регистрационен номер. За извършеното административно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 26-1228-000762 от 02.07.2026г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните обстоятелства за обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, вкл. посочена е административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

ЗППАМ № 26-1228-000762 от 02.07.2026г. е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 26-1228-000762 от 02.07.2026г. е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – нарушения по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Приложената на А. А. с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на посочените в заповедта дата, място и обстоятелства, А. А. управлява мотоциклет марка Телстар, модел Гетреаой 160 кубика, като мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред и без регистрационна табела на определеното за целта място, с което водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената ПАМ, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентни длъжностни лица управление от А. А. на нерегистрирано МПС т.е установено е извършено от водача нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Предпоставка за издаването на ЗППАМ е извършено от водача на МПС нарушение по ЗДвП, което се установява със съставен акт за установяване на административно нарушение. Съответно описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповед за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. В случая жалбоподателят не ангажира каквито и да е било доказателства, опровергаващи описаната в АУАН фактическа обстановка и съотв. констатираното по надлежния ред като извършено от водача нарушение на чл.140 от ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС – административно нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Всъщност от страна на А. не се оспорва осъществено от него движение на нерегистрирано МПС по път, отворен за обществено ползване. Какви са били причините за движението/управлението на МПС; имало ли е хора или други превозни средства на пътя; какво разстояние е изминато при управлението на МПС и т.н, са обстоятелства, които са ирелевантни за преценката досежно съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП от гл. т наличието на извършено от водача нарушение по чл.175, ал.3 във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП. При установена по надлежния ред със съставен АУАН обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, административният орган в условията на обвързана компетентност обосновано, правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. Възраженията на жалбоподателя за наличието на „маловажен случай“, като основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани. Тези възражения са относими към реализирането на административнонаказателната отговорност на А. А., като е недопустимо в производство по оспорване на ЗППАМ съдът да извършва преценка дали на нарушителя се следва налагане на административна санкция по чл.175, ал.3 от ЗДвП или са налице предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП), са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл.22 от ЗАНН). Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.